петък, 27 януари 2017 г.

„Първо Америка“ и следващите глобални конфликти

Нуриел Рубини*

Изборът на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати не просто разкрива надигащата се популистка вълна срещу глобализацията. Тя може би е предвестник и на края на Pax Americana – международният ред за свободен обмен и споделена сигурност, който Съединените щати и нейните съюзници изградиха след Втората световна война.

Този воден от Съединените щати ред доведе до 70-годишен просперитет. Той се крепи върху пазарно ориентирани режими на търговска либерализация, нараснала капиталова мобилност и подходящи политики за социално благоденствие, подкрепени от американските гаранции за сигурността на Европа, Близкия изток и Азия, през НАТО и много други съюзи.

Тръмп обаче може да тръгне по популистки, анти-глобализационен и протекционистки път, който спъва търговията и ограничава трудовата мобилност и мобилността на капиталите. Той хвърля и сянка на съмнение върху съществуващите гаранции за сигурност като казва, че ще накара американските съюзници да плащат повече за собствената си отбрана. Ако Тръмп е сериозен в намеренията си да постави „Америка на първо място“, неговата администрация ще промени американската геополитическа стратегия към изолационизъм и еднополюсност, преследвайки националните интереси на страната.

Когато Съединените щати е следвала подобни политики през 1920-те и 1930-те, това е довело до посяването на семената на Втората световна война. Протекционизмът – започвайки с налагането на митническите тарифи по закона Смуут-Хоули, който ограничава вноса на хиляди стоки – води до регулирана търговия и валутни войни, които влошават Голямата депресия. Нещо по-важно, американският изолационизъм – основаващ се на илюзорната вяра, че Съединените щати е била добре защитена между двата океана – позволява на нацистка Германия и имперска Япония да започнат агресивна война и да заплашат целия свят. С атаките срещу Пърл Харбър през декември 1941 Съединените щати в края на краищата са принудени да извадят главата си от пясъка.

Днес също Съединените щати се завръщат към изолационизма и преследването последователно на американските национални интереси би могло в края на краищата да доведе до глобален конфликт. Дори без възможността за оттегляне на Америка от Европа, ЕС и еврозоната вече изглеждат дезинтегрирани, особено в контекста на юнския „Брекзит“ на Обединеното кралство и загубения през декември референдум в Италия за конституционни реформи, нещо повече, през 2017 крайните анти-европейски леви или десни популистки партии могат да се окажат на власт във Франция и Италия, и напълно възможно в други части на Европа.

Без активен ангажимент на Съединените щати в Европа, там ще стъпи една агресивна реваншистка Русия. Русия вече предизвика Съедините щати и ЕС в Украйна, Сирия, в Балтика и на Балканите, и би могла да капитализира успеха от разпад на ЕС като възвърне влиянието си в страните от бившия Съветски блок, и подкрепяйки про-руски движения в рамките на Европа. Ако Европа постепенно загуби своя американски военен чадър никой няма да извлече повече ползи от руския президент Владимир Путин.

Предложенията на Тръмп също така заплашват да влошат ситуацията в Близкия изток. Той каза, че ще направи Америка енергийно независима, което предполага изоставяне на американските интереси в региона и да стане по-зависима от вътрешните производители на емитиращи парникови газове фосилни горива. Той също така поддържа позицията си, че исляма сам по себе си, не само радикалния военизиран ислям, е опасност. Този възглед, споделян и от новия съветник за националната сигурност на Тръмп, генерал Майкъл Флин, подкрепя пряко тезите на радикалните ислямисти за сблъсъка на цивилизациите.

В същото време подходът на Тръмп „Първо Америка“ най-вероятно ще задълбочи старото противоборство между шиити и сунити управлявано от Саудитска Арабия и Иран. И ако Съединените щати повече не са гарант за сигурността на сунитските си съюзници, всички регионални сили – в това число Иран, Саудитска Арабия, Турция и Египет – могат да решат, че биха се защитили само с помощта на ядрено оръжие, което да доведе до много по-смъртоносен конфликт.

В Азия, американското икономическо и военно превъзходство осигури десетилетия на стабилност, но възходът на Китай сега е предизвикателство към статуквото. Стратегическата опора на президента на Съединените щати Барак Обама в Азия зависи основно от задействането на Транстихоокеанското партньорство, което Тръмп обеща да прекрати още в първия си ден в президентството. В същото време Китай в спешен порядък укрепва собствените си икономически връзки в Азия, в Пасифика и в Латинска Америка чрез своята политика „един пояс, един път“, чрез Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (преди това известна като банката на БРИКС) и чрез собственото си предложение за регионална свободна търговия, което да съперничи на ТТП.

Ако Съединените щати загуби своите азиатски съюзници като Филипините, Южна Корея и Тайван, тези страни могат да нямат избор и да се принудят да пристанат на Китай, а други американски съюзници, като Япония и Индия, могат да бъдат принудени да се милитаризират и открито да предизвикат Китай. По същия начин едно оттегляне на Съединените щати от региона би могло в края на краищата да предизвика военен конфликт в региона.

Както и през 1930-те, когато протекционистичните и изолационистки политики на Съединените щати спъват глобалния икономически растеж и търговията, и създават условия за възхождащите ревизионистични сили да предизвикат световна война, подобни политически импулси биха подготвили сцената за нови сили да предизвикат и подкопаят доминираният от Америка международен ред. Една изолационистка администрация на Тръмп може да разглежда огромните океани като свои изток и запад, и да мисли, че нарастващите амбиции на сили като Русия, Китай и Иран не представляват непосредствена заплаха за собствената територия.

Но Съединените щати все още е глобална икономическа и финансова сила в един дълбоко взаимообвързан свят. Ако бъдат оставени на себе си, тези страни биха си позволили да застрашат ядрото на икономическите и отбранителните интереси на Съединените щати – у дома и зад граница – особено ако разширят своя ядрен и кибер военен капацитет. Историческите факти са ясни: протекционизмът, изолационизмът и политика от типа „Първо Америка“ са сигурна рецепта за икономическа и военна катастрофа.


*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар