петък, 31 март 2017 г.

Зелени изстрели в Зелената икономика

Ахим Щайнер*

Само за две години идеята за „Зелена икономика” и нейната връзка с устойчивото развитие и изкореняването на бедността, се превърна от просто интересна в една от двете най-важни теми на предстоящата Конференция на ООН за устойчивото развитие, или Рио+20.

Много хора все още се чудят дали Зелената икономика не е просто привлекателен жаргон или е наистина нов подход за намаляване на изпусканите в атмосферата вредни газове, за ефективно използване на ресурсите и устойчиво развиващ се двадесет и първи век. Не е ли това фундаментален отказ от моделите за развитие от миналото, защитавани публично от всички посоки, или са просто поредният случай на новите природозащитни дрехи на царя?

Вероятно отговорът може да бъде намерен в някои от забележителните постижения в електроенергиния сектор по света. Много хора например се подиграват с идеята, като казват че соларната енергия не може да бъде нещо повече от пазарна ниша за ентусиасти или скъпоструваща алтернатива, напълно излишна от гледна точка на опазването на околната среда. През 2002, един частен инвестиционен фонд изчисли, че годишно могат да се изграждат фотоволтаични централи с мощност не повече от 1,5 гигавата (ГВ) до 2010 година. Всъщност само през 2010 бяха изградени централи с мощност 17,5 ГВ, което е над 130% повече спрямо 2009. А прогнозата за тази година е за ускоряване на изграждането на фотоволтаици до около 20,5 ГВ, правейки световното производство на енергия от фотоволтаици приблизително 50 ГВ, което е равно на произведената енергия от 15 ядрени реактора.

И това не се случва само в развити икономики като Германия, Испания и Съединените щати, но и в страни като Бангладеш, Бразилия, Китай, Мексико и Мароко. Нещо повече, според изчисления направени от IMS Market Research, повече от 30 страни ще станат част от разрастващата се соларна революция до 2015 година.

Нищо не е оставено на случайността. Накои страни планират отдавна да се включат в енергийния сегмент на Зелената икономика и са започнали прокарването на необходимите публични политики и инициативи. Създава се значителен производствен капацитет, който да намали разходите наполовина през следващите две години. Всъщност цените на фотоволтаичните панели паданаха наполовина още през тази година.

Строежът на ядрена централа може да отнеме 10-15 години, въглищната централа отнема 5 години. Строежа на средна по големина соларна централа от 5-10 МВ отнема само около три месеца от планирането до завършването й. С усъвършенстването на умните електропреносни мрежи и с влизането на свободния пазар, соларните панели ще могат да осигурят бърза за построяване и въвеждане в експлоатация алтернатива.

Международната агенция за енергия (МАЕ) е изчислила, че за осигуряването на пълен достъп до електрическа енергия до 2030 година, ще бъдат нужни допълнителни инвестиции в размер на 33 млрд. долара годишно. Това са много пари, особено в условията на икономическа и финансова криза, която все още мъчи огромна част от света. Но новите инвестиции само във фотоволтаични централи през 2010 са били приблизително от порядъка на 89 млрд. долара. Многомилиардните доларови инвестиции също така се вливат в нови ветропаркове, геотермални централи и в множество други технологии за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници.

Зелените изстрели в Зелената икономика се насочват към целия енергиен сектор, провокирани от тревогите за климатичните промени, замърсяването на въздуха и енергийната сигурност и най-вече от желанието да се създаде нов вид конкурентна, създаваща работни места индустрия. Те също така могат да бъдат отправени към разрастващата се рециклираща индустрия в Южна Корея или да подпомогнат Индонезия в нейното социално и икономическо планиране, за да опазят горите си. Предизвикателството пред Рио+20 е постигането на съгласие по бъдещите политики, които могат да бъдат разгърнати частично или изцяло, за ускоряване на прилагането на предложените по-горе мерки и инициативи.

На предстоящия Управителен съвет на Програмата на ООН за околната среда/Световния форум на министрите на околната среда в Найроби, Кения, ние ще предложим своя голям принос към този дебат, с представянето на доклада „Преход към Зелена икономика”. Докладът показва как отделянето на 2% от световния БВП за инвестиции в Зелената икономика би могъл да донесе икономически растеж  и позитивни социални последици и в същото време да намалява човешкото влияние върху климата до поносими граници.

Особено важно е намаляването на влиянието в десет сектора – от земеделския, риболовния и дърводобивния до транспорта и строителството – което се отнася както за развиващите се така и за развитите страни. И важи също така както за държавно регулираните, така и за свободните пазарни икономики.

Винаги ще се намерят хоря, които ще се отнасят скептично към Зелената икономика и ще се опитват да пречат на този толкова значим преход. Затова е време да сложим числата на масата и да покажем, че развитието на соларната енергия опровергава скептицизма им.


*Ахим Щайнер е Зам.-генерален секретар на ООН и Изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда

Няма коментари:

Публикуване на коментар