събота, 3 юни 2017 г.

Турската мирна политика

Карл Билд*

Турция навлиза в неизследвана политическа територия след неуспеха на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да запази своето парламентарно мнозинство в проведените наскоро в страната общи парламентарни избори. Изборът, който Турция ще трябва да направи за сглобяването на ново правителство ще е не само основен за оформянето на бъдещето на демокрацията там, следващата администрация ще се наложи да изиграе решителна роля в поредица от мирни процеси жизненоважни за възстановяването на стабилността в широкия Близък изток.

Първо и най-важно за Турция е да започне мирния процес със своето кюрдско население. В основата си този процес е свързан с потвърждаването на светския и унитарен характер на държавата, създадена през 1923. Всеки в новата република в онези времена неопределил се като член на официално признатото малцинство е принуден да приеме новата турска идентичност.

Но нещата не се случват според плановете на Ататюрк. Кюрдите се хващат здраво за своята собствена идентичност. Като в края на краищата потъпкването на кюрдския език и култура провокира ожесточена съпротива, водена от Кюрдската работническа партия (КРП) и отнела живота на повече от 30 хил. жители на страната.

Огромното влияние и власт на Реджеп Тайип Ердоган му позволиха да започне мирни преговори с КРП през 2013. Оттогава този процес отбеляза немислим допреди няколко години напредък. И все пак стъпките за постигане на окончателен мир предстои да бъдат направени.

Цялостното разрешаване на кюрдския проблем в Турция ще бъде ключов за стабилността на страната и за бъдещето на процеса по присъединяване към Европейския съюз. В противен случай можем да си представим сценарий, при който дезинтеграционни сили мътещи водата в съседния Левант се прехвърлят и самата Турция, от което могат да настъпят невъобразими последици.

Успехът на основната Кюрдска народно-демократична партия с получаването на 13% от вота на последните избори – много повече от партийното ядро – ще повиши значително доверието на кюрдите и ще разчисти пътя пред мирния процес. Но крайнодясната Националистическа партия също се представи силно на изборите и получи 16% от вота, което вероятно се дължи предимно на популистката съпротива срещу отварянето към кюрдите. Всъщност дори Ердоган в опита си да спре възхода на националистите, по време на кампанията използваше реторика, която отблъсна много кюрдски избиратели.

Пръв приоритет на всяко ново правителство в Турция трябва да бъде завършването на мирния процес, който Ердоган започна. А Ердоган трябва да разбере, че неговото наследство ще зависи от това дали същият този процес ще успее или ще се провали.

Вторият мирен процес, който е заложен на карта, е новият опит за обединение на Кипър, страна разделена след конституционния провал от 1963 и нахлуването на Турция през 1974. Всъщност е доста странно, че основните страни-членки на ЕС са разделени по отношение на зоната за сигурност патрулирана от десетилетия от мироопразващи сили на ООН.

Продължаващото разделение на Кипър блокира както преговорите за присъединяване на Турция, така и крайно необходимото сътрудничество между ЕС и НАТО. Но днес, при президентството на Никос Анастасиадис и на новоизбрания президент на Северен Кипър Мустафа Акънчъ, има реална възможност, след години на безизходица, за постигане на споразумение, което да доведе до обединение на острова. Подкрепяните от ООН преговори достигнаха до нов и важен момент.

Но споразумението няма да е възможно без ясната подкрепа от турското правителство. Затова позицията на новото правителство ще бъде от съществено значение. Турция може да спечели много от подкрепата за решаването на кипърския проблем, но тя може да се върне към старите навици и да изпусне днешната уникална възможност.

Третият мирен процес се отнася до отношенията на Турция с Армения, които, ако се подобрят, биха подпомогнали създаването на условия за мирно споразумение между Армения и Азербайджан. През октомври 2009 в Цюрих беше подписано дългосрочно споразумение между Армения и Турция, но останалите регионални сили накрая блокираха този процес, с решителната намеса на Русия.

Продължаването на замразения конфликт с Армения в дългосрочен аспект не е в интерес на Турция, нито на останалите страни в региона. Съществуващите блокади и военна конфронтация могат да доведат до непредвидима катастрофа в Южен Кавказ, с много негативни ефекти върху Турция. Следващото правителство трябва да възстанови диалога започнат в Цюрих, а арменското правителство трябва да стори същото.

Четвъртият и от най-голямо значение мирен процес се отнася до Сирия. Турция зае принципна и твърда позиция срещу режима на президента Башар ал-Асад и прие на своя територия повече от 1 млн. бежанци. Но опасностите съпътстващи този конфликт се отразяват на самата Турция и не трябва да бъдат подценявани.

Всички ключови играчи имат общ интерес за запазване на Сирийската държава и от промяна на режима. Един пълен срив, подхранен от усилията за налагане на политическо решение с военни средства, най-вероятно ще доведе до катастрофални последици през следващите десетилетия, като Турция може да пострада най-много. Затова новата турска администрация трябва да бъде подготвена за включването си в един конструктивен диалог, заедно със Съединените щати и Иран, за намиране на възможното решение.

Непосредствената цел е Турция да преодолее старите вътрешни вражди и да състави пълноценно коалиционно правителство. В противен случай предсрочните избори – а по този начин и политическата нестабилност – ще бъдат неизбежни. Именно поради тази причина приятелите на Турция не трябва да изпускат възможността да напомнят на лидерите на страната какво е заложено на карта както за Турция, така и за мира в региона.


*Карл Билд е външен министър на Швеция от 2006 до октомври 2014 година и министър-председател от 1991 до 1994, когато и договаря присъединяването на страната към ЕС. Бележит дипломат, който служи като специален пратеник на ЕС в бивша Югославия, като Върховен представител в Босна и Херцеговина, като специален пратеник на ООН на Балканите и е съпредседател на Дейтънската мирна конференция. Член е на Съвета за глобалния дневен ред към Световния икономически форум в Европа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар