- Ако
случаят ЧЕЗ-Инерком е тест за управлението, какво показа той?
- Нито управляващите, нито премиера Бойко Борисов, предвидиха,
че този случай ще се развие по такъв начин и ще се разрасне до такава степен.
Надцениха собствените си възможности и подцениха ситуацията. Бяха убедени, че
по време на европредседателството вниманието ще е фокусирано върху по-важни
теми като Западните Балкани, външнополитическите инициативи на Бойко Борисов, а
не една тема, представена като рутинни отношения между два частни икономически
субекта. Вероятно това подценяване не им позволи да реагират адекватно.
- Откъде
дойде по-голямото подценяване - от държавата и нейните структури или от
управляващите политически фактори?
- Със сигурност имаше катализатор на процеса и той идваше и от
политически, и от икономически играчи, които са отпаднали от търга. Участвали
са, но са загубили битката за придобиване на тези апетитни активи. От друга
страна беше подценена изключително много вероятността обществото да реагира по
този силно критичен начин. Това е вторият и по-важен фактор, който показа, че
управляващите не са направили адекватна оценка на възможните последици.
- А какво
прозира зад променената позиция на властта, държавата да придобие дял от ЧЕЗ?
- Целият скандал премина през три отчетливи фази. Първата беше
фазата на отричането: няма такова нещо, помислихме, че е фалшива новина, ние не
се месим, не знаем какво става, решенията се взимат в друга държава по други
закони, нямаме право да взимаме отношение. Втората фаза на реакция беше
отстъплението. По всички фронтове управляващите се опитаха да избягат от
създалото се обществено напрежение. Премиерът Борисов отрече да има каквото и
да е участие в сделката, прехвърли вината към "тея гадове", потърси
външен враг: руско-грузински интереси. И се опита да спечели време за
прегрупиране вътре в собствената си партия и в управлението, за да намерят
правилния отговор на острата обществена реакция. Третата фаза е на
контра-настъплението. След като се окопитиха и преодоляха първоначалния шок,
откриха и правилната формула за излизане от нея.
- Каква
беше тази формула?
- Първо всички институции бяха впрегнати да демонстрират
решителност и решимост за реакция. Втората линия включи предложения, които да
задоволят обществените настроения - предложиха одържавяване на дела, който
придобива "Инерком".
- Не си
ли противоречи това решение, след като именно първият кабинет
"Борисов" продаде последните дялове на държавата в ЧЕЗ? И всъщност
решение, което ще се плаща от българските данъкоплатци.
- До такава степен беше изкривен дебатът по казуса и
проблематизирани отношенията между два частни субекта, че трябваше държавата да
вземе решения, които застрашават възможно най-малко управляващите и
управлението. След като обществото има желание по някакъв начин да върне
контрола си върху едно структуроопределящо предприятие или стратегическа
инфраструктура, премиерът е длъжен да даде решение, в синхрон с това обществено
очакване.
-
Обществото ли си връща контрола или политически брокери, които ще назначат свои
хора в борда на дружеството?
- На повърхността изглежда, че обществото ще си върне
контрола. Но под повърхността е ясно, че всеки придобит от държавата контрол
върху активи, ще даде възможност за поредното брокерство от страна на
политическия елит с цел придобиване на влияние - финансово или електорално. В
случая и двете. Все пак в борда ще влязат партийни функционери, или близки до
властта хора ще бъдат на високи позиции, с големи заплати и ще трябва да се
отблагодаряват за всичко това. Но на повърхността изглежда, че сякаш държавата
ще се погрижи по-добре за управлението на стратегически активи, важни за
националната сигурност и за близо 3 млн. души в Западна България.
- Успяха
ли БСП като опозиция да отиграят слабостта на управлението или са съучастници в
размиването на дебата?
- БСП изкараха дебата от обществения му фокус и го вкараха в
парламентарна рамка - битка между управляващи и опозиция. Всъщност в тази
ситуация обществото се оказа опозиция на управляващите. Скандалът имаше
потенциал да събори управлението. БСП обаче нямат потенциал и капацитет да
бъдат обществено припознати като реална опозиция на управлението. Най-малкото
защото са уязвими от миналото си лидерите в левицата. Корнелия Нинова може да
бъде много лесно атакувана. Неща, които от години говорят ГЕРБ, сега излязоха и
от устата на Гинка Върбакова: "как може една млада дама от село Крушовица
да придобие на 28 години Техноимпекс". Затова и БСП лесно губят битки,
вкарани в парламентарните коловози. В цялото това противопоставяне обаче се
появи фигурата на президента Румен Радев. Той се оказа в ролята на реална
алтернатива, на гласът на общественото недоволство. Около него ще се завъртят и
обществените очаквания за изграждане на ясна алтернатива на управлението на
Бойко Борисов, въпреки че той няма такава възможност, институционално няма как
да играе тази роля. Но като личност обществените очаквания са да влезе в нея.
Видяхме и по време на чествания на връх Шипка
- Корнелия Нинова залепена за президента Радев. БСП се опитват да
спечелят от ситуацията около ЧЕЗ през авторитета на президента.
- Как
тези количествени натрупвания от скандали в управлението ще се отразят на
неговото качествено изменение?
- Парадоксално ситуацията около ЧЕЗ сплоти управляващата
коалиция между ГЕРБ и "Обединените патриоти". Защото от едно падане
на кабинета най-много щяха да пострадат патриотите, затова и те категорично
застанаха в този скандал зад ГЕРБ и съвсем тактично се отдръпнаха, като
оставиха инициативата с овладяването на негативните ефекти на партията на Бойко
Борисов. Същественото обаче е, че ГЕРБ все още не са преодолели общественото
недоверие, създало се покрай този скандал. Моите лични социологически
проучвания на настроенията на хора, непредставително разбира се, категорично
показват убедеността на тези хора, че зад сделката с ЧЕЗ стои Бойко Борисов.
Този репутационен проблем, който премиерът си създаде със скандала „Гинка“,
много трудно ще бъде преодолян. Независимо, дали държавата ще влезе в ЧЕЗ или
не. Във всички случаи имиджово Бойко Борисов е основният губещ. Едно такова
убеждение у хората не може толкова бързо да бъде променено. Краткосрочно и
средносрочно лично Борисов ще търпи електорални загуби, защото не успя да отговори
на въпросите кой реално стои зад тази сделка и затова, че не е направил
възможното при всички съмнения да предотврати сделката.
- Тези
електорални флуиди къде ще отидат?
- При БСП малко вероятно, при президента временно. При трети
нов политически играч, който може да се появи - много вероятно. Не искам да
споменавам имена, но е възможно, заради създалата се ситуация, политическите
инженери набързо да скалъпят нов субект, който да обере целият негативизъм.
Според мен, ако след европредседателството ГЕРБ не тръгнат към нови предсрочни
избори, лакмусът за нова политическа ситуация ще бъдат изборите за европейски
парламент. А какво ще се случи в този отрязък от време е много трудно да се
прогнозира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар