понеделник, 16 февруари 2015 г.

Заедно срещу хаоса

Джон Кери*

Няколко години след края на Втората световна война, когато в Съединените щати е подписан Северноатлантическият пакт и взаимоотношенията ни с Европа циментирани, президентът Хари Труман казва нещо простичко, „Колкото по-тясно страните от атлантическата общност работят за мир, толкова по-добре ще бъде за всички хора”.

Десетилетия по-късно доказателствата за правотата му са налице. И колкото повече нашите взаимоотношения се задълбочават и засилват, толкова повече демокрацията, просперитета и стабилността в Европа, Съединените щати и по целия свят укрепват.

И въпреки че днес трансатлантическите взаимоотношения са по-силни отвсякога, няма спор, че настъпва важен момент за нашето партньорство. Изправени сме пред множество изпитания, две от които се нуждаят от особено внимание, понеже поставят под съмнение международното право, многостранните отношения и глобалния ред, които създадохме и поддържахме през последните 70 години.

Първото изпитание безспорно е Украйна, където Русия изложи на опасност сигурността в Източна и Централна Европа, най-вече с нелегитимната си окупация на Крим, а сега и с явните си усилия да дестабилизира Източна Украйна. Този проблем ме накара да посетя отново Киев и да се срещна с президента Петро Порошенко, министър-председателя Арсений Яценюк и външния министър Павло Климкин, а германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд посетиха Киев и после Москва с план за нормализиране на ситуацията. Постигнахме съгласие, че с военни средства това няма как да стане и че проблемът може да се реши само по дипломатически път.

И колкото повече време отнемат тези усилия, толкова повече светът ще бъде принуден да засилва санкциите срещу Русия и нейните протежета. Съединените щати, Франция, Германия и останалите съюзници и партньори ще останат единни в подкпрепата си за Украйна и в защитата на фундаменталния принцип, че международните граници не трябва да се променят силово не само в Европа, но и по целия свят. Нямаме никакво колебание помежду си що се отнася до това базисно убеждение.

Второто голямо изпитание е възходът на войнстващия екстремизъм. Последното видео пуснато от Ислямска държава показа бруталното убийство на заловения йордански пилот и представлява нова форма на нецивилизованост.

А последната седмица Обединените нации съобщиха нещо, което много от нас вече знаят, че тази шайка бандити разпъва на кръст деца, изгаря ги живи и използва психически неуравновесени младежи като атентатори самоубийци.

В Ислямска държава не са единствените екстремисти. Миналият месец пакистански официален представител ми показа множество снимки на военната школа в Пешавар, преди и след като талибаните убиха 145 души (от тях 132 деца) през декември. Основната зала на училището, която преди е била пълна с ученици седящи кротко в столовете си, след това се е превърнала в стая на смъртта опръскана с кръв, осеяна със счупени очила, скъсани книги, раздрани дрехи и бездиханни тела на деца. Училищният директор се опитала да спаси своите ученици. Когато се изправила пред убийците, тя посочила към децата и казала, „Аз съм тяхна майка”. Това били последните й думи.

Светът не може и не трябва да навежда глава пред подобен екстремизъм, където и да се случва, дали в Сахел, Нигерия, Ирак, или в Сирия. Днес международната коалиция бореща се с Ислямска държава се разраства и вече включва повече от 60 активни членове. От септември насам си върнахме 700 кв. км завзета територия. Лишихме екстремистите от възможността да експлоатират – и респективно да печелят от това – 200 петролни и газови инсталации. Разрушихме техните командни структури, обезсилихме пропагандата им, унищожихме половината от върховните им лидери, ограничихме възможностите им за финансиране, нанесохме щети на мрежите им за доставка и деморализирахме личния им състав. Що се отнася до Кобане, намиращ се на границата между Сирия и Турция, който беше застрашен от унищожение след завземането от страна на Ислямска държава на повече от 300 намиращи се в близост до него села. Военните вече контролират големи части от града и както те, така и световните медии очакват лесна победа. И благодарение на дипломатическото сътрудничество между коалиционните партньори, целенасочените въздушни атаки и наземната поддръжка от иракските кюрдски сили, екстремистите бяха прогонени, загубвайки почти хиляда бойци.

Но унищожаването на Ислямска държава е само началото. Битката срещу войстващия екстремизъм няма да бъде спечелена само на бойното поле. Тя ще бъде спечелена в класните стаи, на работното място, в молитвените домове, в общностните центрове, по улиците и в правителствените учреждения. И ще бъде спечелена с успеха на усилията ни да спрем набирането на терористи, да се преборим с нетолерантността, да преодолеем икономическата безнадежност и да се справим със социалното изключване, помогнало на екстемистите при привличането на привърженици, да създадем вдъхващи доверие, видими и силни алтернативи на войнстващия екстремизъм в страните, в които го има.

През последните години стана модерно да се говори вископарно за тези изпитания, които международната система все някак си ще разреши. Искам да изразя категоричното си несъгласие. Всъщност мисля точно обратното. Мисля, че страните трябва да работят заедно за постигането на ново и по-широко търговско споразумение, обхващащо около 70% от световния БВП. Мисля, че страните трябва да работят заедно за преодоляването на проблема с пандемията от Ебола. Мисля, че трябва да работим за постигането на мирно споразумение по заплахата от иранската ядрена програма. Мисля, че трябва да си сътрудничим за постигането на амбициозно глобално споразумение за климатичните промени и да обуздаем насилието на места като Централноафриканската република, Колумбия, Демократична република Конго.

Да, живеем във времена на върховни изпитания. Но виждам как страните по света се борят за премахване на бедността, подобряват здравеопазването за майките, подпомагат изхранването на децата, разширяват достъпа до основно образование и увеличават жизнения стандарт. Много хора достигнаха просперитет невиждан в историята им и въпреки заплахите от войнстващия екстремизъм, процентът на хората загинали от насилствена смърт е на най-ниските си нива. Всичко това се случи или се случва заради стабилността на международния ред. Просто трябва да разпространим тази реалност и в най-отдалечените кътчета на нашата планета.

Имаме късмета да сме потомци на изобретатели, на политически активисти, на хора преборили робството, чумата, угнетеността, тоталитаризма и предотвратили глобална война – хора, които застават безстрашно пред предизвикателствата и се справят с изпитанията.

Сега е наш ред. Изпитанията, пред които сме изправени днес, ни карат да сме подготвени, да сме обединени и да защитим нашето общо бъдеще от атавистичната параноя на терористите и убийците. Бъдещето принадлежи на универсални ценности като цивилизоваността, здравия разум и върховенството на закона.

*Джон Кери е държавен секретар на Съединените щати, бивш сенатор от Масачузетс и бивш председател на сенатската комисия по външни отношения

Няма коментари:

Публикуване на коментар