вторник, 6 януари 2015 г.

Голямото засичане

Нуриел Рубини*

В годините след световната финансова криза от 2008, политиците успяха да превърнат второто издание на Голямата депресия в Голяма рецесия и да удържат натиска на протекционизма и насочените към защита на националните икономики мерки. Но днешната враждебна реакция срещу глобализацията – и най-вече към съпътстващото я по-свободно движение на стоки, услуги, капитали, работна ръка и технологии – е факт.

Новият национализъм придоби различни икономически форми: търговски бариери, защита на националните активи, враждебни действия срещу преките чуждестранни инвестиции, политики защитаващи местната работна ръка и местните фирми, антиимиграционни мерки, държавен капитализъм и национализъм по отношение на природните богатства. В политическата сфера във възход са популистките, антиглобализационните, антиимигрантските, а в някои случаи и расистките и антисемитски партии.

Тези политически сили ненавиждат „първичния бульон” от наднационални институции – ЕС, ООН, СТО, МВФ и други – логично следствие от глобализацията. Дори интернет, въплъщението на глобализацията от последните две десетилетия, е под заплахата да бъде „балканизирано”, като повечето авторитарни страни – в това число Китай, Иран, Турция и Русия – ограничават достъпа до социалните медии и вземат решителни мерки срещу свободата на словото.

Основните причини за това развитие са ясни. Слабото икономическо възстановяване създаде благоприятна среда за възхода на популистките партии, за прокарването на протекционистични политики, за заклеймяването на чуждестранната търговия и чуждестранните работници. Като прибавим към това увеличаването на подоходното неравенство и неравномерното разпределение на богатството в повечето страни, не можем да се чудим, че икономиката от типа „победителят получава всичко”, която облагодетелства елитите и извращава политическата система, се разпространява масово по света. В наши дни и развитите икономики (като Съединените щати, където неограниченото финансиране на изборни кампании от страна на мощните бизнес кръгове е просто легална форма на корупция), и бързоразвиващите се пазари (където олигарсите са сложили ръка върху икономиката и върху политическата система) са сред тези страни.

За някои обаче случващото се е просто временно забавяне с намалена заетост и замразени заплати. Това поражда икономическа несигурност за работническата и средната класа най-вече в Европа и еврозоната, където в повечето страни популистките партии – главно отдясно – изместиха традиционните сили на последните избори за Европейски парламент. Както и през 30-те години на миналия век, когато Голямата депресия доведе до възход на авторитаризма в Италия, Германия и Испания, и сега под повърхността се наблюдават подобни тенденции.

Ако доходите и заетостта не нараснат скоро, популистките партии могат да се доберат до властта на национално ниво в Европа, а антиевропейските настроения да спънат процеса на европейска икономическа и политическа интеграция. Дори по-лошо, еврозоната отново може да бъде поставена в затруднение: някои страни (Великобритания например) може да напуснат ЕС, а други (Великобритания, Испания и Белгия) да се разпаднат.

Даже в Съединените щати икономическата несигурност на преобладаващата бяла прослойка от населението, чувстваща се заплашена от имиграцията и световната търговия може да се окаже повлияна от крайно дясното Чаено парти, фракция в Републиканската партия. Тези групи се характеризират с икономическия си национализъм, с антиимиграционните и протекционистични нагласи, с религиозния си фанатизъм и геополитически изолационизъм.

Подобно развитие може да бъде видяно и в Русия, както и в много страни от Източна Европа и Централна Азия, където падането на Берлинската стена не доведе до демократизация, икономическа либерализация и траен растеж в производителността. Вместо това през последните двадесет и пет години на власт дойдоха националистически и авторитарни режими, които въведоха моделите на растеж чрез държавен капитализъм, осигуряващ единствено посредствено икономическо развитие. В този контекст дестабилизацията на Украйна предизвикана от руският президент Владимир Путин не може да бъде отделена от мечтите му за лидерство на Евразийския съюз – прозрачен опит за възстановяване на бившия Съветски съюз.

В Азия национализмът също е във възход. Новите лидери в Китай, Япония, Южна Корея и вече в Индия, са политически националисти в региони, където териториалните спорове остават сериозни и имат дълга и болезнена история. Тези лидери – особено в Тайланд, Малайзия, Индонезия, поели в същата националистическа посока – трябва да започнат основни структурни реформи, ако искат да възстановят забавящият се икономически растеж и, в случая с нововъзникващите пазари, да избегнат капана на средните доходи. Икономическият срив може да разпали още националистически и ксенофобски настроения, даже да предизвика военен конфликт.

В същото време Близкият изток продължава да е силно изостанал регион. Арабската пролет – предизвикана от слабия растеж, високата младежка безработица и огромното икономическо отчаяние – предизвика продължителна зима в Египет и Либия, където алтернативи се оказаха авторитарните водачи и политическият хаос. В Сирия и Йемен бушуват граждански войни; Ливан и Ирак могат да бъдат сполетени от същата съдба; Иран е едновременно нестабилен и опасен за другите; Афганистан и Пакистан все повече изглеждат като провалени държави.

Във всички горепосочени случаи икономическият провал и липсата на възможности и надежда за бедните и младите, подклаждат политически и религиозен екстремизъм, негодувание срещу Запада и в някои случаи открит тероризъм.

През 30-те години на миналия век неуспехът да се избегне Голямата депресия докара на власт авторитарни режими в Европа и Азия, които доведоха до Втората световна война. Този път, щетите нанесени от Голямата рецесия доведоха повечето развити икономики до трайна стагнация и предизвикаха дълбоки структурни проблеми с растежа на бързо развиващите се пазари.

Това е идеална почва за избуяване на икономическия и политически национализъм. Сегашното подлагане на прът в спиците на търговията и глобализацията трябва да бъде разглеждано в контекста на миналия ни опит и да се запитаме какво може да последва.

*Нуриел Рубини е професор в Стърн скуул ъф бизнес към Нюйоркския университет и председател на Рубини глобал економикс. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар