вторник, 9 август 2016 г.

Растеж по време на разруха

Майкъл Спенс*

Развиващите се страни са изправени пред много препятствия – върху много от които има малък или никакъв контрол – за постигането на устойчиво висок растеж. Освен насрещните ветрове образували се от бавния растеж в напредналите икономики и необичайните следкризисни монетарни и финансови условия, съществуват и разрушителните влияния на дигиталните технологии, които подкопават конкурентните предимства на развиващите се икономики в изискващите работна ръка производствени дейности. При безспорното наличие на такива тенденции, единствената възможност е да се адаптират.

Роботиката вече постигна значителен пробив в сглобяването на електроника, а в тясно свързаната търговия, традиционните страни първи точки за внос в глобалната търговска система ще се окажат следващите. Ако тази линия на развитие продължи, досегашните правила за изграждане на снабдителни вериги, базирани на сравнително постоянни зони и ниски разходи за труд, ще се сменят като производството ще се измести по-близо до крайния пазар. Адидас например вече строи фабрика в Германия, където роботи ще произвеждат напълно завършени маратонки, и планира строителството на втора такава в Съединените щати.

Предвид всичко това развиващите се страни трябва да действат бързо, за да приспособят своите стратегии за развитие. Една разумна рамка за постигането на тази задача трябва да се съобразява с няколко ключови фактора.

Първо, проблемите в напредналите страни – като започнем със забавения икономически растеж и стигнем до политическата несигурност – ще продължат, намалявайки потенциала за растеж навсякъде за продължителен период от време. В този контекст развиващите се страни не трябва да се поддават на изкушението да опитват да стимулират търсенето чрез неустойчиви мерки, каквито са трупането на нови и нови задължения.

Вместо това, развиващите се страни, особено онези в по-ранен етап на икономическо развитие, трябва да намерят нови външни пазари за стоките си чрез максимизиране на търговските връзки със своите партньори в развиващия се свят, голяма част от който има значителна покупателна сила. Макар че подобно търсене едва ли ще може да замени напълно спада на търсенето в напредналите страни, то ще помогне поне за омекотяване на удара.

Второ, инвестициите, публични и частни, остават мощен двигател на растежа. В икономики със свръхпроизводствен капацитет, привличането на инвестиции може да донесе двойни ползи, генерирайки краткосрочно търсене и стимулирайки растежа, а по този начин и производителността. Предвид това дефицитът на инвестиции, които носят високи социални и частни ползи, трябва да бъде намален и дори премахнат.

Тези повишаващи растежа и производителността инвестиции трябва да бъдат финансирани предимно чрез вътрешни спестявания, макар част от тях да могат да бъдат финансирани и чрез емитиране на дълг. Дългосрочните, стабилни инфраструктурни инвестиции могат да бъдат финансирани частично чрез международните финансови институции.

Трето, критично важно е капиталовата сметка да бъде управлявана по начин, който защитава и подсилва потенциала за реален икономически растеж. Големият приток на капитали от страни с ниски лихвени равнища може лесно да тласне нагоре валутните курсове, поставяйки под натиск търговския дял от икономиката. В същото време перспективите за обръщане на капиталовия поток носят допълнителни рискове, спъват инвестициите и могат да доведат до внезапно пресъхване на кредита.

В този контекст селективният капиталов контрол и внимателното управление на резервите може да помогне за стабилизирането на платежния баланс и да гарантира, че условията за търговия няма да се променят твърде бързо, за да бъдат основа за ръст на производителността. Всъщност успешните развиващи се страни вече прокараха подобни политики преди да връхлети глобалната финансова криза.

Четвърто, нужен е един реалистичен подход към дигиталната революция. От една страна развиващите се страни трябва да приемат, че заради разрива, макар да се случва бързо, няма да се откажат от своите модели за растеж за една нощ. Продължаващият растеж в Китай и повишаващият се доход на домакинствата създават възможности за нискодоходните икономики и нискоразходните производства.

От друга страна, развиващите се страни трябва да приемат неизбежността на промените на своите модели за растеж, причинени от дигиталните технологии. Вместо да приемат тези промени като заплаха и да се опитват да ги спрат, развиващите се икономики трябва да се изправят срещу тях и да прегърнат разрушителните  иновации. Това означава инвестиции в капацитет – физически и човешки – за стимулиране на използването им.

Освен за осъвременяването на производството развиващите се страни трябва да се подготвят за промените към услуги, които неизбежно ще доведат до ръст на доходите (макар точното време да е трудно да бъде предвидено). Всъщност те трябва да търсят начин да се възползват от възможностите за подпомагане на търговията си с услуги, както вече това сториха в голяма степен Индия и Филипините.

Пето, разпределението на ползите от икономическия растеж не трябва да се пренебрегва. Напредналите икономики опитаха това и резултатът бе нарастваща политическа поляризация, засилване на антиелитарните чувства, влошаване на политическото единство и отслабване на социалното единство. В една среда на слаб растеж развиващите се страни не могат да си позволят да направят същата грешка.

Шесто, важно е да се постигнат условия за устойчив растеж колкото е възможно по-бързо. „Зеленият” подход не само ще докара допълнителен растеж, но също така би могъл да допринесе за качеството на растежа, да не споменаваме живота на обикновените хора. Нещо повече, той ще направи икономиката много по-гъвкава в дългосрочен план.

Накрая, предприемаческата активност е от жизнена важност за претворяването на икономическия потенциал в реалност. Политиките подкрепящи такива действия каквито са премахването на пречките пред новите бизнес начинания и увеличаване на финансовите възможности, не могат да бъдат оставени настрани от стратегиите за постигане на растеж. Отворените канали за потоците информация, идеи, експертиза и талант от чужбина, могат само да подкрепят тези усилия.

Развиващите се икономики нямат кой знае какъв контрол над насрещните ветрове срещу които са изправени днес, но това не означава, че са безпомощни. Може да бъде направено много не само за поддържане на умерен растеж, но също така за осигуряването на едно по-проспериращо и устойчиво бъдеще.


*Майкъл Спенс е носител на Нобелова награда за икономика, професор по икономика в Нюйоркския университет, изтъкнат гост-член на Съвета за външни отношения, член на управителния борд на „Институт Хувър” към Станфордския университет и председател на Съвета за нови модели за растеж към Глобалния дневен ред на Световния икономически форум. Бил е и председател на независимата комисия за растеж и развитие, международен орган, който между 2006 и 2010 анализира възможностите за глобален икономически растеж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар