Кремъл и американските избори

Джоузеф Най*

В началото на ноември американският президент Барак Обама, според слуховете, се е свързал лично с руския президент Владимир Путин, да го предупреди да не предприема кибер атаки по време на американските президентски избори. Предишния месец директорът на националното разузнаване, Джеймс Клапър, и Джей Джонсън, секретар по вътрешната сигурност, публично обвиниха висши представители на властта в употребата на кибер атаки за „повлияване на изборния процес в Съединените щати“.

След изборите от 8-ми ноември, не се намериха категорични доказателства, че е имало хакерска намеса в машините за преброяване или в други електорални машини. Но при избори, обърнати от 100 хил. гласа в три ключови щата, някои наблюдатели твърдят, че руска хакерска намеса в политическия процес може да е имала значително влияние.

Възможно ли е подобно руско поведение да бъде възпряно в бъдеще? Възпирането винаги зависи от това кой и какво се опитваме да възпрем.

Иронията е, че да възпираш държава да не употребява сила може да се окаже по-лесно от това да я възпреш от действия, които няма да стигнат дотам. Заплахата от изненадващи атаки от рода на някакъв „кибер Пърл харбър“ вероятно са преувеличени. Критичноважна инфраструктура като енергетиката или комуникациите е уязвима, но основните държавни играчи е по-вероятно да се въздържат заради взаимозависимостта. А Съединените щати дадоха да се разбере, че сдържането не се ограничава само до кибер отношенията (макар това да е възможно), но може да се прицели и в други сектори с целия наличен инструментариум, като се започне от ограничения за хора, мине се през икономически санкции и се стигне до ядрени оръжия.

Съединените щати и останалите, в това число и Русия, са съгласни, че правилата за въоръжените конфликти са приспособими и за киберпространството. Това дали кибер операциите са определяни като въоръжено нападение зависи повече от последиците, отколкото от използваните инструменти. Би трябвало да има разрушена собственост или ранени или убити хора.

Но какво представляват операциите по възпиране, които не са точно въоръжени атаки? Има сиви зони, в които важни цели (да кажем свободен политически процес) не са от стратегическа важност, както са електропреносните мрежи или финансовата система. Разрушаването на последните може да навреди на човешкия живот и да нанесе щети на собствеността; намеса в горните заплашва дълбоко вкоренени политически ценности.

През 2015, Групата на правителствените експерти към ООН (в това число Съединените щати, Русия, Китай и повечето държави със значими кибер възможности) постигнаха съгласие върху правилата за ненападение на граждански обекти в мирно време. Това споразумение беше подписано от страните от Г-20 на срещата им на върха в Турция през ноември 2015. Когато бе осъществена анонимна кибер атака върху украинската електропреносна мрежа още следващия месец, някои анализатори заподозряха руското правителство в употребата на кибер оръжия в продължаващата хибридна война срещу Украйна. Ако е истина, това би означавало, че Русия е нарушила споразумението, което току що беше подписала.

Но как трябва да бъде тълкувано руското поведение по отношение на американските избори? Според американски официални представители, руските разузнавателни агенции са хакнали имейлите на важни фигури от Демократическата партия и са предоставили материалите на Уикилийкс, за да повлияят на хода на кампанията, като по този начин осигуряват поток от новинарски истории, които са неблагоприятни за Хилари Клинтън.

Тази предполагаема руска намеса в президентската кампания на Демократите влиза в сивата зона, което може да бъде тълкувано като пропаганден отговор на призива на Клинтън от 2010 за „свободен“ интернет или като лично отношение, което руските власти определиха като нейни жизненоважни коментари при избора на Путин през 2012. Какъвто и да е мотивът, той изглежда като опит за изкривяване на политическия процес в Съединените щати – именно такъв тип несмъртоносна политическа заплаха, която трябва да бъде възпирана в бъдеще.

Администрацията на Обама отдавна полага усилия да степенува сериозността от кибер атаки, но без категоризиране на неяснотите на тези сиви зони. През 2016 Обама бе изправен пред труден избор при изчисляването на нарастващия потенциал за отговор с кибер мерки или със секторен отговор, какъвто са санкциите.

Администрацията не пожела да предприеме стъпки, които от своя страна можеха да провалят изборите. Затова осем дни преди деня на изборите, Съединените щати изпратиха на Русия предупреждение за ненамеса в изборите по горещата линия – отворена три години по-рано за предотвратяване на големи кибер инциденти – свързваща Центровете за ограничаване на ядрените рискове в двете страни.

Понеже руската хакерска активност изглежда намаля или почти спря, администрацията на Обама определи предупреждението като успешно упражнение по възпиране. Но някои критици казаха, че руснаците вече са били постигнали своите главни цели.

Три дни след изборите администрацията каза, че все още се доверява на цялостния интегритет на американската избирателна инфраструктура и че изборите са били свободни и честни от гледна точка на кибер-сигурността. Но официални лица от разузнаването продължиха да разследват влиянието  на пълномащабната руска информационна война, в която фалшивите истории за Клинтън както изглежда са планирани да повлияят на избирателите. Много от фалшивите новини произхождат от RT News и Sputnik, две държавно финансирани руски медийни канала. Трябва ли това да бъде третирано като форма на традиционна пропаганда или е нещо ново?

Известен брой критици вярват, че нивото на намеса на руската държава в американския изборен процес от 2016 е прескочило границата и не трябва да бъде пренебрегвано като форма на нетолерантно поведение в сивата зона. Същите тези критици накараха администрацията на Обама да отидат стъпка напред в обвиненията на конкретни личности, като дадат по-пълни сведения на публиката за това, което знае американското разузнаване за руското поведение, и като наложи финансови и ограничителни санкции срещу високопоставени руски представители, които са замесени. Други официални американски представители обаче не са склонни да излагат на опасност разузнавателните методи използвани за откриване на отговорните и са внимателни по отношение на ескалацията на напрежението.

Руската намеса в американските избори от 2016 беше вододел. С наближаващите важни избори в някои западни демокрации, анализаторите ще бъдат бдителни по отношение на поуките, които Кремъл си е взел от това.

*Джоузеф Най, бивш помощник секретар по отбраната на Съединените щати и председател на Националния съвет по разузнаване на Съединените щати, е професор в Harvard University.