„Съветът“ към Борисов не трябва да се мисли като спонтанен акт на свободната воля

1.      Какво разчитате между редовете на този съвет?

Самоинициативата в ГЕРБ не е на особена почит, затова и  на депутат от“ гражданската квота“ на партията. Не бива да изпадаме обаче и в прекалена конспиративност. Много е вероятно просто да става въпрос за продължение на тактическия ход с призива на Георги Марков за връщане на преференциите, но с обратен знак. Тоест, ако тогава ставаше дума за „спонтанна“ реакция след вслушване в гласа на народа, сега става дума за превантивно предупреждение да не се стигне до същата ситуация. И втора възможна причина за този „съвет“ е височайше подсещане на коалиционните партньори на ГЕРБ в управлението -   ‚Обединените патриоти“, че не трябва да поставят под никакво съмнение готовността на премиера да „хвърли кърпата“. Това е светване на „синята лампа“, както Борисов се изрази преди време на партийния форум, за триото Каракачанов, Сидеров, Симеонов.

2.      Възможно ли е Георги Марков да трасира пътя на предвиждан от Борисов ход?

Още от времето на предишната управленска коалиция с Реформаторския блок“ Борисов е дал да се разбере, че политическото му търпение си има граници и отвъд тези граници рискът да се изпадне от властовата конфигурация се поема изцяло от малкия коалиционен партньор. Ако Обединените патриоти си позволят да „извият ръцете“ на Борисов така, че да не му оставят възможността сам да решава как да сглобява кворума - както между другото се опитаха безуспешно да направят реформаторите – Борисов със сигурност ще „хвърли кърпата“. Георги Марков е безобидният вестоносец в случая. Патриотите вече са предупредени. Оспорването на върховенството на Борисов във вземането на политически решения се наказва с не просто с изпадане от властта, но и „гонене до дупка“.

3.      Кое кара хората да възприемат някои политици като идоли и кое да се разочароват до непоносимост от същите идоли?

Това, което е накарало израилтяните да в рамките на собствения си живот да викат и „Осанна“ и „Разпни го“ за Исус Христос. Тоест човешката природа. Това е по-глобалното обяснение. По-тривиалното е, че има немалка доза граждански мързел, гражданска леност ако щете, чието проявление е даването на доверие в аванс, но и натоварването със свръхочаквания към всеки, който си позволи лукса да поиска да упражнява власт. Да, упражняването на власт е лукс и огромен риск който малцина са склонни да поемат, или ако го правят, никак не си представят какви са последствията – физически и душевни. Друга причина за „разочарование до непоносимост“ е ограничението на средата.  Липсата на ресурси – географски и човешки – за осъществяване на желан път за развитие – общностно или индивидуално. Да не отваряме дума за народопсихологията – един доста пренебрегван, да не кажа презиран, от наблюдателите на политическите процеси в страната фактор. И не на последно място желанието на избирателите управляващият да бъде като тях, да е тяхно копие във властта – да е ръката, с която бъркат и в кацата с меда, и наказват всяко отклонение, но и извиняват дребните прегрешения.

4.      Можете ли да изброите три безспорни приноса на Борисов за България и три незаличими щети?

Западни Балкани и в частност Македония, строителните проекти със своите плюсове и минуси, приемствеността в ориентацията на България на Запад, макар да направи немалко компромиси по този път. Това са безспорните приноси. Щетите, които нанесе са, че не прояви куража напълно да скъса с миналото си, което обаче щеше да му скъси значително политическия живот. Че позволи българската икономика да стане силно зависима от парите идващи от европейските фондове. Че заради желанието си да се харесва на голяма част от обществото, което е неизбежно в българския политически сюжет, си позволи доста значимо отстъпление от идеализираните форми на западната демократична традиция.

5.      Има ли процес на освобождаване на място за нов политически проект?

За огромно съжаление има. За огромно съжаление, понеже освобождаването на място за нов политически проект винаги е съпровождано от желание за разправа със старите и разочаровали политически проекти. Няма никакъв съзидателен елемент в гнева и желанието за мъст. Това не е креативното разрушение на Шумпетер, а е гневната разправа с „виновния“ за безрадостното ни дередже, за което, понеже сами сме си виновни, искаме да накажем друг, но всъщност винаги наказваме себе си.

Интервюто е публикувано в 5Gmedia