петък, 5 август 2016 г.

Експлодиращият дефицит на Америка

Мартин Фелдстийн*

Две малки подробности за бюджета излезли наскоро в новините, са неумолимо напомняне за опасното състояние на фискалната политика в Съединените щати. Съветът за управление и бюджет при президента Барак Обама направи изявление, че дефицитът на федералното правителство за тази фискална година ще бъде около 600 млрд. долара, 162 млрд. долара повече спрямо 2015, или увеличение с над 35%. А годишната „Дългосрочна бюджетна прогноза” съставяна от Бюджетната комисия в Конгреса предвижда, че ако няма промяна във фискалната политика, дългът на федералното правителство ще нарасне от 75% от БВП на 86% през следващото десетилетие, а след това до рекордните 141% през 2046, нива близки до тези в Италия, Португалия и Гърция.

Въпреки че съотношението дълг/БВП се удвои през последното десетилетие администрацията на Обама и Конгреса пренебрегнаха проблема, като вместо това се съсредоточиха върху спада на годишния дефицит от 2012 насам и върху сравнителната стабилност на дефицита като дял от БВП. Временният напредък се отрази в икономическото възстановяване и гласуванията в Конгреса за ограничаване на разходите за отбрана и за неотбранителни бюджетни програми.

Но дългосрочното увеличение на годишния дефицит – дължащо се на застаряващото население, променящите се технологии в медицината и увеличаващите се лихви – и като резултат на това нарастването на съотношението дълг/БВП, бе неизбежно (и беше предвидено от редица институции). Увеличеният брой възрастни американци, които са включени в системата за социално осигуряване, ще тласнат значително нагоре разходите за тези програми от 4,9% от БВП за тази година до 6,3% от БВП през следващите 30 години. Половината от увеличението на разходите за основните федерални програми за здравеопазване, от 5,5% от БВП днес до 8,9% през 2046, ще се дължи на нарасналия брой възрастни облагодетелствани лица, а останалата половина ще се дължи на допълнителните разходи за технологични нововъведения за лекуването им.

Неконвенционалната политика на Федералния резерв тласка надолу разходите за нетни лихви върху федералния дълг до едва 1,4% от БВП, въпреки нарастването на размера на дълга. Но както лихвите нормализират и стъпката на увеличение на дълга, разходите за обслужване на лихвите върху националния дълг се предвижда на нараснат до 5,8% от БВП.

Предвижданите лихвени разходи може да се окажат много по-малко от това, което биха били, ако останалите прогнози за дефицита и дълга се окажат верни. При федерален дълг от 141% от БВП, тези 5,8% от БВП лихвени разходи, предполагат средна номинална лихва от едва 4%, ако приемем инфлационната прогноза на Бюджетната комисия и реална лихва от около 2% - подобна на историческите нива при дългово съотношение по-малко от 40% от БВП. Но инвеститорите в съкровищни бонове могат да търсят много по-висока лихва в замяна на попълването на своето портфолио с американски дълг. В този случай лихвените разходи и дълга биха били много по-големи.

Фактът, че повече от половината от публичния дълг на Съединените щати днес се държи от чужди инвеститори, трябва да прави лихвите много по-чувствителни към относителния размер на дълга. Чуждестранните инвеститори трябва да се страхуват, че правителството може да възприеме политики, които намаляват реалната стойност на държания от тях дълг. Макар че американското правителство никога няма да обяви неплатежоспособност, то може да възприеме политики по намаляване на данъка върху доходите по лихвени плащания, който да ощетява чуждите държатели на дълг и да потиска стойността на дълговите книжа. Нещо повече, чуждестранните инвеститори ще се разтревожат, че много високите нива на дълг може да предизвикат въвеждането на инфлационни монетарни политики, които да понижат стойността на долара и да намалят реалната стойност на техните дългови книжа.

Съществува едно удивително и притеснително заключение в прогнозата на Бюджетната комисия. До 2046 предвидените разходи за „задължителните” бюджетни програми (социално осигуряване и основни здравни грижи), плюс лихвите по дълга, ще погълнат по-голямата част от приходите, които правителството се предвижда да събере при настоящите данъчни равнища. Един малък дефицит (1,6% от БВП) ще се появи дори преди разходите за отбрана и други предвидени бюджетни програми.

Няма начин да бъде заменен ръстът на разходите за предвидените програми със забавяне на ръста на парите за отбрана и други бюджетни разходи. Общите разходи за отбрана сега са едва 3,2% от БВП и се очаква да намалеят до 2,6% през следващите десет години, и да останат на това ниво през следващите двадесет години. Подобно намаление е предвидено за неотбранителните бюджетни програми, също рекордно малък дял от БВП.

Яркият цвят в сивата картина е, че не е нужно кой знае колко много за намаляване на бюджетния дефицит, за да се предотврати ръстът на дълговото съотношение, че дори и да се намали до нивата му отпреди десетилетие. Намаляването на годишния дефицит до 1,7% от БВП чрез комбинация от намаляване на разходите и по-високи приходи, ако започнем от 2017, би предотвратило увеличение на настоящото 75%-но съотношение на дълга спрямо БВП. А намаляването на дефицита до 3% годишно би обърнало дълговата траектория и би я върнало до нивата от десетилетието преди рецесията.

Нито един от кандидатите за президент няма планове или дори желание да обърне посоката на предвидения ръст на националния дълг. А това би трябвало да бъде основен приоритет за всеки насочил се към Белия дом. Предвид нуждата да се действа бързо за избягване на най-лошото развитие на нещата, никой няма извинение за изчакването.

*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар