сряда, 4 февруари 2015 г.

Гръцко погребение за германската дисциплина

Йошка Фишер*

До неотдавна, германските политиците уверено заявяваха, че кризата с еврото е приключила. Германия и ЕС, казваха те, устояха на бурята. Днес вече знаем, че това е била просто още една грешка в представата за настоящата криза. В основата и на тази грешка, както на всяка предишна, е пожелателното мислене – и пак Гърция разби илюзиите.

Още преди лявата партия Сириза да постигне съкрушителна победа на провелите се наскоро национални избори в Гърция, беше ясно, че кризата е далеч от развръзка и че има опасност да се влоши. Фискалната дисциплина – политика на съкращаване на разходите и нулеви дефицити – просто не работи. В една свиваща се икономика съотношението дълг спрямо БВП по-скоро се увеличава, отколкото пада, а страните в затруднение спасили се от депресията, страдат от огромна безработица, от обезпокоителни нива на бедност и от липса на надежда.

Предупрежденията за пълен политически блокаж бяха пренебрегнати. Притиснато от дълбоко вкоренения страх в Германия от инфлация, правителството на канцлера Ангела Меркел упорито заявява, че болезненото свиване на разходите е задължително условие за възстановяване на икономиката. ЕС няма друг избор освен да се съобрази. Сега, след като гръцките избиратели изхвърлиха изтощения и корумпиран елит на своята страна и предпочетоха да се доверят на партия, която призоваваше за край на затягането на коланите, настъпи пълен политически блокаж.

Победата на Сириза, освен че отбелязва началото на следващата глава от кризата на еврото, ще задълбочи политическата - може би екзистенциалната – криза в Европа. Неочакваното едностранно прекратяване от страна на Швейцарската национална банка на споразумението за обвързване на курса на швейцарския франк с този на еврото, случило се на 15 януари, макар да не представлява непосредствена финансова заплаха, предизвика невъобразима психологическа буря, която предизвика огромна загуба на доверие. След тези действия на ШНБ еврото е по-застрашено отвсякога. А последвалото решение на ЕЦБ за изкупуване на правителствен дълг на страните от еврозоната в размер на повече от 1 трлн. евро, макар да е правилно и необходимо, още повече ще намали доверието.

Резултатите от изборите в Гърция бяха ясни преди повече от година. Ако сега преговорите между „тройката” (ЕК, ЕЦБ и МВФ) и новото гръцко правителство постигнат успех, резултатът ще бъде взаимно щадящ компромис и за двете страни. Ако не бъде постигнато съгласие обаче, Гърция ще фалира. И макар че никой не може да каже предварително какво ще означава един гръцки фалит за еврото, то при всички положения това носи риск за бъдещето на общата валута. А е абсолютно сигурно, че при една мегакатастрофа, в резултат на разпада на еврозоната, Германия няма да бъде пощадена.

Компромисът де факто ще означава разхлабване на дисциплината, което носи значителни вътрешни рискове за Меркел (макар и далеч по-незначително, отколкото при провал на еврото). Меркел, въпреки огромната си популярност у дома и в собствената си партия, разбира ясно пред какво е изправена. Тя трябва да направи доста повече, въпреки доверието към нея.

В края на краищата обаче тя може да няма избор. Имайки предвид въздействието на резултатите от гръцките избори върху политическия процес в Испания, Италия и Франция, където настроенията срещу фискалната дисциплина са доста силни, натискът върху финансовите министри на страните от еврозоната – и от ляво, и от дясно – ще нарасне значително. В тази ситуация не е нужно да си пророк, за да предвидиш, че последната глава от кризата на еврото ще разбие на пух и прах германската политика на строги икономии – освен ако Меркел не предприеме прекомерен риск като остави еврото да се провали.

Засега няма индикации в тази посока. Вече няма значение кой - „тройката” или гръцкото правителство – ще направи първата стъпка към преговори, понеже гръцките избори нанесоха сериозен удар на Меркел и нейната стратегия за стабилизиране на еврото чрез затягане на коланите. Съчетанието между намаляване на дълговете и структурни реформи, както вече знаем, изхабява прекалено бързо демократично избраните правителства, понеже изискват прекалено тежки жертви от своите избиратели. А без растеж няма как да се случат структурните реформи, колкото и да са наложителни.

Това е урокът на Гърция за Европа. Въпросът сега е не дали германското правителство ще научи този урок, а кога. Ще трябва ли нещо подобно да се случи с испанските консерватори на предстоящите парламентарни избори в страната, за да слезе Меркел на земята?

Само растежът ще реши бъдещето на еврото. Дори Германия, най-голямата икономика в ЕС, има огромна нужда от инвестиции в инфраструктура. Ако правителството й не престане да гледа на „нулевите дългове” като на Светия граал и вместо това инвестира в модернизацията на транспортната инфраструктура на страната, в общинската инфраструктура и в дигитализацията на домакинства и индустрия, еврото – и Европа – ще получи силен тласък.

Нещо повече, една широкообхватна програма за публични инвестиции може да бъде финансирана със заеми на изключително ниски (а в Германия дори отрицателни) лихви.

Единството на еврозоната и успеха на крайно необходимите структурни реформи – защо не и оцеляването й – сега зависи от това дали ще се пребори с липсата на растеж. Германия има възможности за фискални маневри. Посланието от изборите в Гърция е, че Меркел трябва да ги използва преди да е станало твърде късно.

*Йошка Фишер е бивш германски външен министър и вицеканцлер в периода 1998-2005 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар