понеделник, 26 януари 2015 г.

Америка трябва да действа като глобален балансьор

Збигнев Бжежински*

- С нахлуването на Русия в Украйна и анексирането на Крим, с разпадането на границите на Ирак и Сирия и с нарастването на претенциите на Китай за контрол в Южно- и Източнокитайско море, както изглежда през 2014 година приключи ерата белязала периода след Студената война. Вярно ли е?

- Ерата след периода на Студената война не може да се нарече „ера” в истинския смисъл на думата, а по-скоро плавен преход от двуполюсната Студена война към по-сложен международен ред, в който пак в крайна сметка, са въвлечени две световни сили. Накратко, основното противопоставяне в рамките на новия световен ред е между Съединените щати и Китайската народна република. Китайско-американското съперничество има две важни характеристики, които различават това съперничество със съперничеството от времето на Студената война: нито една от двете страни не залита в идеологическо отношение; и двете страни признават, че имат взаимна изгода.

- Американската ангажираност като „гарант за стабилността в Азия” остана на заден план през 2014 година заради кризата в Украйна и Близкия изток. В каква степен неясната ангажираност на Съединените щати в Азия провокира напрежението между Китай и азиатските съюзници на Америка?

- Не съм съгласен с постановката на въпроса. Мисля, че Америка изрази ясна позиция, че е във взаимен интерес и на Америка, и на Китай да избягват ситуации, които да ги тласнат към стълкновение. Последните индикации за засилен диалог между Китай и Индия, както и между Китай и Япония, предполагат че Китай също разбира, че ескалацията на стари конфликти не е в неин интерес. По-сериозният проблем с „гаранта за стабилността в Азия”е реалният смисъл на словосъчетанието и дали това означава военно сътрудничество с цел сдържане или изолиране на Китай. Китайците трябва да разберат ясно, че ние нямаме намерение да ги изолираме, и че имаме пряк интерес от това да избегнем сблъсък в Далечния изток, който може да се разшири.

- Си Дзинпин използва борбата с корупцията, за да съсредоточи повече власт в ръцете си, повече от който и да е предишен китайски лидер в последните 30 години, в това число Дън Сяопин. Как протича според Вас президентството на Си Дзинпин?

- Властта в Китай е повече неформално понятие и нейните граници са очертани по-скоро от политическите реалности, отколкото от конституционните правомощия. Затова е трудно да се каже дали властта на Си Дзинпин е по-голяма от тази на неговите предшественици от Дън Сяопин насам. Той определено е авторитарна личност и без съмнение е по-активен на международната сцена от някои от своите предшественици. Той е твърдо решен да се бори с нарастващите нива на корупция, която е повод за нарастващо безпокойство в страната и достига до най-високите етажи на управлението. В това отношение може би изглежда, че неговата власт е по-голяма от тази на неговите предшественици, но в интерес на истината трябва да отблежим, че корупцията, с която са се сблъсквали неговите предшественици не е била толкова голяма и разпространена, колкото е днес. В същото време нарастващото внимание в партийните вестници към тезата, че китайските въоръжени сили не трябва да бъдат разглеждани като слуги на Комунистическата партия, а по-скоро като слуги на народа, предизвиква тревога от това, че военните може би развиват своя собствена концепция за вътрешните работи на Китай, освен официално обявената концепция за все по-голямата отговорност за националната сигурност. Неразбираемо защо партийният елит не намира това за обезпокоително.

- Може ли режимът на руският президент Владимир Путин да издържи на продължителен период на ниски цени на енергията и на санкции от Запада? Дали според Вас руската икономика ще продължи да се влошава и ще става ли Путин все по-неспособен да удържи политическите си позиции?

- Има опасност разбира се от това Путин да предпочете да отвърне агресивно и да създаде наистина значима международна криза, и може би да провокира нови форми на война между Изтока и Запада. Това означава, че трябва да допуснем възможността, имайки предвид небалансирания му характер, че той ще смени настоящата форма на партизанска война срещу Запада, което винаги предполага възможност за отстъпление, с пълномащабна война. Изходът от подобни действия по същество е непредвидим, но по всяка вероятност ще бъде катастрофален за благосъстоянието на Русия. Ако руската икономика продължи да се влошава, и ако Западът успее да убеди Путин да се откаже от понататъшната употреба на сила, все още е възможно намирането на приемливи решения. Но това зависи само от твърдата подкрепа на Запада за усилията на Украйна да се стабилизира.

- Гледайки изтеглянето на американските войски от Афганистан и Ирак, голяма част от света смята, че Съединените щати навлиза в „период на отдръпване”, подобен на последвалия войната във Виетнам. Възприемат ли Съединените щати някаква форма на неоизолационизъм? Или това обръщане на Америка към себе си ще бъде за кратко, така както беше и след войната във Виетнам?

- Не мисля, че Америка е в „период на отдръпване”. Истината е, че преразпеределението на светованите сили произведе ситуация, в която Съединените щати вече не са единствен хегемон. Съединените щати трябва да осъзнаят факта, че светът днес е много по-сложен. Разрастването на конфликта в Близкия изток днес е провокирано много повече от възхода на религиозното сектантство, отколкото от американската намеса. В тези бързо менящи се обстоятелства, трябва да се отдели по-голямо внимание на националните интереси на страни като Турция, Иран, Саудитска Арабия, Египет и Израел. Но това не означава интересите на една от тези страни да става първостепенен интерес на Съединените щати.

- Каква може да е изненадата за света през 2015 година?

- Може би повторната поява в Русия на политически по-чувствителна, либерална средна класа. Такава средна класа беше започнала да играе важна роля в оформянето на вътрешната и външната политика на Русия по време на президентството на Дмитрий Медведев. С връщането на Путин на власт и с последните му авантюри, тази средна класа беше политически отблъсната от преднамерено пробудения и интензивно стимулуран национален шовинизъм. Развяването на шовинистки лозунги едва ли е най-доброто действие за решаване на международни проблеми, особено когато Западът е толкова решителен и обединен. Руската средна класа, съвсем естествено, иска да живее в общество подобно на западните. Русия, която постепенно беше започнала да клони към Запада, може да бъде и Русия, която да престане да руши международната система.

Няма коментари:

Публикуване на коментар