четвъртък, 18 декември 2014 г.

Путиновите закони за привличането

Джоузеф Най*

Скритата агресия на руския президент Владимир Путин в Украйна продължава, въпреки западните санкции срещу страната му. Но тези действия не заплашват само икономиката на страната, те намаляват и меката сила на Русия, което има потенциал да доведе до катастрофа. Една страна може да привлече други страни в своята орбита на влияние по три основни начина: чрез агресия, чрез пари или чрез емоции. Путин опита с агресия и получи санкции. Германският канцлер Ангела Меркел, основният събеседник на Путин, изрази своето раздразнение от руската политика спрямо Украйна с изостряне на тона.

Независимо от краткосрочните ползи от действията на Путин в Украйна, в дългосрочен план това ще има негативен ефект, като лиши Русия от достъп до западни технологии, нужни за модернизацията на нейната индустрия и разширяване на разработването на енергийни източници на границата на Арктическия регион.

Колебанията в руската икономика ще продължат да затрудняват Путин при експлоатацията на втория инструмент за упражняване на власт и влияние: парите. Нефтът и газът, най-ценните ресурси на Русия, няма да могат да спасят икономиката, въпреки че Путин подписа споразумение с Китай за доставки на газ през следващите 30 години, тъй като цените на тези суровини се сринаха.

Остана емоционалното привличане, един по-могъщ източник на власт и влияние, отколкото някои очакват. Китай например, прави опити да използва меката сила, за да изгради по-малко заплашителен образ, с надеждата, че това ще обезкуражи и ще разклати основите на оформящата се коалиция, опитваща се да противодейства на растящите й икономически и военни възможности.

Меката сила на страната се опира на три основни стълба: впечатляваща култура, силно одобрявани политически ценности и външна политика пропита от морален авторитет. Истинското предизвикателство е да съчетаеш тези източници на власт и влияние с източниците на твърдата сила, каквито са икономическата и военна мощ и да направиш така, че да се подсилват един друг.

Съединените щати не успаха да постигнат този баланс и това уважение при нахлуването си в Ирак през 2003 година. Макар и военната сила на Америка да бе достатъчна за постигането на бърз разгром срещу силите на Саддам Хюсейн, това намали значително притегателните й сили в много страни. По същият начин, въпреки основаването на „Институт Конфуции” в Манила, който да запознава филипинците с китайската култура и който помогна за избуяването на китайската мека сила, влиянието й значително ще намалее, ако Китай едновременно с това използва твърда сила, за да притиска Филипините в териториалния им спор за плитчините Скарбъро.

Проблемът на Русия е, че тя все още не притежава достатъчно мека сила, с която да оперира. А, както политическият анализатор Сергей Каганов отбеляза през 2009 година, липсата на мека сила у Русия е причина тя да се държи агресивно, както стори във войната си срещу Грузия предишната година.

Разбира се, исторически Русия е притежавала значителна мека сила, заради огромния принос на нейната култура в областта на изкуството, музиката и литературата. Нещо повече, след Втората световна война, Съветският съюз става привлекателна за много западноевропейци, дължащо се предимно на неговия значителен принос в борбата срещу фашизма.

Но Съветите пропиляват с лека ръка своята мека сила след нахлуването в Унгария през 1956 година и в Чехословакия през 1968 година. През 1989 година те се оказват с твърде оскъдна мека сила. Берлинската стена не падна под обстрела на натовската артилерия, а под ударите на чуковете и булдозерите управлявани от хората, променили отношението си към съветската идеология.

Сега Путин прави същата грешка, каквато направиха неговите съветски предшественици. Въпреки декларираното от него през 2013 година, че Русия ще се съсредоточи върху изграждането на мека сила, той не успа да капитализира дадената на Русия възможност от домакинството на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, за да увеличи меката си сила.

Вместо това, още по време на игрите, Путин заповяда полускрита военна интервенция в Украйна, която, в допълнение с говоренето му за руския национализъм, породи сериозно безпокойство сред екссъветските републики. Това доведе до ерозия на путиновите стремежи за основаването на воден от Русия Евразийски съюз, съревноваващ се с Евроапейския съюз.

Много малко чужденци гледат руски филми, а само един руски университет е класиран в световните топ 100, което оставя на Русия твърде малко възможности да възвърне своята притегателна сила. Затова Путин го обърна на пропаганда.

Миналата година Путин преструктурира новинарската агенция „РИА Новости”, уволнявайки 40% от служителите, в това число и относително независимото й управително тяло. Новият ръководител на информационната агенция Дмитри Кисельов, представи през ноември създаването на „Спутник”, финансиран от правителството новинарски хъб в 34 страни, с персонал от 1000 души, включващ радио, социална мрежа и новинарски емисии на местни езици.

Но един от парадоксите на меката сила е, че пропагандата често е контрапродуктивна, понеже е неправдоподобна. По време на Студената война неограниченият културен обмен, какъвто бе Залцбургският семинар, позволил на младите хора да се свържат помежду си, показа че контактите между народите са далеч по-смислени и продуктивни.

Днес, по-голяма част от американската мека сила се произвежда не от правителството, а от гражданското общество – университети, фондации, поп култура. Истината е, че нецензурираното гражданско общество и възможността да се критикуват политическите лидери, позволява на страната да съхрани меката си сила, дори когато останалите страни не приемат действията на нейното правителство.

По този начин във Великобритания БиБиСи успя да запази авторитета си, понеже си позволи да ухапе правителствената ръка, която го храни. В същото време Путин продължава да пречи на развитието на неправителствените организации и гражданското общество.

Путин може и да разбира, че твърдата и меката сила се подсилват една друга, но както изглежда той е неспособен да приложи това свое разбиране в политиката. В резултат на това, способността на Русия да привлича други страни в орбитата си на влияние с друго освен с агресия и пари, ще продължи да намалява.

*Джоузеф Най е бивш помощник секретар по отбраната и председател на Националния разузнавателен съвет на Съединените щати. Той е професор в Харвардския университет и член на Съвета на глобалния дневен ред за бъдещето на управлението на Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар