Популистите и производителността

Нуриел Рубини*

Откакто глобалната финансова криза избухна през 2008, ръстът на производителността в напредналите икономики – Съединените щати, Европа и Япония – е много бавен в абсолютни и относителни числа спрямо предишните десетилетия. Но това е в противоречие с възгледа, предимно в Силициевата долина и други глобални технологични хъбове, че навлизаме в нова златна ера на иновации, която радикално ще увеличи растежа на производителността и ще подобри начина на живот и работа. Но защо тези подобрения не се регистрират и какво би станало, ако не се случат?

Иновационните пробиви са реализирани в най-малко шест сфери:

• ЕТ (енергийни технологии, в това число нови форми на фосилни горива, каквито са шистовия газ и петрол, и алтернативните енергийни източници като слънчевите и вятърните, технологиите за складиране, еко технологиите и умните електрически мрежи).
• БТ (биотехнологиите, в това число генната терапия, изследванията на стволови клетки и използването на обеми данни за рязко намаляване на разходите за здравни грижи, както и възможността всеки отделен човек да живее много по-дълъг живот и живот в здраве).
• ИТ (информационни технологии като Web 2.0/3.0, социалните медии, новите приложения, интернет на нещата, базата данни, облачните услуги, изкуствения интелект и изобретенията за виртуална реалност).
• ПТ (производствени технологии, каквито са роботизацията, автоматизацията, 3D принтирането и персонализираното производство).
• ФТ (финансовите технологии, които обещават революционизиране на всичко, от системите за разплащания до заемите, застрахователните услуги и движението на активи).
• ОТ (отбранителни технологии, в това число разработката на дронове и други напреднали оръжейни системи).

На макро ниво загадката е защо тези иновации, много от които вече са интегрирани в нашата икономика, все още не водят до измеримо увеличение на ръста на производителността. Има няколко възможни обяснения за т.нар. от икономистите „загадка на производителността”.

Първо, някои технологични песимисти – като преподавателя от Северозападния университет Робърт Гордън – твърдят, че икономическото влияние на последните иновации бледнеят в сравнение с великите иновации от Първата и Втората индустриални революции (парният двигател, електричеството, водопроводните и канализационни инсталации, противомикробните лекарства и т.н.). Но както казва историкът на икономиката Джоуел Мокер (също от Северозападния), трудно е да бъдеш технологичен песимист, предвид обхвата на иновациите, които са се случили и които ще се случат през идните няколко десетилетия.

Второто обяснение е, че се взираме в настоящата производителност – и в растежа на производителността – понеже новите информационно генерирани блага и услуги е трудно да бъдат измерени, а разходите по тях падат по-бързо от стандартните методи позволяващи измерване. Но ако това е вярно, трябва да се каже, че невъзможността за измерване на ръста на производителността е много по-голяма днес, отколкото е била през изминалите десетилетия на технологични иновации.

И все пак няма категорични доказателства, че това е реалността. Все още някои икономисти предполагат, че не измерваме правилно производителността на по-евтиния софтуер – за разлика от хардуера – и множество от ползите от безплатните блага свързани с интернет. Всъщност, застанали между търсещите машини и вездесъщите приложения, познанието е вече на върха на пръстите ни, правейки живота ни много по-лесен и много по-продуктивен.

Третото обяснение е, че винаги минава известно време от иновацията до ръста на производителността. При първата интернет революция, ускорението в растежа на производителността, което започна в технологичния сектор, се разпространи из цялата икономика само няколко години по-късно, когато бизнес и потребителските приложения на новите дигитални инструменти бяха въведени в производството на стоки и услуги далеч след технологичния сектор. Този път също може да отнеме време на новите технологии да се разпространят широко и да доведат до измерими нараствания в ръста на производителността.

Има и четвърта възможност: потенциалният растеж и ръстът на производителността всъщност спаднаха след началото на финансовата криза, както и заради това, че се увеличи застаряващото население в повечето напреднали икономики и в някои ключови развиващи се пазари (като Китай и Русия), в комбинация с по-малките инвестиции в човешки капитал (което увеличава производителността на труда), доведе до влошени перспективи за растежа. Всъщност хипотезата за „продължителна стагнация” предложена от Лари Самърс е съвместима с този спад.

Едно свързано с всичко дотук обяснение поставя ударението на феномен, който икономистите наричат „непричинени последици”:  постоянстващ цикличен спад или слабо възстановяване ( като това изпитвано от 2008) могат да намалят потенциалния растеж най-малко по две причини. Първо, ако работниците останат безработни за твърде дълго време те губят своите умения и човешкия си капитал; второ, понеже технологичните иновации обхващат и новите капиталови стоки, слабите инвестиции водят до постоянстващ нисък ръст на производителността.

Истината е, че не знаем със сигурност какво стои зад загадката на производителността и дали това е временен феномен. Има все пак някои ползи от всички предложени обяснения. Но ако слабият ръст на производителността продължи – в едно с по-слабия ръст на възнагражденията и стандарта на живот – скорошните популистки реакции срещу свободната търговия, глобализацията, миграцията и пазарно-насочените политики, може и да се засилят. И така, напредналите икономики имат сериозни затруднения при намирането на решение за причините за бавния ръст на производителността, което може да постави под риск социалната и политическата стабилност.

*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.