петък, 24 февруари 2017 г.

Да разбереш Тръмп

Майкъл Манделбаум*

Да се каже, че администрацията на президента на Съединените щати Доналд Тръмп създава вълнение в първите си седмици е малко. Огромните протести из Съединените щати и по света съпътстваха встъпването му в длъжност и оттогава до сега не са стихнали. В същото време Тръмп вече обяви война на противниковата американска преса и проведе язвителни разговори с лидерите на приятелски настроени страни.

Но за да проумеят в цялост действията на новата администрация, тревожните и смутени наблюдатели вътре в Съединените щати и извън страната, трябва да следват общите правила, а не да се фокусират прекалено върху отделните случаи.

Първо, в началото всяка нова администрация е объркана: препъва се, изпада в неловки ситуации и казва и прави неща, от които по-късно се отрича, или най-малкото съжалява за тях. Някои официални лица няма да се справят със задачите си и ще напуснат правителството след няколко месеца.

Някои грешни стъпки, които се правят в началото на мандата, са заради недостатъците в американската политическа система. Новите президенти влизат в управлението без цялостен екип на разположение и трябва да почакат за одобрението на номинираните за кабинета и за други длъжностни лица – именно хората, които управляват. През първите две седмици на Тръмп, в администрацията му в Белия дом имаше едва няколко съветници. Също както и при неговите предшественици, администрацията на Тръмп ще се настани и ще заработи нормално.

Второто общо правило е да се държи изкъсо външната политика. Заради взаимния институционален контрол вграден в американския конституционен ред, президентите имат много възможности за маневриране в отношенията си с другите страни, за разлика от управлението на вътрешните дела.

Разбира се, първата седмица на Тръмп вещае дълбоки промени във външната политика на Съединените щати. През последните 70 години Съединените щати поддържаха глобалната сигурност чрез своята мрежа от съюзници и запазиха ритъма на международната икономика чрез свободната търговия. По време на кампанията си Тръмп постави под съмнение и двете жизнено важни роли. Ако неговата администрация ги отхвърли напълно светът ще стане по-бедно, по-опасно място.

И все пак повечето външнополитически назначения на новия президент вдъхват доверие. Министърът на отбраната Джеймс Матис е сериозен, опитен и силно уважаван бивщ генерал с широк поглед върху международните дела. Държавният секретар Рекс Тилърсън, макар никога да не е бил на правителствена служба, притежава огромен опит в работата си с други страни, заради поста си на главен изпълнителен директор на Ексон Мобил, голяма мултинационална енергийна компания.

Всъщност, способността на новата администрация да гарантира приемствеността и международната стабилност ще зависи от отказа й да следва политиките установени от нейните предшественици. По време на президентските мандати на Барак Обама, високопоставените служители бяха маргинализирани, а външната политика основно беше определяна от един неопитен президент и от още по-неопитните му млади помощници в Белия дом.

Третият факт, който трябва да имаме предвид е, че най-сериозната опозиция на Тръмп няма да дойде от най-шумните му критици. Обществените протести, разбира се, няма как да свалят от власт администрацията на Тръмп, а дори ще засилят решителността й да следва политиките, които вече повдигнаха много въпроси. Добре е да си припомним, че протестните движения срещу войната във Виетнам бяха дори по-непопулярни от самата война. Също както президентът Ричард Никсън, Тръмп може да се опита да се възползва от общественото отвращение към разрушителните и понякога изпълнени с насилие протести, за да увеличи подкрепата за своите политики.

Друг гласовит източник на опозиционно поведение са водещите медии, които атакуваха администрацията на Тръмп от по-рано и по-силно, от която и да е друга нова президентска администрация в историята. Все още потенциалът на медиите да поставят Тръмп в затруднено положение е ограничен, понеже влиянието им не се простира отвъд щатите по крайбрежието и големите градски центрове, където хората вече са срещу него.

В същото време формалната опозиция на Тръмп – Демократическата партия – е слаба, деморализирана и разделена. Но неговата администрация би могла да се сблъска с яростна опозиция от различни посоки. Да уточня, че той не може да управлява без подкрепата на републиканците в Конгреса, мнозина от които ще осуетяват всяко усилие от негова страна за изоставяне на старите съюзници на Америка.

Тръмп също така трябва да се споразумее с опозицията сред бизнес лидерите, които останаха в голямата си част резервирани, но се чувстват все по-отегчени от неговите ядни туитове. В края на краищата бизнес лидерите са длъжни да се грижат за просперитета на компаниите си и ще се опитат да спънат всяка политика, която ги застрашава. Мултинационалните корпорации с техните широкообхватни международни дейности ще възпират действия, които биха могли да разпалят търговска война. Все пак досега не е имало нито един президент републиканец – дори и Тръмп – който да си е позволил да пренебрегне магнатите в американската индустрия и финанси.

Четвъртият урок, който трябва да научим е, че американската демокрация ще оцелее. Плахото противопоставяне срещу надигащият се фашизъм, е неуместно. Основните институции на американското управление са оцелели при много по-големи заплахи от тези, които Тръмп може да предизвика.

Макар Америка през 2017 да остане силно разделена, американците ще си останат твърди защитници на основните принципи на демокрацията: свобода, справедливост и периодични избори, както и защита на политическите, религиозните и икономическите свободи. Малко вероятно е Тръмп да се опита да премахне който и да е от тях, но дори и да се опита, той няма да успее. При напускане на Белия дом Съединените щати в основата си ще си бъдат същите като при влизането му: най-влиятелната демокрация в света.

Накрая, ключов въпрос, върху който трябва да помислим е дали администрацията на Тръмп ще бъде „нормална“. Един нормален президент следва предвидими политики, които са подкрепяни главно от онези гласували за него и са осъждани от онези, които не са. Номинациите на Тръмп за правителството и Върховния съд доказват това.

Администрация действаща отвъд границите на общоприетото ще следва политики, които дори нейните поддръжници и доброжелатели отхвърлят, и които биха нанесли сериозни щети на страната, и на света като цяло.

Дали президентският мандат на Тръмп ще бъде нормален? В тази връзка ще трябва да цитираме всеизвестният отговор на тогавашния лидер на китайските комунисти Чжо Енлай на въпроса на Андре Малро за това какво мисли за Френската революция: „Твърде рано е да се каже“.


*Майкъл Манделбаум е почетен професор по американска външна политика в The Johns Hopkins University School of Advanced International Studies.

Няма коментари:

Публикуване на коментар