вторник, 21 септември 2010 г.

Пенсионната реформа. Оттук накъде?


Пенсионната система не е само избор на модел, но е също така и сложен комплекс от сметки. Както финансови, така и политически. Затова, когато се води дискусия за пенсионната реформа, е нужно да се подхожда внимателно, без излишни емоции и тънки партийни сметки.

Преди 1998 година са правени частични промени в пенсионната система, но те по-скоро са решавали проблемите на деня, и са били без дългосрочна визия. Едно такова решение е било, например, да се изкара пенсионната система от държавата като отделна структура, със свой бюджет. Започналата през 1998 година пенсионна реформа имаше за цел да промени нещата. Въведена е пенсионна система с три стълба по модел предложен от Световната банка. Трите стълба са: задължително пенсионно осигуряване, задължително допълнително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Задължителното пенсионно осигуряване е всъщност продължение на действаща отпреди това пенсионна система, базирана на разходно-покривния принцип (така наречената pay-as-you-go система), с промяна, чрез която трябваше по някакъв начин да се обвържат вноските на хората с получаваните пенсиите. Осигуряващите се заплащат осигуровки, които се разпределят и изплащат под формата на пенсия на нетрудоспособните. Задъжителното допълнително пенсионно осигуряване е вторият стълб на системата и е базирано на т.нар. фондов или капиталов принцип. Вноските на осигурените лица се превеждат на пенсионни фондове, които инвестират ресурсите в инвестиционни инструменти. С навлизане в пенсионна възраст лицата получават направените вноски плюс дохода получен от инвестициите. Третият стълб, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване също се базира на капиталовия принцип, има за цел да даде допълнителен доход на лицата в пенсионна възраст и е изцяло доброволен.

Разходно-покривният модел може да се определи като един вид трансфер на ресурси между поколенията, своеобразен „социален данък”, чрез който младите плащат пенсиите на настоящите пенсионери и разчитат, че когато те остареят и се пенсионират ще има кой да плаща техните пенсии. Но този модел работи само когато сумите удържани на работещите са равни на сумата изплащана от държавния бюджет за пенсии. При дебалансиране на системата, когато сумите плащани от работещите са по-малки от сумите изплащани за пенсии, бюджетът влиза в дефицит, който трябва да се покрива от други бюджетни приходи. По-този начин, ако има недостиг в приходната част, се отварят огромни бюджетни пробойни, запушвани или чрез заеми, които все пак трябва да се връщат един ден; или чрез намаляване на публичните разходи, което при съкращения на работещите в държавната администрация би увеличило безработицата в период на криза; или чрез увеличване на данъчната тежест, което допълнително ще свие потреблението и ще затрудни бизнеса; или чрез печатане на пари и респективно очакване за нарастване на инфлацията (все пак невъзможно в условията на валутен борд); или чрез генерирането на бюджетен дефицит, който може да разклати значително финансовата стабилност на страната и ще се наложи да бъде свиван, ако надвишава определени нива, в следващите години с цената на още съкращения.

Капиталовият модел, който включва другите два стълба на пенсионната система може да бъде определен като индивидуален, за разлика от „социалния” разходо-покривен. Личната пенсионна партида може да бъде инвестирана в различни борсови инструменти с различни нива на риск на инвестициите. Но все пак движението на тези средства и респективно тяхната доходност зависят изцяло от избора на притежателя им. Следенето на партидата, къде и в какви инструменти се инвестира е за сметка на притежателя. Държавата не поема никакъв риск и не носи отговорност за лошите инвестции, т.е. няма задължение да покрива загуби. Този модел е основан на егоизма, в най-добрия смисъл на думата, и не е нужно да се съобразява с демографските тенденции.

Съчетаването на социалния и индивидуалния подход при започването на пенсионната реформа през 1998 година е било един вид двойно подсигуряване. По този начин се получи преход както между две системи – социалистическа и пазарно-либерална – така и между поколенията. Икономическите условия тогава не позволяваха изоставяне изцяло на стария задъхващ се социален модел за сметка на изцяло пазарния и индивидуалистичен капиталов модел. С всичките си предимства и недостатъци започната тогава реформа положи основите на така нужната промяна. Но този първи плах опит за примиряване на два икономически модела се оказа с твърде кратък живот. С идването на следващото правителство през 2001 година реформата беше блокирана и в продължение на два мандата се караше с инерцията от дадения първоначално тласък.

Къде сме днес и какви проблеми стоят пред пенсионната система на настоящия етап?

Пенсионната система и бюджетът

Предвидените пари за пенсии в бюджета за 2010 са 7 135 011 400 лв. За социални помощи и обезщетения са планирани 1 085 746 800 лв., а предвидените пари за обезщетения за безработица са разчетени на база 127 000 безработни. Осигурителната вноска за фонд "Пенсии" е намалена с два процента. А ефектът от тази промяна е 393.5 млн. лв.разполагаем доход за домакинствата. Според намеренията на управляващите, през 2011 г. данъците няма да бъдат вдигани, а пенсиите и заплатите няма да се понижават. Според последните данни от националната статистика регистрираните в бюрата по труда безработни са малко над 342 хил. души или 10% от трудоспособното население. Заетите лица са малко над 3 млн. души. Лицата извън работната сила са също малко над 3 млн. души от тях 1,5 млн. са в пенсионна възраст. Обезкуражените (каквото и да значи това) лица са 220 хил. души. Ако това са трайно безработни лица и имайки предвид разчетите за нивата на безработца, то се оказва, че чрез бюджетни трансфери ще бъдат покривани всички разходи за обзщетения, които надвишават предвидените и това с голяма вероятност ще се прехвърли в бюджета за следващата година.Тези данни показват не само, че бюджетът е твърде утежнен откъм социални разходи, но и че един работещ издържа един неработещ, независимо от възрастта му.

Работещият не само плаща данъци и осигуровки, но и е обложен с един вид скрит данък, чрез който издържа всички лица извън системата – деца, възрастни родители с ниски пенсии, временно или трайно безработни нерегистрирали се в бюрата по труда, студенти. Разбираемо е в тази ситуация силното желание на правителството да повиши бюджетните приходи, чрез изкарване на светло на сивия сектор в икономиката или чрез вдигане на необлагаемия минимум. Нервността, която спохожда премиера всеки път, когато стане дума за плащане, обаче, нито ще донесе приходи, нито ще накара работещите и бизнеса да бъдат честни с една държава, която от години са приели и определели като рекетьорска. А и в условията на световна икономическа криза, високи нива на безработица, слаб износ, свиващо се потребление, намаляване на инвестициите, за приходите в бюджета не се очертават светли времена. Проблемът е, че правопропорционално на свиването на икономиката се свиват и алтернативите за пълнене на бюджета, особено след категоричната заявка на премиера, че парите за пенсии няма да се пипат, а няма изгледи приходите да се повишат.

Пенсионната система и младите безработни

Най- висока е отчетената безработицата сред най-младите – 21% - което е два пъти над средната за страната, и е доста по-ниска при възрастните хора над 55 години, с 1,5% под средната за страната.С вдигането на пенсионната възраст ще възникнат няколко проблема. На първо място това ще се отрази пряко на безработицата сред младите, защото работодателите ще предпочетат да плащат ниска заплата на непретенциозен възрастен, готов на всичко, за да се добере най-накрая до пенсия, вместо да се пазарят с много по-работоспособния, но с много по-големи изисквания, мотивиран млад човек. Този своеобразен конфликт обаче ще докара огромни психологически проблеми сред цяла кохорта завършили средно и висше образование и ще създаде предпоставки за дълбока и трайна демотивация за работа още от старта на трудовия път на младите. На второ място е проблемът с квалификациите на възрастните. Живеем във времена, в които технологиите се развиват с часове, а възрастните са слабо подготвени, инертни и невъзприемчиви за овладяването на новостите. Това ще даде пряко отражение не само върху производителността на труда, но и върху конкурентността на производството.

Производство със стари технологии и с уморени, слабо мотивирани възрастни хора, броящи дните си до пенсия, е крайно неефективно. На трето място стои проблемът с работоспособността на възрастния човек, който е много по-податлив към заболявания съпътстващи продължителния трудов стаж, месторабота и възраст. Това ще утежни държавния бюджет двойно. Ще се плащат и пенсиите на вече пенсиониралите се, и болничните на възрастните работници. Третата тежест за бюджета ще дойде от плащането на обезщетения за безработица на младите, които не могат да си намерят работа в тези тежки икономически условия, което, както казах по-горе, ще натовари освен държавния, но и твърде изтънелия покрай кризата и нарасналите лихви по взетите кредити, домакински бюджети. Изправен пред лошата перспектива да не си намери подходяща за образованието работа, младият човек инстинктивно търси спасение в продължаване на образованието. Но това само увеличава финансовата агония на родителите му и ако не са торбите с буркани и зарзават от селските дворове, тази система отдавна да е колабирала. Затова увеличаването на пенсионната възраст и стажа за пенсиониране трябва добре да се премисли и да се остави поне докато не се види края на кризата, въпреки бодрите тримесечни рапорти, че вече сме излезли от нея. Радостната новина е, ако изобщо може това да е радващо, че проблемът с младежката безработица е общоевропейски, а това означава, че със сигурност големите европейски страни помагайки на себе, ще помогнат и на нас.

Пенсионната система и здравния статус на българите

В предишен свой коментар за здравната реформа бях споменал, че здравният статус на българина е много влошен. Това означава, не само че докато са в трудоспособна възраст, хората ще бъдат нископродуктивни и с хронични продължителни заболявания, но и че вече пенсионирали се, те ще боледуват много повече, като по-този начин ще натоварват здравната система с разходи за все повече и все по-скъпи лекарства, повечето от които безплатни за пенсионерите, но излизащи скъпо на държавата. Бюджетът, чрез данъците събирани от работещите ще плаща и пенсиите, и лекарствата на пенсионерите. Така резултатът е: млади, здрави, трудоспособни и силно мотивирани за работа безработни; стари, с отслабнали сили, с хронични заболявания, немотивирани, доработващи години за пенсия възрастни; и болни, бедни и поглъщащи огромни количества скъпи, плащани от държавата лекарства, пенсионери. Нерадостна перспектива и с очакване за още проблеми пред бюджета. Колкото по-дълго живее един човек след пенсия, толкова по-малко вероятно е, внесените от работещите пари за осигуровки да стигат за покриване на разходите по издръжката на пенсионера. А имайки предвид изброените по-горе проблеми пред работещите, не само държавата, но и обществото го чакат нелеки години в близко, а и в по-далечно бъдеще.

Пенсионната система и демографския срив

Демографският срив е общоевропейски проблем още от 80-те години на миналия век. За съжаление той трудно може да се реши чрез инструментите на държавата, независимо от опитите правени това да се случи. Данъчните стимули за млади и многодетни семейства лесно се неутрализират, когато пред младия човек надвисне перспективата за трайна безработица. Демотивацията свързана с трудността за намиране на работа, се прехвърля и при готовността за създаване на семейство. Трудно един млад мъж ще намери необходимите средства, ще положи необходимите усилия и ще бъде мотивиран, без наличието на доход и без постоянно работно място и възможности за кариерно развитие. От друга страна се оказва трудно за една жена да се реши да създаде семейство с мъж, който не е способен да осигурява собствената си прехрана, а какво остава за прехрана на семейство. Тези нагласи блокират естествения процес на развитие в природата и допълнително влошават психическото равновесие на половете. Перспективата е все по-малко бракове, все повече случайни забременявания, все повече самотни майки и неясна демографска картина.

При така очертаната ситуация, изводите няма да са много позитивни. Продължаването на пенсионната реформа на настоящия етап е невъзможно. Но съхраняването на започнатото през 1998 е препоръчително, а продължаването в бъдещи по-добри за икономиката времена задължително. Парите отделяни от бюджета за пенсии и съпътстващи животът в пенсия разходи, ще се увеличават. Младите ще навлизат в основната част от жизнения си път слабомотивирани, разочаровани от държавата, в задълбочаващ се конфликт с възрастните. Възрастните от своя страна ще преминат от трудова в нетрудова възраст болни, немощни, нещастни, неразбиращи и неразбрани, с ниски пенсии и гневни на промените от последните двадесет години. Хората в активна възраст, преживели първата си по-значима икономическа криза, ще загубят социален статус граден с години, а някой ще загубят домовете, вещите и семействата си. Кризата ще отмине след години, възстановяването на световната икономика ще е бавно и ще отнеме толкова години, колкото е отнемало и при предишни кризи, независимо от демонстрирания плах оптимизъм. Но какво ще се случи след кризата, зависи от това, което сегашните управляващи ще заложат като цели за бъдещето. Да, нещата трябва да се решават пожарно. Да, няма време за друго, освен за преодоляване на настоящите всекидневно изникващи отвсякъде проблеми. Но всеки политик с претенции за държавник, трябва да погледне и отвъд хоризонта, защото светът не започва и не свършва с него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар