четвъртък, 30 юни 2016 г.

Републиканците ще яхнат вълната Тръмп

Теда Скокпол*

В една обикновена седмица в края на май, Доналд Тръмп, вероятната номинация на републиканците за президент на Съединените щати, отново завладя новинарските заглавия. Той нарече един популярен бивш президент „изнасилвач”, смени позициите си по всички политики, каза че негов вицепрезидент може да бъде „всеки”, който го подкрепя и уведоми Националната оръжейна асоциация, че Хилари Клинтън, вероятната номинация на демократите, би „освободила закоравели престъпници от затвора”.

Вероятно доста разтревожен за глобалното бъдеще, само часове след катастрофата със самолета на „Иджипт Еър”, паднал в Средиземно море, и много преди да бъдат изяснени всички факти, Тръмп направи своите заключения за това, което се е случило и заклейми американската „слабост” пред лицето не тероризма.

На практика всички възможности за предотвратяване на номинация на Тръмп бяха изчерпани, а елитът на републиканците неотклонно ще върви към примиряване с пленяването на партията им от един недодялан, нарцистичен, неподготвен и непоследователен грубиян. „По-добре е да обяздиш звяра, отколкото да се правиш, че не съществува”, ни обясни един бивш съветник на републиканците в Сената.

Мнозина несъмнено се опитаха да се направят, че не съществува. И малко след като Тръмп обяви миналото лято, че ще се състезава за републиканската номинация, политическите стратези и политолозите започнаха да търсят всевъзможни начини да спънат ентусиазма му.

Аз не бях толкова убедена, понеже прецених възхода на Тръмп и възможностите му спрямо пречките в изследването си на политическите права в Съединените щати. През 2010 и 2011 заедно с Ванеса Уилямсън изследвахме силите на елита и на народа, които дадоха тласък на възхода на Чаеното парти, и изместиха Републиканската партия още по-надясно.

Напоследък работих с Александер Хертел-Фернандес и други изследователи по разтълкуването на промяната в традиционните консервативни политики. Тези промени включват нарастващото влияние на Шарл и Дейвид Кох, братя милиардери, чиято мрежа от тинк-танкове и правозащитни организации поощряват ултра-свободния пазарен дневен ред сред републиканските кандидати и държавните чиновници на щатско и национално ниво. Тласкана в различни посоки от плутократични благодетели и гневни местни популисти, Републиканската партия е подготвена за враждебния стил на управление на Тръмп.

Ако се върнем в началото на президентството на Барак Обама, когато популистите от Чаеното парти заеха централната роля, ще видим че още тогава Тръмп става популярен, понеже подкрепи усилията за делегитимизиране на първия чернокож президент на Америка. През април 2011 изследване на общественото мнение разкри, че Тръмп води пред всички останали претенденти за президент на републиканците през 2012, с особено силна подкрепа сред републиканците, които бяха убедени, че Обама, както настойчиво подчертаваше Тръмп, не е роден в Съединените щати, каквото е изискването по Конституцията на Съединените щати.

Тръмп не влезе в надпреварата през 2012, но народняшкото Чаено парти вече се беше фокусирало върху нелегалната имиграция и омразата към Обама. По време на кампанията за първичните избори през същата година, почти половината от избирателите на Републиканската партия постоянно се опитваха да намерят алтернатива на възможната републиканска номинация, Мит Ромни, но не можаха да се обединят около единна кандидатура.

Лидерите на републиканците не успяха да спрат Обама през 2012 и се върнаха към старите си инициативи по засилване на популисткия републикански гняв в собствената си партия. В началото на президентския цикъл през 2016, беше ясно че мнозинството търси обединение около „анти-елитарен кандидат”.

В опитите си да улови този бунт на избирателите, сенатор Тед Круз от Тексас периодично дразнеше лидерите на републиканците в Конгреса. Но разбиращият от медии Тръмп изненада Круз и всички останали съперници. Започвайки от лятото на 2015, той прегърна екстремистката реторика, облягаща се на местни традиции, ислямофобията и гнева към елитите на републиканците. Медийният пазар му осигури повече от 2 млрд. долара като пакет за безплатни изяви, помагайки му да сграбчи и удържи водещи позиции в изследванията на общественото мнение и в повечето първични избори.

Основните поддръжници на Тръмп погрешно са представяни като отхвърлени и икономически нестабилни работници от т.нар. „сини якички”. Всъщност средният годишен доход на неговите избиратели, около 72 хил. долара, е доста над средните за Съединените щати 56 хил. долара. Поддръжниците му са подобни на тези на Чаеното парти: предимно възрастни, мъже, средна класа и бели. Те споделят тревогите си за икономиката  - както и повечето републиканци – но това, което ги отличава е неверието им в легитимността на Обама, гнева им срещу имиграцията и усещането им за предполагаемия национален упадък на Америка.

Поддръжниците на Тръмп са много по-склонни от останалите републиканци да си изграждат негативни стереотипи за черните и латиносите. И е много по-вероятно, както открихме че е за привържениците на Чаеното парти през 2011, подкрепящите Тръмп да одобряват придобивките на социалната държава, получавани от „истинските американци” като тях самите, но да се противопоставят на публични разходи за малцинствата и хората с ниски доходи.

Идеите на Тръмп наподобяват много на тези на европейските популистки партии: смесица от анти-имигрантска злоба, икономически патриотизъм и социални придобивки за местните граждани. А няма нито една голяма партия в Съединените щати, която да предлага подобна програма и дори днес лидерите на републиканците и основните спонсори, искайки още по-свободни пазарни взаимодействия през мандата на Обама, им се противопоставят. В Конгреса и щатските законодателни органи републиканците защитават като цяло непопулярни крайни позиции – данъчни облекчения за богатите, премахване на регулациите за бизнеса, по-ниски социални разходи и обуздаване на синдикалните дейности.

Но, безспорно, ултра-пазарните екстремисти сред републиканците бяха възпрени. Когато практически всички републикански съперници в кампанията през 2016 се подписаха под този дневен ред, Тръмп се възползва от възможността и прокламира  идеите си за връщане към корените и протекционизма чрез слогана „Първо Америка”. В пренебрежителното отношение на Тръмп към латино имигрантите, независимите жени и „нахалните” малцинства, поддръжниците му чуха обещание „Да направим Америка отново велика” чрез препотвърждаване на бялата мъжка хегемония.

Няма нищо изненадващо в това. От години елитът на републиканците си играе с огъня като подклаждат популистки национализъм и расови страхове за мобилизиране на възрастните бели гласоподаватели. При положение, че консервативните медии в Съединените щати поддържат напрежението с расови подхвърляния, говоренето на републиканците напълно се изроди още преди кандидатирането на Тръмп, самият той медиен играч.

Може ли Тръмп да спечели? Избраните представители на републиканците, изплашени от гнева на избирателите, ще започнат да заявяват своята подкрепа. Когато някои богати донори пренасочат своите пари към кандидати за Конгреса и на щатско ниво, ще ги последват мнозина други, а останалите също в някаква степен ще го направят, ако има изгледи Тръмп да победи Клинтън.

Във всяка двупартийна система, каквато е понастоящем поляризираната и крехко балансирана избирателна система в Съединените щати, малка криза, каквато е една терористична атака, може да промени баланса. Политиците на Републиканската партия, спонсорите и лидерите на обществено мнение днес се опитват да убедят сами себе си, че Тръмп в Белия дом би успял да прокара републиканския дневен ред. На карта е заложена основната номинация за Върховния съд, а председателят на Камарата на представителите в Конгреса Пол Райън е подготвил за подписване нов правителствен бюджет при избор на републикански президент.

Райън, който официално все още не е подкрепил Тръмп, ще бъде поставен под огромен натиск да го направи. Републиканците ще яхнат вълната, която вдигнаха с надеждата да не ги удави.


*Теда Скокпол е професор по управление и социология в Harvard University.

Няма коментари:

Публикуване на коментар