сряда, 24 август 2016 г.

„Брекзит” глупости

Харолд Джеймс*

„Брекзит означава Брекзит”, заяви категорично Тереза Мей, новият министър-председател на Великобритания. Това е простичък и мощен слоган, който изпраща безпогрешно послание към всички онези, които се надяват на преоценка на резултатите от референдума през юни. Великобритания, както става ясно, ще напусне ЕС. Но кога ще му се види краят.

Когато Шарл де Гол застава на президентския балкон в Алжир на 4 юни 1958, той изрича пред тълпата от френско–алжирски заселници следните думи: „Разбирам ви!”. В рамките следващите няколко години той договаря алжирската независимост и вбесява същите тези заселници. „Разбирам ви”, обаче, не означава „симпатизирам ви”.

Краткото послание на Мей може би е подобна заблуда – възможност, която трябва да се има предвид от привържениците на ‘Брекзит” в собствеената й Консервативна партия. Дали „Брекзит”, за който Мей говори, налага някакъв вид бързо напускане на ЕС, както искат привържениците на „напускането”, или ще предпочете някакъв по-мек подход?

Един „твърд” "Брекзит" влече след себе си скъсването с всички съществуващи обвързаности между Обединеното кралство и ЕС: без повече принос към общия бюджет и край на свободното движение на работна ръка. Тази позиция предполага, че Европа е икономически и политически упадък, и че така не може да даде нищо повече на Обединеното кралство, което може да извлече далеч повече ползи от задълбочаването на връзките си с, да кажем, изгряващите икономики на Азия и Южна Америка. Твърдият "Брекзит" е, по своята същност, ампутация.

Един „мек” "Брекзит" би отразявал възгледа, че Обединеното кралство все още е част от Европа, и че Британия и какво още да допринесе за по-тесните обвързаности с ЕС, с Лондонско сити, зависещо от отвореността за външни работници, квалифицирани и неквалифицирани, и безпрепятствено преминаване на капиталовите потоци. Като такова, Обединеното кралство трябва да продължи да играе по европейските правила и да гарантира, че икоомическите и политическите връзки с Европа остават централни за британската политика.

Подобен мек "Брекзит" би означавал триумф на реализма към света над самопровалилата се перспектива подкрепена от неправдоподобната идея за суверенитета. Това е най-добрата възможност за Обединеното кралство. Но имаме огромни пречки пред избора й.

Един мек "Брекзит", в сегашната ситуация, не би се различавал много от компромиса с ЕС, който правителството на бившия министър-председател Дейвид Камерън договори през февруари – сделка, която 51,9% от избирателите отхвърлиха през юни. Като част от компромиса, ЕС прие възможността за множество валути в рамките на Съюза и призна правото на Обединеното кралство да постави временни ограничения върху социалните плащания стимулиращи миграцията. Тази „аварийна спирачка” върху миграцията, при мек "Брекзит", може да бъде продължена, като по същество стане постоянна.

Едно ефективно меко "Брекзит" споразумение би трябвало да отиде отвъд тези проблеми, определящи британските отношения с Европа. То би изисквало не само намирането на правилния подход, но също така изработването на ясна визия за същността на Европа.

Обвързаностите на Обединеното кралство с Европа отдавна са половинчати. „Ние сме с Европа, но не сме част от нея”, казва Уинстън Чърчил в Камарата на представителите през 1953, по време на дебат за предложената общоевропейска отбранителна инициатива. „Ние сме свързани, но не обвързани. Ние сме заинтересовани и приобщени, но не и претопени”.

Това е отражение на позицията – изразена от Камерън и бившия финансов министър Джордж Осборн – която помогна за подготвянето на сцената за "Брекзит". В отговор на кризатa с еврото, те казваха, че Европа има нужда от повече фискална интеграция, но без участието на Обединеното кралство. Не би трябвало да има финансово участие на Британия в бъдещи спасителни операции на еврото. Солидарността (която в края на краищата струва пари) спира на Английския канал.

Но, както декларацията на Де Гол и слогана на Мей, изявлението на Чърчил използва езика на политическата неопрeделеност и неяснота. Защитниците и противниците на "Брекзит" призоваваха духа на Чърчил по време на кампанията за референдума. Най-разумното обобщение, някак си изненадващо, беше направено от Борис Джонсън, лидерът на кампанията за напускане и сегашен външен министър на Британия: що се отнася до Европа, Чърчил е искал да си получи кексчето – и да си го изяде.

Във всеки случай, проблемът за същността на Европа остава. Дали оцеляването на Европа зависи от задълбочаването и сближаването между страните от ядрото? За хората, които вярват, че е така, особено във Франция и Германия, "Брекзит" дава възможност за модернизиране и избистряне на правилата – и на целите – на играта.

Но други предпочитат да поддържат някаква степен на неопределеност, която обслужва консенсуса по сложен кръг от проблеми и помага да се задържат лидерите на власт. Германският канцлер Ангела Меркел попада в тази категория, правейки я по свой начин континентално копие на Мей. Стратегията за употреба на неяснотата за създаване на пространство за несъизмерими политически системи и нагласи – и понякога дори да убеди мнозинството да подкрепи решение на малцинството – ще продължи да спъва усилията за очертаване на Европа, като по този начин подкопава договарянето на мек "Брекзит".

Британците са доста опитни в неопределеността. Най-важният текст на британският литературен анализ през 20-ти век е „Седем типа неопределеност” на Уилям Емпсън. Според Емпсън неопределеността дава възможност за представяне на алтернативни възгледи „без очевидно погрешно тълкуване”. От изявлението, което разбулва „обърканата” перспектива на автора, до онова, което осветлява фундаменталния конфликт в ума на автора, поетическата неопределеност на Емпсън определено се вписва в политиката – особено в сегашната британска политика. Днес въпросът е дали 27 източника на неопределеност в Европа могат да преглътнат 28-мия.


*Харолд Джеймс е професор по история и международни отношения в Принстънския университет и професор по история в Европейския университетски институт във Флоренция, Италия. Специалист е по икономическа история на Германия и по история на глобализацията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар