Сещате ли се за д-р Хаус? Гениалния неконвенционален диагностик, който благодарение на дълбоко проникновение и божествено прозрение, гарнирани с обилни дози Викодин, откриваше болестта на всеки социален маргинал, какъвто между другото е и самият той.
Та сценаристите на сериала бяха решили в продължение на няколко епизода да го вкарат в психиатрия, заради халюцинации, добити в процеса на притъпяване на болка с гореспоменатата субстанция Викодин, към която явно силно се беше пристрастил.
Там, в психиатрията ще рече, геният Грегъри Хаус, вече в ролята на пациент, вместо да се остави да бъде лекуван, изгради сложен игрови триъгълник между себе си, докторите и пациентите, в който той се опитваше да бъде отново гениалният лечител, не само на пациентите, но и на самите лекари.
Сред пациентите имаше интересни образи – хиперактивен и комбинативен латинос, параноичен афроамериканец, любител на конспирациите, бял младеж с комплекс на Супермен и капитан Америка, травматизирана до пълен отказ от комуникация жена.
Системата – комбинация от институция, наука и образование – успя да даде урок на д-р Хаус, като не просто го победи в неговата игра, но го убеди, че тя е по-силна от гениалността и лудостта на един човек. Накара го да си пие хапчетата – ненасилствено, съвсем по демократично!
Какъв обаче е смисълът от горното въведение? То доста напомня на поведението на т.нар. автентична десница в последните поне петнадесет години. Наричащите сами себе си напоследък реформатори, твърде много наподобяват поведнието на д-р Хаус в психиатрията, т.е. имат халюцинации. Те са с усещане за гениалност, прозорливост, дълбочина, непогрешимост, но без да си дават сметка, че самите те имат нужда от помощ.
Избирателите ясно им показаха в последните няколко избора, че подобна назидателност, усещане за непогрешимост и надменност не се толерират. А продължаващото настояване, че единствената възможна диагноза и най-правилното лечение е само тяхно достояние, започва да се посреща все по-често с насмешка и досада.
При реформаторите има хиперактивни и комбинативни умове, но с ниско КПД, има и страстни любители на световната конспирация, има много желаещи да се въплътят в ролята на Спасителя, да не говорим, че е имало и ще има доста травмирани от дългата редица изборни загуби хора, отказващи всякаква комуникация с избирателите. Но така, с тези хора нито се печелят, нито ще се печелят избори.
За да промениш системата, или по друг начин казано да обърнеш хода на събитията, на първо място трябва да се отървеш от собствените си заблуди, да приемеш, че играта си има определени правила, които трябва да се спазват, да престанеш да се сърдиш на избирателя и да не си позволяваш да го назидаваш. Иначе казано трябва да промениш самия себе си.
Сега е времето и мястото реформаторите да започнат „да си пият хапчетата”, понеже страстта им към самоунищожение няма да впечатли никой. По-скоро избрателите чакат с видимо отегчение последните думи на това уморено и разнебитено от безсмислени, заплетени и неразбираеми от никой игри за спечелване на доверие, тяло.
Гениалните, неконвенционални, дълбоки, божествени прозрения за света и хората може да помогнат за напомпване на нечие самочувствие, но гласове няма да донесат. Ще донесат обаче поредното разочарование от неспособността да се печелят избори, поредното рухване на, на пръв поглед, един смислен обединителен проект, поредния опит за спечелване на напълно загубено доверие и поредно похабяване на млади, едва прохождащи политици.
Д-р Хаус е интересен персонаж, но той е просто полет на въображението, с различни превъплъщения. Той е изключение, а не правило. С изключение и въображение избори не се печелят. Избори се пречелят с простота, прагматизъм, вяра и бистро съзнание.
Сещате ли се за Черното влечуго? Ако не, потърсете при чичко Гугъл. Това е друго превъплющение на Хю Лори, към което с бодра крачка са се запътили иначе прекрасните и умни реформатори.
А третото голямо превъплъщение на Хю Лори е на не лош музикант, на чийто наближаваш концерт в София си заслужава да се отиде!
Няма коментари:
Публикуване на коментар