четвъртък, 8 януари 2015 г.

Къде наистина е проблемът с неравенството?

Кенет Рогоф*

Четейки влиятелната книга „Капиталът на 21-ви век” на Томас Пикети, читателите могат да си направят извода, че в света от времето на бароните и кралете до днес не е имало неравенство. Това е странно, понеже от друга страна някои могат да направят заключението, четейки друга нашумяла напоследък книга, „Голямото бягство” на Огъст Дийтън, в която той твърди, че в светът днес има повече равенство от когато и да било преди.

Чия гледна точка е вярна? Отговорът зависи от това дали страните се разглеждат поотделно или се гледа светът като цяло.
Основният агрумент в книгата на Дийтън е, че през последните няколко десетилетия няколко милиарда души в развиващите се страни, особено в Азия, се отскубнаха трайно от отчайващата бедност. Същият механизъм, който спомогна за увеличаването на неравенството в богатите страни действа и на световната сцена, и засяга милиарди. Хвърляйки поглед отгоре и придавайки същата тежест на индийците, каквато даваме на американците или французите, ще видим че последните 30 години са сред най-значимите в човешката история що се отнася до подобряването на положението на бедните.

Великолепната книга на Пикети показва неравенството в отделните страни и се фокусира основно върху по-богатата част от света. Повечето от културните спорове описани в книгата му са на база на мненията на хора, разглеждащи себе си като средна класа в собствените си страни, но които всъщност са висока средна класа, че дори и богати, според стандартите на света.

Има известен брой мистеризони технически критики, които наблягат на факта, че Пикети заедно със съавтора на книгата си Еманюел Саез, правят своите изводи само на база данните от последните 15 години. Но въпреки това аз смятам резултатите от тяхното изследване за убедителни, особено като се има предвид, че и други автори, използващи напълно различни изследователски методи, достигат до същите изводи. Брент Нийман и Лукас Карабарбунис от Чикагския университет например твърдят, че делът на труда в брутния вътрешен продукт намалява в световен мащаб още от 70-те години на миналия век.

Всъщност Пикети и Саез не предлагат в действителност модел, не и в тази нова книга. А липсата на модел, в съчетание със съсредоточаване върху високата средна класа в богатите страни, означава много, когато става въпрос за политически рецепти. Щяха ли да бъдат последователите на Пикети толкова ентусиазирани по отношение на предложенията му за налагането на глобален данък богатство, ако той целеше премахването на огромното неравенство между по-богатите и по-бедните страни, вместо между онези, които са определяни като богати според глобалните стандарти и ултра богатите?

Пикети твърди, че капитализмът е несправедлив. Колониализмът не е ли също несправедлив? Във всеки случай идеята за глобален данък богатство е пълна с проблеми на легитимността и начините на налагане, а на всичкото отгоре е и политически неприемлива.

Въпреки че Пикети е прав за нарасналото влияние на капитала през последните няколко десетилетия, той е доста незапознат с водещия се сред икономистите дебат за причините. Например, ако имаме огромно вливане на азиатска работна ръка в глобалните търговски пазари, според модела на растеж на носителя на Нобелова награда за икономика Робърт Солоу, капиталът постепенно ще се приспособи към ситуацията и заплатите ще нараснат. Освобождаването от по-възрастните работници също ще тласне заплатите нагоре. Ако от друга страна обаче делът на труда в крайната цена на продукта продължи да спада поради постоянния възход на автоматизацията на производството, натискът върху заплатите надолу ще продължи, както казах преди няколко години в дискусия за изкуствения интелект.

За щастие има много по-добър начин да се справим с неравенството в богатите страни и той е като поощряваме дългосрочния ръст на търсенето на продукти в развиващите се страни. Например въвеждането на плосък данък (и премахване на прогресивния)е далеч по-прост и много по-ефективен начин да обложим вече натрупаното богатство, особено ако облагането на отделните граждани може да се свърже с мястото, на което доходът му е спечелен.

Друг е въпросът, че прогресивното данъчно облагане съществуващо и в момента е относително ефективно и не пречи на желанието за спестяване. Защо да избираме непроверения в практиката глобален данък богатство при съществуващите алтернативи, които не пречат на растежа, увеличават бюджетните приходи и могат да бъдат увеличени при извънредни обстоятелства.

В допълнение на глобалния данък богатство Пикети препоръчва и 80% данък върху доходите за Съединените щати. Въпреки твърдото ми убеждение, че Съединените щати се нуждаят от увеличаване на данъчната тежест, особено за най-богатия 0,1% от населението, не разбирам защо той допуска, че 80% данък няма да причини сериозни изкривявания, особено ако тези допускания опровергават голяма част от изводите на Нобеловите лауреати Томас Сърджант и Едуард Прескот.

И сега съществуват достатъчно политически инструменти, които могат да бъдат използвани за намаляване на неравенството като допълнение на прогресивното данъчно облагане. Визирайки Съединените щати, Джефри Франкъл от Харвардския университет, предложи премахване на данъчното облагане за най-ниско платените работници, намаляване на удръжките от заплатата за най-високо платените работници и значително увеличаване на данък наследство.

Задължителната образователна степен ще подпомогне дългосрочно растежа, така както и слагането на ударение върху образованието през целия живот чрез онлайн курсове. Данъкът върху емисиите въглеродни газове ще смекчи последиците от глобалното затопляне и значително ще увеличи бюджетните приходи.

Приемайки тезата на Пикети, че неравенството е по-значим проблем от липсата на растеж, трябва да припомня, че много от гражданите в развиващите се страни разчитат на растежа в богатите страни, за да се справят с бедността. Основният проблем на 21-ви век остава преодоляването на ужасяващата бедност в Африка и други региони по света. Несъмнено, най-богатия 0,1% от населението, трябва да плаща по-високи данъци, но в стремежа си да намалим глобалното неравенство не трябва да забравяме, че капиталистическата система беше в основата на впечатляващите икономически постижения от последните три десетилетия.

*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет. Бил е главен икономист на МВФ от 2001 до 2003 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар