четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Изборен кодекс за лична употреба


Въпреки сериозното забавяне, Изборният кодекс миналата седмица най-накрая беше депозиран в деловодството на Парламента. Сега предстоят сериозни дебати не само в пленарна зала, но и в обществото. Обемът от близо двеста страници заедно с мотивите е предизвикателство за всеки изкушен от темата, както и заявка че вносителите са подходили с необходимия респект към тази важна за демокрацията ни материя.
Разбира се за експертите по изборно законодателство няма да е трудно да се ориентират в на пръв поглед плашещото количество членове, алинеи и точки. Трудно ще бъде на онези, в чието име се твърди, че се правят тези радикални промени.
Предложението за изработване на Изборен кодекс не е ново. Първият внесен проект датира от 2002 година, но както идеята, така и реализацията имаха кратък живот и бяха плод на политическа сделка в основната управляваща по онова време партия НДСВ. Очакванията този път са не само настоящият проект да бъде окончателно одобрен, но и да премахне всички възможности за манипулиране, извън волята на избирателите, на изборния резултат.
Дали тези очаквания ще бъдат оправдани ще стане ясно по време на дебатите в Парламента и преди обнародването на Кодекса в Държавен вестник. Но на първо четене, въпреки че са направени доста ключови промени, заложени в предварителните намерения на управляващите, са останали доста от възможностите позволяващи манипулации и административен произвол на всички равнища от държавната и изборната администрация.

Съдържателните промени

1. Въпреки че това е една от най-спорните поправки, защото предизиква ожесточени дебати и позволява доста спекулации за извличане на електорални дивиденти, увеличаването на изискването за уседналост на дванадесет месеца (с уговорката, че за следващите местни избори изискването ще е за десет месеца, заради необходимостта от технологично време за влизане на Кодекса в сила), ще прекрати в голяма степен практиката за наливане на гласове в смесените райони в полза на ДПС. Пак с цел да се уязви ДПС, но този път чрез езикова дискриминация, е изискването за задължително владеене на български език от членовете на РИК, ОИК и СИК. Това вероятно е едно от условията на Атака, за да подкрепи приемането на Изборния кодекс. Друг много спорен текст е изискването за председатели и секретари на ЦИК, РИК и ОИК да се назначават само юристи, което може да бъде атакувано като дискриминационно и да породи ожесточени дебати.
2. Както беше анонсирано доста отдавна проблемът с постоянната изборна администрация е решен като ЦИК се избира с мандат от пет години, а не както досега за всеки отделен избор. Но е допусната сериозна грешка при определянето на състава на ЦИК, както и на СИК и ОИК. Да се дава възможност свои представители в комисиите да имат партии с представителство в европарламента, но не представени в националния парламент, а да се отказва такава възможност на партии с депутати в националния парламент, които не могат да съставят самостоятелна парламентарна група, е доста спорно решение, което твърде вероятно ще бъде наречено „анти-РЗС”.
3. Едно от най-важните неща, за които от години се вдига много шум и никое правителство не събра смелост да го реши (или просто нямаше желание да го направи), е проблемът с изчистването на избирателните списъци като се предлага те да се съставят според прогнозни данни предоставяни от Националния статистически институт на база последното преброяване. Така близо 900 хил. гласа, голяма част от които според много изследвания се разпределяха пропорционално между партиите от управляващата коалиция, остават в историята на изборите и могат да бъдат вече само обект на изследвания върху изборните машинации.
4. Изпълнено е и друго изискване на партиите, страдали през годините от административен произвол по места, заради рехавото си парламентарно представителство или заради честите размествания на парламентарните партийни конфигурации, което даваше основания на много кметове да отказват представителство в комисиите на основание ограничен брой места. Сега, с увеличаването на броя на членовете на комисии, този важен дискусионен проблем ще бъде решен. Въпреки че е необяснимо защо партии с представителство в европейския парламент ще имат право на поне един представител в ЦИК, РИК и ОИК, а няма да имат право на един представител в СИК-овете. Така се поражда сериозно съмнение в намеренията на сегашните управляващи и подкрепящите управлението партии, че се готвят да овладеят контрола над секционните комисии, където възможностите за фалшификации винаги са били най-големи. И тук както и в другите комии, възможността за партии с представители, но без представителство в националния парламент, да излъчват свои членове в комисиите, е блокирана.
5. Забраната за издаване на удостоверения за гласуване на друго място за предстоящите местни избори също поражда сериозно недоумение и възниква въпросът защо за местни избори подобна практика е забранена, а за останалите не е. И тук мнозинството в парламента може да бъде упрекнато в разминаване със справедливостта и в опит за служебно спечелване на важните местни избори.
6. С много условности, към важните промени в изборното законодателство може да бъде причислена и възможността за електронно гласуване по интернет. Даването на тази възможност ще позволи наистина на всеки, независимо дали е в пределите или извън пределените на страната, след изискваната според този закон регистрация, да гласува. Но възможността за манипулиране на резултатите остава, въпреки че във всички проведени дискусии по темата за гласуването чрез интернет уверенията бяха, че такава опасност няма. Все пак, имайки вече опита на много демократични избори в страната ни, остава подозрението, че всичко при преброяването на тези специфични електронни гласове ще зависи от избраната чрез конкурс от държвата фирма преброител, от програмата, която ще се ползва за регистриране на подадените гласове и най-накрая от контрола, който ще бъде осъществяван не само от съответните комисии, но и от гражданското общество.

Нерешените проблеми

1. Първият „пропуск”, които прави впечателние, е свързан с преференциалното гласуване. Допускането на възможност за отбелязване на преференция за два вида избори – за народни представители и за представители в Европейския парламент – и пропускането на такава възможност за избора на общински съветници, събужда подозрението, че мнозинството от ГЕРБ в Народното събрание, в това число Атака и Синята коалиция, са замислили приемането на този Кодекс като осигуряване на служебна победа на следващите избори. Освен това няма как да не направи впечатление, че следващите избори са именно местните, за които партиите очевидно са предпочели да запазят контрола си при подреждането на кандидатските партийни листи. Така те от една страна неутрализират възможността за неконтролирани самоинициативи на успели да се проврат в листите мести фактори от политиката и бизнеса, а от друга страна предотвратяват всяка възможност за самоубийствена вътрешнопартийна конкуренция. Този „пропуск” на възможността за преференциии за следващите избори не е нищо повече от поредното късогледство на поредното парламентарно мнозинство. Конюнктурните промени в законите затвърждават впечатлението, че всичко се прави не за улеснение и успокоение на гласоподавателите, а заради тънките сметки правени от партийните централи на управляващите.
2. Важен елемент от изборния процес, на който отново не се обръща никакво внимание е възможността за административен произвол в секционните комисии. Там практиката в досегашните избори е била да не се допускат представители на партии без парламентарно представителство при отварянето на урните и броенето на гласове, въпреки изричните законови текстове, позволяващи подобно присъствие. Така се отваря възможност за комисиите да произвеждат изборни парадоски като тези на частичните избори за кмет на столицата от миналата година, където имаше фрапиращи случаи за фалшификация на вота. Допуска се също така възможността и изборните резултати да се подменят при пренасянето им между населените места и общинския, респективно областния център.
3. Друг проблем, който отчасти посочих по-горе е дискриминативното отношение към партии с представители, макар и без представителство, в националния парламент. Този рефлекс от типа „да им натрием носа” винаги е бил пречка при опитите да се внесе ред в изборния процес. Проблем е също така допускането на членове на ЦИК, РИК и ОИК за партии с европейско, но без национално представителство, а недопускането на възможността за същите партии да имат членове на секционни комисии, по-точно определянето на минимална квота за участие на техни представители за всеки отделен район в рамките на само два процента от броя на комисиите в района.
4. Едно от основните опасения при този опит за прокарване на цялостно и трайно изборно законодателство, беше че просто досега съществуващото законодателство за отделните избори ще бъде събрано в един текст. За съжаление тези опасения се оказаха основателни, и като изключим някой важни нововъведения, резултатът е точно такъв – три в едно. Но в този случай това е очаквано недобра комбинация, заради възпроизвеждането на всички недостатъци на старите отделни закони.
5. И тук както и в отделните закони се допуска възможността мнозинствата в комисиите, особено в секционните да бъдат от партии, които са в неформална коалиция в парламента. Въпреки че изрично е записано в Кодекса, че партия или коалиция от партии не може да има мнозинства в комисиите, то никъде не се ограничава възможността управляващата и подкрепящите управлението партии, да не могат да имат такова мнозинство. Така на следващите избори ГЕРБ, Атака и Синята коалиция, ще имат мнозинствата в огромна част от комисиите, така както тройната коалиция имаше на предишните избори. Възпроизвеждането на подобни порочни практики е още едно основание да се съмняваме в добрите намерения и на това мнозинство за трайни и честни промени в изборните технологии.
6. Всъщност се оказа, че първите реакции срещу новия Изборен кодекс дойдоха от Синята коалиция и са свързани с премахването на избираемостта на районните кметове на градовете с районно деление. Но тази реакция се оказва ограничена само в рамките на София. Този поглед върху проблема обаче не може да скрие раздразнението им, че на следващите местни избори ще бъдат лишени и от малките си възможности за влияние и осигуряване на работни места за партийните активи по места. Все пак трябва да припомним, че до предните местни избори районните кметове се назначаваха и това положение беше удобно докато на кметския пост бяха „наш’те хора”. Връщането на тази практика не е фатално, а оставянето на избираемостта би имала смисъл, само ако се увеличат правомощият на районните кметове и им се даде възможност да влияят върху определянето на дневния ред на района, в това число контрол върху определянето на местните данъци и такси, което е мисия невъзможна. Но както изглежда ГЕРБ има намерение да осъществи пълен контрол върху процесите ставащи в Столична община. Затова е по-разумно Синята коалиция да се съсредоточи върху по-важните пропуски в Кодекса като например желанието на ГЕРБ да лиши населените места с под 500 души население от възможността да избират кметовете си. Но това е много малко вероятно да се случи, защото са райони с традиционно влияние на БСП и ДПС, където сините нямат пробив.

И какво от това

Повтарят се грешките допускани от всички парламентарни мнозинства, макар и да се твърди, че този път промените не се правят в 12 без 5.
Хоризонтът на събитията и за тези управляващи не надхвърля следващите избори.
Прави се опит за поредно заблуждаване на българските граждани, че с настоящите промени в изборното законодателство, се прекратяват всички вредни и ощетяващи гласоподавателите практики.
Модерните методи и форми за гласуване отново са оставени за реализация в по-доброто бъдеще, с оправданието, че са все още експериментални, но всъщност с мисълта да се съхранят всички вредни стари практики.
Затвърждава се убеждението, че всяко парламентарно мнозинство ще търси служебна победа, извън оредяващата си обществена подкрепа.
И отново ще се стигне до ситуация, при която приетите с фанфари закони, ще се преправят тихомълком, докато не дойде следващото мнозинство, което да повдигне темата за вредните изборни практики и вината на предишното мнозинство за това.

Текстът е публикуван в сайта "Гласове"

1 коментар:

  1. Много подробен и информативен анализ на ситуацията. Поздравления.

    ОтговорИзтриване