понеделник, 31 януари 2011 г.

Срещата между Обама и Ху Цзинтао – възход и падение на великите сили


Георги Киряков

Срещата на високо равнище между президента на Съединените щати Барак Обама и неговия китайски колега Ху Цзинтао, проведена миналата седмица на американска земя, завърши с пълен дипломатически успех за Пекин. Първата държавна визита (като тук не се включват работните визити) в Америка на китайския президент откакто встъпи в длъжност преди осем години, не донесе особени изненади за следящите отблизо отношенията между двата икономически гиганта. Но все пак трябва да се отбележи видимата припряност и неувереност в поведението на Обама, преотстъпвайки по този начин инициативата и публично признавайки трудностите и лошите перспективи, пред които е изправена Америка.

Две важни събития се случиха докато траеше визитата на китайския президент в Съедиенените щати и вероятно са дали повод за демонстрация на увереност и самочувствие от страна на китайската делегация по време на важните за американците преговори.

Излезлите данни за новия двуцифрен ръст на БВП на Китай, потвърдиха прогнозите, че китайската икономика продължава да бележи рекорди в развитието си по пътя към изравняване с икономиката на САЩ. Изпреварвайки Япония и ставайки втората най-голяма световна икономика, след тази на Щатите, икономиката на Китай дава сериозни заявки за бъдещ център на събитията. Макар и все още да е много далеч от средните доходи на глава от населението в тези страни.

Второто събитие беше свързано с данните за размера на американския дълг и събуди сериозни тревоги за възстановяването на икономиката на САЩ. Сумата от над 14 трлн. долара е колосална по размер, въпреки че не достига и половината от брутния вътрешен продукт на страната, но е вече твърде близо до определения от Конгреса таван за размера на дълга от 14,3 трлн. долара. Това означава, че двете партии трябва да вземат спешно решение или за увеличаване на тавана на дълга или да направят мащабно съкращаване на разходите. И в двата случая Съединените щати са в позицията на губещите, и в двата случая преспективите за скорошно излизане от кризата, могат да се окажат без здрави основи.

Поведението на американския президент по време на срещата на върха изцяло беше диктувано от тревогите за продължаващата икономическа слабост на Съединените щати и логично разговорите се насочиха предимно в полето на икономическото сътрудничество между двете страни.

Постигнатите споразумения за сключване на договори за произведена в Съединените щати продукция – пътнически самолети, автомобили и софтуер – на стойност над 45 млрд. долара, както се оказа в последствие, в по-голямата си част са вече сключени търговски договорености, заради което американският президент беше остро критикуван от бизнеса в собствената си страна. И въпреки обещанията на китайския президент, че ще се отнася с американския бизнес решил да инвестира в Китай равнопоставено и справедливо, управляващите в Пекин трудно ще склонят да създават заетост в САЩ, увеличавайки вноса оттам. Едно от основните очаквания на Обама, за удвояване на износа на произведена в Америка продукция към Китай, който сега е в размер на 100 млрд. долара годишно, едва ли ще се изпълни. Заради слабостта на амеркинаската икономика и съпътстващата я висока безработица, Обама влезе в нетрадиционната роля на молител, което блокира действията му по решаване на останалите неизчистени проблеми в двустранните отношения.

Пример в тази насока беше предварителният отказ в преговорите да бъде включено обсъждането на проблема с подценената китайска валута, манипулирана от правителството в Пекин, за да може да поддържа конкурентното предимство на китайските стоки. А проблемът с нарушаването на човешките права в Китай беше поставен мимоходом, без очакване за категоричен отговор от страна на Ху Цзинтао, който за пореден пък потвърди, че такъв проблем съществува и в момента текат важни процеси за промяна на положението.

Предмет на спор по време на срещите не беше и заплахата от нарастващата военна мощ на Китай, както и агресивно предявяваните претенции, особено в последната година, за контрол над важните търговски пътища в Южнокитайско и Жълто море, откъдето преминава около половината от световния стокооборот. Пасивността на американския президент е потвърждние за нарасналото политическо и военно влияние на Пекин в региона и признаване на легимното право на Китай да се разпорежда с делата там. Това може да е резултат от липсата на свободен военен ресурс, заради ангажиментите на Съединените щати в Ирак и Афганистан, а може и да е заради икономическите затруднения, които изпитват в момента. Но която и от двете причини да е, е безспорно отстъплението на Америка, което прави нейните съюзници в региона податливи на влияние от страна на новата военна сила – Китай.

Подобно поведение демонстрирано от страна на Съединените щати не съответства на претенции й на световен арбитър в регулирането на международните отношения, отнема лидерството й, и прави авторитарния режим в Пекин притегателен център за съпротива и възмездие срещу налагания от десетилетия монопол на Америка в световните дела. Политико-икономическия модел представян като успешен от Китайската народна република, след признаването на всички китайски претенции от страна на Съединените щати, ще зададе посоката за развитие на света в следващите години.
Натискът върху Барак Обама упражняван от високите нива на безработицата в Съединените щати, от желанието на всяка цена да убеди китайците да купуват американска продукция, от стигналите предела нива на държавния дълг, от силно засегнатия от кризата местен бизнес и от нежеланието за сътрудничество от страна на политическите му противници от републиканската партия, а както се оказа и от редиците на демократите, се отразява негативно върху опитите на американската дипломация да върне доверието в действията на Америка по света. Резултатите от срещата на високо равнище между САЩ и Китай, потвърждават прогнозите за изместване на центъра на световната политика към Азия. Краят на срещата донесе признание за Китай и унижение за Съединените щати. Спадащата жизнеспособност на Запада е тревожен сигнал за залеза на цяла една епоха, но пък от друга страна това е закономерен процес, ако си направим труда да хвърлим поглед назад към историята на цивилизациите.

Текстът е публикуван в сайта ГЛАСОВЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар