понеделник, 2 февруари 2015 г.

Еврозоната се нуждае от нещо повече от „количествени облекчения”

Мартин Фелдстийн*

Въпреки че Европейската централна банка стартира по-голяма от очакваното програма за количествени облекчения, дори нейните защитници се страхуват, че тя няма да е достатъчна за вдигане на реалните доходи, за намаляване на безработицата и за снижаване на съотношението правителствен дълг към БВП. И с право се страхуват.

Но първо да съобщя добрата новина: очакванията покрай количествените облекчения ускориха обезценяването на еврото на международните пазари. По-слабото евро ще стимулира износа на страните от еврозоната – от които почти половината участват активно на външните пазари – а това ще повиши БВП-то й. Обезценяването на еврото също така ще увеличи цените на вносните стоки, а оттам и нивата на инфлацията, което ще отдалечи еврозоната от дефлацията.

За съжаление това може да се окаже недостатъчно. Успехът на количествените облекчения в Съединените щати се случи благодарение на специфичните условия, които бяха доста по-различни от наблюдаваните днес в Европа. Всъщност страните от еврозоната не трябва да спират реформаторския си устрем, успокоявайки се с това, че продажбите на дългови книжа от страна на ЕЦБ ще им реши проблемите. Но дори и тези страни да не успеят да преодолеят политическите пречки пред прокарването на структурните промени в условията на труда и стоковите пазари, които да повишат производителността и конкурентоспособността, те могат да приемат политики за повишаване на съвкупното търсене.

Трябва обаче да е ясно, че прекомерната задлъжнялост на основните страни от еврозоната изключват употребата на традиционните кейнсиански политики – увеличаване на бюджетните разходи и намаляване на данъците – за повишаване на търсенето чрез увеличение на бюджетния дефицит. Но правителствата на страните от еврозоната могат да променят данъчната рамка по начин, който да стимулира частното потребление без да се намаляват нетните приходи или да се повишава бюджетният дефицит.

Първо, трябва да разберем защо, въпреки че количествените облекчения успяха да стимулират растежа и заетостта в Съединените щати, това може да се окаже неподходящо за еврозоната. Ефектът на количествените облекчения върху търсенето в Съединените щати е в резултат на състоянието на финансовите пазари по времето, когато Федералният резерв започна мащабните покупки на активи през 2008 година. По онова време лихвения процент по десет годишните съкровищни бонове беше близо до 4-те процента. Агресивната програма на Фед по изкупуването на съкровищни бонове и ангажимента да запази краткосрочните лихвени равнища ниски за дълъг период от време свалиха дългосрочните лихви до около 1,5%.

Рязкото падане на дългосрочните лихвени равнища накараха инвеститорите да купуват активи, покачвайки по този начин цените на акциите. Ниските лихви по ипотеките от своя страна се оказаха стимул за възстановяване на цените на имотите. През 2013 година, широкият индекс на цените на активите на „Стандарт енд пуърс” нарасна с 30%. Комбинацията от високи цени на активите и високи цени на имотите повиши нетата стойност на активите на домакинствата с 10 трлн. долара през 2013 година, което се равнява на около 60% от годишния БВП.

Това от своя страна доведе до увеличаване на потребителските разходи, подтиквайки бизнеса да увеличи производството и възнагражденията, което означаваше повече доходи и още повече потребителски разходи. В резултат на това реалният (инфлационно изгладен) ръст на БВП се ускори до 4% през втората половина на 2013 година. След кратка пауза заради лошото време, през първата четвърт на 2014 година, БВП продължи да расте и достигна до повече от 4% на годишна база.

По този начин успехът на количествените облекчения в Съединените щати помогна на Фед да поддържа ниски дългосрочните лихви. Обратно, дългосрочните лихви в еврозоната вече са извънредно ниски, като лихвите по десет годишните правителствени книжа в Германия и Франция са 50 базисни пункта, а в Италия и Испания са само 150 базисни пункта.

Това означава, че ключовият механизъм, който проработи в Съединените щати, няма да проработи в еврозоната. Ако все пак курсът на еврото спрямо долара продължи да пада от сегашното равнище от 1,15 долара за едно евро (каквото беше преди одобряването на плана за количествени облекчения) до практически паритет или дори до по-ниски нива, това ще помогне, но няма да е достатъчно.

За щастие обаче количествените облекчения не са единственият инструмент в ръцете на политиците. Всяка страна от еврозоната може да променя данъчните си правила, за да стимулира бизнес инвестициите, строителството на жилища и потребителските разходи без да увеличава бюджетния си дефицит и без да иска разрешение от Европейската комисия.

Как можем да стимулираме бизнес инвестициите? Чрез данъчно кредитиране или чрез намаляване на сроковете за амортизация на дълготрайните материални активи на фирмите, като по този начин ще се увеличи възвращаемостта на инвестицията. Намалените по този начин данъчни приходи, могат да бъдат компенсирани с увеличаване на корпоративния данък.

Също така търсенето на нови жилища може да се повиши като на собствениците се признаят за разходи плащанията на лихвите по ипотечните заеми (както стана в Съединените щати), или като се въведе данъчно кредитиране за ипотечните разходи. Данъчно кредитиране за покупка на жилище като временна мярка ще ускори жилищното строителството, носейки по-голяма полза в краткосрочен аспект и по-малка в дългосрочен. В този случай загубата на данъчни приходи може да бъде компенсирана чрез повишаване на индивидуалните данъци.

Един ангажимент за повишаване на ДДС с два процентни пункта годишно през следващите пет години също би насърчило днешното потребление, имайки предвид повишаването на цените в бъдеще. Намаляването на реалните доходи причинено от увеличението на ДДС може да бъде компенсирано чрез комбинация от намаляване на данъците върху личните доходи, намалявайки общата данъчна тежест, и чрез увеличаване на бюджетните трансфери.

Въпреки че страните от еврозоната не могат да изравняват лихвените си равнища или валутните си курсове, те могат да сменят данъчните си правила, за да стимулират харченето и търсенето с подходящите политики, разбира се с възможни различия в отделните страни. Националните политически лидери трябва да разберат, че количествените облекчения не са достатъчни и да започнат да мислят за това, какво е нужно да се направи, за да се стимулира харченето и търсенето.

*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския универститет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на отговори на глобалните икономически проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар