Америка на кръстопът

Тази седмица предстоят важни за бъдещето на Америка частични избори за Конгрес. Подмяната на една трета от представителите в Сената и целия състав на Камарата на представителите, според прогнозите на всички наблюдатели, ще донесе нова и различна конфигурация в разпределението на силите, която може да създаде доста неприятности на Президента Барак Обама. Разбира се никой нямаше да се вълнува толкова от този факт, ако не ставаше въпрос за все още най-голямата икономика в света. Влиянието на американската икономика и политика върху целия свят на този етап е още твърде голямо и икономическото възстановяване все още силно зависи от сигналите идващи от Съединените щати. Затова и проследяването на събитията случващи се отвъд океана е от изключителна важност както за Европа, така и в частност за нашата страна.
Америка е изправена пред два сериозни проблема. Първият е свързан с доста песимистичните и предпазливи напоследък прогнози за икономическото й възстановяване, а вторият е свързан със загубата на доверие в политическата й система, не само сред самите американци, но и в световен мащаб. И двата проблема пораждат силно безпокойство и дават поводи на критиците и противниците й да считат тази слабост като първи сигнал за упадъка на Съединените щати като велика сила. Този постамерикански свят, както вече се определя от някои анализатори, ще бъде белязан от една страна от търсенето на нов център и нова опора при определянето на политическия дневен ред на света, и от друга страна от междуцарствието, което винаги е съпътствано от хаос и разруха в процеса на уравновесяване на силите, докато се укрепят новите световни баланси. Разбира се, това са размисли за едно твърде далечно бъдеще, затова е добре да съсредоточим вниманието си към настоящето.
Два ключови показателя за състоянието на американската икономика се изтъкват напоследък. Единият е темпът на нарастване на брутния вътрешен продукт, а другият, определян като изключително важен, е ръстът на спестяваният на домакинствата. Ако за първото четиримесечие на 2009 година растежът на БВП на Щатите е достигнал обнадеждаващите пет процента, то през останалите две на същата година е отчетен застой и връщане назад, а през първото и второто четиримесечиена 2010 година, БВП е забавял сериозно темпа на нарастване съответно до 3,7 процента през първото и до 1,7 процента през второто. При домакинските бюджети се отчитат доста тревожни данни. Увеличаването на спестяванията от два процента след данъчно облагане през 2007 година до около шест процента в последните месеци, значително ще влоши перспективите през възстановяването на растежа на БВП, въпреки индикациите за увеличаване на покупателната способност на населението. Според Мартин Фелдстийн, професор по икономика в Харвард и Председател на Съвета на икономическите съветници на Президента Рейгън, „ако спестяванията продължат да нарастват със същото темпо и за в бъдеще, както става през последните три години, общият растеж на БВП ще обърне тенденцията си към негативна само след няколко четиримесечия”. Заключението на професор Фелдстийн напълно противоречи на твърденията на министър-председателят Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков, свързани с увеличените спестявания на българите. Според българския премиер това е признак за възстановяване на икономиката ни и индикатор за забогатяването на населението. Подобни заблуждаващи изявления не само демонстрират непознаване на икономическата теория и практика, не само са вредни за икономиката ни, но и са показателни за апетитите на държавата да сложи ръка върху тези пари чрез всевъзможни данъчно-осигурителни трикове и демонстрация на сила от страна на полицията. Правя това отклонение заради драстичното разминаване в оценките за икономическото ни развитие и това, което идва като информация за състоянието на американската в частност и световната икономика като цяло.
На този фон резултатите от изборите в Съединенните щати тази седмица могат да се окажат сериозна спънка пред икономическото възстановяване както на света, така и на Европа, в това число и България.
Доминиран от републиканците Сенат ще има възможност да блокира всяко едно намерение на президентската администрация за прокарване на програми за възстановяване. Също както и ще дава повод на Президента Обама да налага вето на всяка една инициатива идваща от републиканците и противоречаща на намеренията му, и в разрез с предизборните обещания.
Така навлизаме във втория значим проблем пред Америка в навечерието на частичните избори. А именно сериозното обществено напрежение породено от безпрецедентното и пагубно, според мнението на значителна част от анализаторите, поведение на политиците по време на кампанията. Изострянето на политическия език в съчетание с популистките призиви и от двете страни на политическото поле, карат американците да търсят алтернативи, които може да се окажат дори по-вредни. Показателен пример в тази посока е т.нар. Движение „Чаено парти”, което всички определят като голямата изненада на тези избори. Появата му е резултат от разочарованието на голяма част от американските граждани от политиката. Според проучване на общественото мнение повече от 48 процента от гражданите биха искали да бъдат сменени всички членове на Конгреса, дори и тези, за които самите те са гласували на последните избори, а 77 процента определят партиите като „вдигащи излишен шум”. Според анализаторите, за американците „политиката не изпълнява своите задачи, защото политическите лидери не могат да си осигурят широка обществена подкрепа”. А тази подкрепа е нужна, за да може да се търси консенсус за болезнените мерки, които трябва да се вземат за преодоляване на икономическата криза. Вместо това партиите затвърждават и задълбочават различията, като по този начин подлагат на риск социалния мир. Партиите се оказват в ожесточена надпревара подтикваща ги да дават неизпълними и нереалистични обещания и да създават прекалени очаквания. Естественият резултат от тези действия е нарастване на недоволството и разочарованието сред хората. За съжаление перспективите не са добри, което ще даде отражение и върху вътрешната, и върху външната политика на американското правителство. Тази слабост на Съединените щати ще се използва най-вече от противниците на Америка, но също така и от желаещите да заемат нейното място като световен лидер – Китай, Русия и други по-малки, но с огромни амбиции страни. Тази слабост обаче ще бъде и повод за отстъпление от ценностите на демокрацията и ще даде нови сили на многобройните авторитарни режими по света да надигнат глава и да отхвърлят категорично този модел на управление. България е все още твърде уязвима страна, не само заради доста близкото в историята й тоталитарно минало, но и заради близостта с авторитарна Русия и засилващата влиянието си мюсюлманска Турция. Затова утвържадването на демокрацията трябва да се приеме като ключов приоритет от правителството наравно с мерките за излизане от кризата. За съжаление в последните месеци индикациите са да се върви точно в обратната посока.
Очакванията да настъпи хаос след изборите в Съединените щати са твърде пресилени, но все пак трябва внимателно да следим процесите ставащи там. Те твърде много приличат на това, което се случва и у нас напоследък и един трезв поглед ще ни даде рецептата най-малко да не повтаряме техните грешки. Но ако не успеем да научим урока си, следващата година може да се окажем дори в по-лоша предизборна ситуация от американците.

Текстът е публикуван в сайта "Гласове"