Година на задълбочаващи се различия

Мохамед Ел-Ериан*

През идната година „различията” ще бъдат водеща световна икономическа тема и ще бъдат употребявани както по отношение на икономическите тенденции, така и по отношение на политиките и общото състояние на държавите. В течение на годината тези различия ще стават все по-трудни за преодоляване, поставяйки политиците пред следния избор: да се справят с пречките, които отдавна спъват ефективността на действията или да рискуват икономиките на техните страни да се дестабилизират.

Движещата се на различни скорости световна икономика ще бъде белязана от четири групи страни. Първата група, водена от Съединените щати, ще се радва на продължаващо подобрение в икономически план. Пазарът на труда при тях ще стане устойчив, ще се създават работни места, а заплащането на труда ще възстанови предкризисните си нива. Ползите от икономическия растеж ще се разпределят по-равномерно в следващите две години, макар че ще останат непропорционално разпределени в полза на онези, които и сега печелят добре.

Втората група, водена от Китай, ще запази настоящия си растеж, по-нисък от средния от последните години, но ще продължи да се развива структурно. Тези страни постепенно ще преориентират настоящия си модел на икономически растеж, за да го направят по-устойчив – едно усилие, което ще бъде периодично разколебавано от нестабилността на световните финансови пазари, без обаче да доведе до катастрофа. Те ще работят и за задълбочаване на вътрешно пазарните си връзки, подобрявайки регулаторната рамка, давайки повече свобода за инициатива на частния сектор и разширявайки обхвата на пазарно ориентираните икономически дейности.

Третата група, водена от Европа, ще изпитва затруднения, заради продължаващата икономическа стагнация, водеща до социални и политически разочарования в някои страни и затрудняваща регионалните политически решения. Слабият растеж, дефлационният натиск и свръхзадлъжнялостта ще възпрепятстват инвестициите, накланяйки везните в негативна посока. В най-затруднените икономики безработицата, най-вече сред младите, ще остане упорито висока.

Последната група обхваща „непоставените в основната схема” страни, чиито размер и свързаност имат важно значение за устойчивостта на системата. Най-прочутият пример е Русия. Изправен пред задълбочаващ се икономически спад, сриваща се валута, бягство на капитали и търговски дефицит причинен от свиващия се износ, президентът Владимир Путин ще трябва да промени подхода си към Украйна, да възстанови отношенията си със Запада, за да вдигне санкциите и да изгради по-устойчива и разнообразна икономика.

Алтернативата е да се опита да отклони народното недоволство у дома чрез разширяване на руската военна намеса в Украйна. Този подход най-вероятно ще доведе до нов кръг санкции и контрасанкции, които ще вкарат Русия в по-дълбока рецесия – това вероятно ще предизвика политическа нестабилност или рисковани външнополитически действия – и ще задълбочат икономическите проблеми на Европа.

Бразилия е друга известна страна от тази последна група. Президентът Дилма Русеф, доста смирена след трудно спечелените наскоро президентски избори, показа готовност да подобри макроикономическото управление на страната, включително като се възпротиви на желанието за връщане към държавната планова икономика, потенциалните ползи от която са несравнимо по-малки от дългосрочните вреди и непредвидимите последици. Ако успее в начинанието си, Бразилия може да привлече Мексико в стабилизирането на Латинска Америка през 2015, помагайки на региона да преодолее разрушителните ефекти върху венецуелската икономика, причинени от падащите цени на петрола.

Различното икономическо представяне ще доведе до различни подходи на централните банки, като натискът за разширяване на монетарните политики се засилва, особено в системно важните развити икономики. Американският Федерален резерв, вече преустановил мащабното изкупуване на дългосрочен дълг, обещава да повиши лихвените нива през третото тримесечие на 2015 година.

Обратно, Европейската централна банка ще изпълни собствена версия на количествените улеснения, представяйки през първото тримесечие на годината пакет от нови мерки, за да реши фискалните си затруднения. Японската централна банка ще „натисне газта на монетарните стимули докрай”.

Разбира се, в тази ситуация на теория няма граници пред задълбочаването на различията. Проблемът е, че плаващите валутни курсове понастоящем представляват просто механизъм за съгласуване и различието между пазарните стойности и базата им ще стане толкова голямо, че цените ще бъдат уязвими от пристъпи на нестабилност.

В Съединените щати комбинацията между силна икономика и негъвкава монетарна политика ще повиши стойността на долара – който и сега е достатъчно силен – спрямо еврото и йената. Заедно с още няколко страни готови да подкрепят поскъпването на валутите си, тенденцията към поскъпване на долара ще остане устойчива спрямо всички валути, което има потенциал да доведе до вътрешнополитически сътресения.

Нещо повече, докато става все по-трудно за валутните пазари да изпълнят ролята си на свързващо звено, търканията между страните може да нараснат. Това може да наруши необичайното спокойствие, което напоследък е обзело пазарите на ценни книжа.

За късмет има начин предвижданото задълбочаване на различията през 2015 да не доведе до икономически и финансови катаклизми. Всъщност повечето правителства – особено тези в Европа, Япония и Съединените щати – имат подходящите инструменти да намалят нарастващото напрежение, освобождавайки по този начин производителният потенциал на своите икономики.

Избягването на разрушителния потенциал на задълбочаващите се различия не е въпрос на политически мерки, понеже вече има широко, макар да не е всеобхватно, съгласие сред икономистите относно мерките, които трябва да се предприемат на национално, регионално и глобално равнище. По-скоро всичко опира до изпълнението им, а това изисква големи и постоянни политически усилия.

През следващата година натискът върху политиците да преодолеят рисковете от задълбочаването на различията ще нараства. А последствията от евентуално бездействие ще се прострат далеч отвъд 2015 година.

*Мохамед Ел-Ериан, Главен икономист на „Алианц груп” и член на Международния й изпълнителен съвет, е Председател на Световния съвет за развитие на президента Барак Обама.