петък, 19 август 2016 г.

Европейският махмурлук след „Брекзит”

Нуриел Рубини*

Пазарните реакции на шока от „Брекзит” бяха слаби в сравнение с два други предишни епизода от глобалната финансова нестабилност: лятото на 2015 (заради страховете от твърдото приземяване на Китай) и първите два месеца на тази година (заради подновените тревоги за Китай, както и заради други свързани глобални рискове).  Шокът беше по-скоро регионален, отколкото глобален, като пазарното влияние се концентрира в Обединеното кралство и Европа, а нестабилността продължи едва седмица в сравнение с предишните два силно рискови епизода, които продължиха около два месеца и доведоха до резки корекции в цените на ценните книжа в Съединените щати и в глобален мащаб.

Защо шокът беше толкова слаб и толкова кратък?

За незапознатите, делът на Обединеното кралство от глобалния БВП е едва 3%. И обратното, Китай (втората най-голяма икономика в света) има дял от 15% от световната производителност и повече от половината от глобалния растеж.

Нещо повече, пост-брекзитовия ЕС показва единство и заедно с резултата от изборите в Испания успокои  страховете, че ЕС или еврозоната биха се разпаднали бързо. А скоростната смяна на правителството в Обединеното кралство поднови надеждите, че преговорите по развода в ЕС, макар и разтърсващи, ще доведат до уреждане на сметките, което запазва повечето търговски връзки чрез комбинация от реален достъп до единния пазар и умерено ограничение на миграцията.

И най-важното, пазарите бързо стигнаха до заключението, че шокът от „Брекзит” би могъл да доведе по-голяма предпазливост сред основните централни банки по света. Всъщност, както и при  двата предишни рискови епизода, ликвидността на централните банки подкрепи пазарите и икономиките.

Но рискът от европейска и глобална нестабилност може би само за кратко е отложен. Оставяйки настрана другите глобални рискове (в това число забавянето на вече слабият растеж в Съединените щати, допълнителният страх от китайското твърдо приземяване, спадът на цените на петрола и суровините и лошото състояние на ключови възникващи пазари), има обилие от причини за тревоги относно Европа и еврозоната.

Първо, ако процесът на развод между Обединеното кралство и ЕС се окаже продължителен и тежък, растежът и пазарите ще пострадат. А един грозен развод може също така да накара Шотландия и Северна Ирландия да напуснат  Обединеното кралство. При този сценарий Каталуня също може до поиска независимост от Испания. А без Обединеното кралство, Дания и Швеция, които не планират да влизат в еврозоната, могат да се уплашат, че ще се превърнат във второстепенни членове на ЕС, което също да ги накара да вземат решение за напускане.

Второ, приближаващите избори обещават да бъдат политическо минно поле. Австрия ще повтори своите президентски избори през септември, след като предишните се превърнаха в сложна плетеница, даваща нов шанс на крайно дясната Партия на свободата на Норберт Хофер. През следващия месец Унгария ще проведе референдум, иницииран от министър-председателят Виктор Орбан, за отхвърляне на определените от ЕС квоти за приемане на мигранти. И още нещо важно, Италия ще проведе референдум за конституционни промени, които, ако бъдат отхвърлени, могат сериозно да застрашат членството на страната в еврозоната.

Понастоящем Италия е най-слабото звено на еврозоната. Правителството на министър-председателя Матео Ренци става все по-политически нестабилно, икономическият растеж е анемичен, банките се нуждаят от капитал, а фискалните цели на ЕС ще бъдат трудни за постигане без предизвикване на следваща рецесия. Ако Ренци се провали – което е все по-вероятно – анти-европейското Движение Пет звезди (което наскоро се представи доста добре на местните избори) би могло да дойде на власт още следващата година.

Ако това се случи, страховете от „Грекзит” от 2015 ще бледнеят в сравнение. Италия, третата по-големина страна член на еврозоната, е твърде голяма, за да се провали. Но с публичен дълг десет пъти по-голям от гръцкият, тя е й твърде голяма, за да бъде спасена. Няма програма на ЕС, която да може да окаже подкрепа на Италия с нейният публичен дълг от 2 трлн. евро (135% от БВП).

Нещо повече, изборите във Франция, Германия и Холандия през 2017 създават допълнителна несигурност, като слабият растеж и високата безработица в по-голямата част от Европа засилват подкрепата за анти-европейските, анти-имигрантски, анти-мюсюлмански и анти-глобализационни популистки партии от дясно (в сърцето на еврозоната) и от ляво (в периферията на еврозоната).

В същото време съседите на Европа са зле и се влошават още повече. Ревизионистка Русия стана по-агресивна не само в Украйна, но също така и в Балтийските страни, и на Балканите. А последиците от продължаващия хаос в Близкият изток са най-малко две: подновени актове на тероризъм във Франция, Белгия и Германия, които могат изключително много да навредят на бизнес и потребителското доверие; и мигрантска криза, която изисква по-близко сътрудничество с Турция, от своя страна станала нестабилна след нескопосания военен преврат.

Преди следващия кръг избори да е приключил  ЕС е малко вероятно да предприеме каквито и да е стъпки за довършване на незавършеното монетарно обединение чрез приемане на повече споделени рискове и ускоряване на структурните реформи за подкрепа на ускореното икономическо сближаване. Предвид настоящите бавни реформи (и застаряващо население), потенциалът за растеж остава слаб, макар актуалният растеж да е в етап на много умерено циклично възстановяване, което сега е застрашено от пост-брекзитови рискове и нестабилност. В същото време огромните дефицити и дългове, в едно с правилата на еврозоната, ограничават възможностите за  използване на фискалната политика за стимулиране на растежа, макар ЕЦБ да е достигнала границите на възможните неконвенционални монетарни политики, които могат да подкрепят възстановяването.

Малко вероятно е еврозоната и ЕС да се разпаднат внезапно. Много от рисковете, пред които са изправени, бавно се топят. А разпадът разбира се може да бъде избегнат, ако има политическа визия, която да балансира нуждите от по-силна интеграция и желанието за някаква степен на автономия и суверенитет по кръг от въпроси.

Но намирането на начин за интегрирането по демократичен и политически приемлив път, е задължително условие. Объркването може да доведе до едно нестабилно равновесие, което ще направи разпадът на ЕС и еврозоната неизбежен. Предвид множеството рискове, пред които Европа е изправена, тя се нуждае спешно от нова визия.


*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар