петък, 3 февруари 2017 г.

Борсовите илюзии в Съединените щати

Робърт Шилър*

Спекулативните пазари винаги са податливи за илюзии. Но виждаме, че глупостта на пазарите не дава ясно предимство при прогнозирането на резултатите, понеже промените в силата на илюзиите са трудни за предвиждане.

В Съединените щати има две важни илюзии появили се наскоро на финансовите пазари. Едната е внимателно подхранваното усещане, че президентът Доналд Тръмп е бизнес гений, който може да приложи своите умения за постигане на сделка, за да направи Америка отново велика. Другата е естествено възникнала илюзия: границата на Дау Джоунс от 20 хил. пункта. DJIA беше на над 19 хил. пункта през ноември, а безкрайните нови истории се ограничаваха до достигането на бариерата от 20 хил. – която би могла да бъде премината в момента на публикуването на този коментар. Каквото и да се случи, Дау 20 хил. все още ще има психологическо влияние върху пазарите.

Тръмп никога не е бил ясен и последователен относно това какво ще прави като президент. Данъчните съкращения са ясни, а стимулите могат да доведат до по-високи цени на активите. По-ниските корпоративни данъци естествено водят до по-високи цени на акциите, докато намаляването на данъците върху личните доходи може да доведе до повишаване на цените на имотите (макар да е възможно да бъде заменено от други промени в данъчната система).

Но не само предложените от Тръмп данъчни промени са тези, които обясняват промените в психологията на пазарите. Съединените щати никога не са имали президент като него. Той не е само актьор, като Роналд Рейгън, той също така е вдъхновяващ автор и говорител, той е и знаково име в областта на недвижимите имоти, и е силен в постигането на сделки. Ако някога разкрие в пълнота финансовата си информация, или ако неговото семейство се възползва от влиянието му като президент за подобряване на собственото си положение, той може да се докаже и като успешен бизнесмен.

Най-подходящия за сравнение с Тръмп сред бившите президенти на Съединените щати може да е Калвин Кулидж, един краен данъчен ястреб в защита на бизнеса. „Основно занимание на американците е бизнесът“, е категоричен Кулидж, макар финансовият му министър, Андрю Мелън – един от най-богатите хора в Америка – да защитава данъчните съкращения за богатите, което е „намалило“ ползите за некъсметлиите.

Икономиката на Съединените щати по времето на администрацията на Кулидж е била доста успешна, но бумът приключва безславно през 1929, малко след края на мандата му, като фондовата борса претърпява крах и започва Голямата депресия. През 1930-те, на 1920-те се е гледало с тъга, но също така и като на време на фалшификации и измами.

Разбира се историята не е съдбовна, а Кулидж е само един наблюдател – едва ли може да бъде определен като солидна база за сравнение. Нещо повече, за разлика от Тръмп, Кулидж и Мелън са били спокойни и умерени в поведението си.

Но добавяйки ефекта Тръмп върху целта Дау 20 хил., се получава една мощна илюзия. На 10 ноември 2016, два дни след като Доналд Тръмп е избран, Дау Джоунс достига ново рекордно равнище – и оттогава постига още 16 дневни рекорда, всеки от тях подсилен от новинарите.

Това звучи като добра новина за Тръмп. Всъщност Дау вече беше ударил девет рекордни равнища преди изборите, когато Хилари Клинтън се предполагаше, че ще спечели. В номинални измерения Дау е със 70% нагоре от върха си през януари 2000. На 29 ноември 2016 беше обявено, че S&P е достигнал рекордни нива спрямо миналия септември. Предишният рекорд е отбелязан преди повече от десет години, през юли 2006.

Но тези числа са илюзорни. Съединените щати има национална политика за общата инфлация. Федералният резерв на Съединените щати си е поставил „цел“ за инфлация от 2%, според дефлатора за личните разходи за потребление. Това означава, че всички цени ще трябва да се покачат с около 2% за година, или 22% за десетилетие.

Дау се е покачил едва с 19% в реално (инфлационно изгладено) изражение от 2000 насам. 19% нарастване за 17 години е разочароващо, а националният индекс за цените на имотите, който Кейс и аз създадохме, е все още с 16% под своя връх от 2006 в реално изражение. Но никой не се вглежда в тези инфлационно приравнени числа.

Фед, също както и други централни банки по света, постоянно понижава стойността на валутата, за да предизвика инфлация. Гугъл показва, че употребата на термина „целева инфлация“ започва да нараства експоненциално от началото на 1990-те, когато целта обикновено е била далеч под същинската инфлация. Идеята, че ние всъщност искаме умерена положителна инфлация – „ценова стабилност“, а не нулева инфлация – сякаш започва да се оформя като политика някъде по време на рецесията от 1990-1991. Лорънс Самърс твърди, че обществото проявява „ирационална“ съпротива срещу намаляването на номиналните заплати, което някои биха понесли в режим на нулева инфлация.

Много хора изглежда не разбират, че инфлацията е променлива мерна единица. За лош късмет, въпреки че целевата инфлация от 2% е в голяма степен добротворна политика, хората са склонни да изпитват твърде много въодушевление от нея. Ървинг Фишър нарече тази фиксация върху ръста на номиналните цени „илюзията на парите“ в своя епохална книга от 1928.

Това не означава, че записваме нови рекорди на спекулативните пазари всеки ден. Движенията на цените на акциите имат склонността да се приближават до това, което икономистите наричат „произволен ритъм“, като цените отразяват малките дневни шокове, движещи се около границата между позитивно и негативно. А произволният ритъм проявява склонност да се задържа за дълги периоди, когато те са доста под предишните си върхове. Шансът за постигане на нов рекорд скоро е незначителен, предвид на това колко продължително цените би трябвало да растат. Но веднъж достигнали нови рекордно високи нива, цените е далеч по-вероятно да достигнат нови рекорди, вероятно не още през следващите дни, но в рамките на кратък интервал от време.

В Съединените щати комбинацията от Тръмп и последователността от нови рекорди в цените на активите – да го наречем ефектът Тръмп – ще затвърди илюзията крепяща настоящия пазарен оптимизъм. За онези, които не са толкова притиснати да заемат прекалено рискови позиции на пазарите, ще бъде интересно (дори полезно) да наблюдават как илюзията се превръща в ново схващане – такова, което предполага много различни нива за спекулативните пазари.


*Робърт Шилър е носител на Нобелова награда за икономика за 2013 година. Професор е по икономика в Йейлския университет и е съавтор на индекса на американските цени на имоти „Кейс-Шилър”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар