сряда, 3 август 2016 г.

Битката за Британия приключи

Кевин О’Рурк*

Тъжната истина след гласуването за „напускане” в Обединеното кралство е, че бившите защитници на „оставането”- или искащите да останат в ЕС – изглежда изоставиха напълно битката за бъдещето на своята страна. Още по-лошо, много от тях, както става ясно, приемат фундаменталната теза на анти-ЕС кампанията за „напускане”: че в Британия има твърде много европейци.

Това измени посоката на дебата към по-лошо и доведе до безнадеждно пожелателно мислене: може би Обединеното кралство няма да загуби кой знае колко от пазарния си достъп дори и да наложи ограничения върху имиграцията за жителите на ЕС. Може би самата ЕС ще се откаже от свободното движение на работници в опита си да успокои Обединеното кралство. Може би ЕС ще направи специални изключения, за да защити университетите в Британия или да се отнася към Обединеното кралство като към Лихтенщайн, една микродържава с достъп до единния пазар.

В  действителност, с приемането от страна на „оставащите” на аргумента, че Британия трябва да удържи европейците вън, Обединеното кралство – или най-малко Англия и Уелс, ако про-ЕС Шотландия и Северна Ирландия напуснат – застава зад един „твърд” „Брекзит”, не само от Съюза, но и от единния европейски пазар. Ако това се случи, то би струвало скъпо на страната. Пълният размер на щетите е неясен, но можем да очакваме, че ще е болезнен за много хора и ще навреди на много институции.

Има ли каквито и да е основания за твърдението, че Обединеното кралство ще бъде залято с новодошли от други страни членки на ЕС? Данните са категорични. Обединеното кралство е в горната част на таблиците за разпределение на мигранти, равна е по брой мигранти с много други членове на ЕС и е далеч от това да е приела най-много мигранти от ЕС на глава от населението. Всъщност делът на имигранти от ЕС спрямо цялото население е два пъти по-висок в Ирландия. Когато британските политици започнат да управляват пост-брекзитовия пейзаж, те трябва да помислят за ирландския пример, имайки предвид приликите между двете страни.

Ирландия и Обединеното кралство имат недостиг на жилища, особено около метрополиите, каквито са Дъблин и Лондон. И двете имат обществени услуги, които не са за завиждане – дори ирландските са доста по-лоши от британските.

Макар ирландците да не са британци, те са много по-близки в културно отношение от останалите европейци. Както видяхме през 2008, когато гласувалите на ирландския референдум отказаха да одобрят Лисабонския договор, има потенциален анти-имигрантки блок от гласуващи сред по-бедните райони на Дъблин. Същите са и гласувалите обърнали вота на референдума за „излизане” на Великобритания – по-бедни хора, които не усещат ползите от глобализацията.

Тогава въпросът е защо ирландците не достигнаха нивата на враждебност на Обединеното кралство срещу имигрантите от ЕС, особено ако се вземе предвид ужасният начин, по който се отнесоха към тях европейските институции след началото на финансовата криза от 2008.

Несъмнено британските медии носят огромната отговорност за тези разлики. В Ирландия няма нищо подобно на лъжливите, долнопробни булевардни вестници, които виреят в Обединеното кралство.

По-голямата част от вината обаче е в британските политически лидери . От една страна, има такива, които направиха кариери атакувайки ЕС, често с напълно фалшиви аргументи. От друга има равнодушни „оставащи”, като бившия британски премиер Дейвид Камерън, който не даде нито едно категорично доказателство, че е за продължаване на членството в ЕС. Днес, дори ангажираните „оставащи” не могат да защитят продължаването на двупосочното движение на работна ръка между Обединеното кралство и ЕС и за членство в Европейската икономическа зона.

Ирландия нямаше този проблем. Забележимо Шин Фейн, ирландската националистическа партия и бивше политическо крило на Ирландската републиканска армия (ИРА), не се поддаде на каквато и да е ксенофобска реторика, използвана от Партията за независимост на Обединеното кралство. Всъщност Шин Фейн промени посоката си на действие и възприе една прогресивна позиция по въпроса за имиграцията от ЕС и от други места.

Мнозина коментатори точно посочиха икономическите ефекти от глобализацията като обяснение за анти-имигрантските настроения. Фактът, че глобализацията произвежда както печелещи, така и губещи със сигурност обяснява голяма част от анти-глобализационната враждебност днес, забележима в Обединеното кралство и по света. Но и други неща са от значение като например културният шовинизъм. Нека да е ясно, английската враждебност към присъствието на европейски граждани разкрива едно от най-грозните лица на английското общество.

Запълването на дефицитите в обществените услуги може да помогне за смекчаването на икономическите тревоги от имиграцията и за глобализацията като цяло. Не по-малко важно е, че бившите „оставащи” трябва да продължат да обясняват на англичаните защо свободния обмен на стоки, услуги и хора с Европа е добро за Британия.

Обединеното кралство гласува за напускане на ЕС, но след „Брекзит” има два пътя: или членство в Европейската икономическа зона, с достъп до единния европейски пазар и свободно движение на хора, или излизане от единния пазар, последвано от непредвидими търговски преговори. Има голям залог в тази игра: ние не сме наясно, кой от тези два пътя ще изберат английските гласоподаватели.

За нещастие има индикации, че Обединеното кралство ще подкрепи втората възможност – „категоричен Брекзит” – със сигурност. За „оставащите” да не подкрепят членството в Европейската икономическа зона, след като са предпочели оставането в ЕС, ще бъде удивително бягство от отговорност.


*Кевин О’Рурк е професор по история на икономиката и преподавател в All Souls College, University of Oxford.

Няма коментари:

Публикуване на коментар