петък, 2 декември 2016 г.

Общите правила на демонетаризацията

Гита Гопинат*

На 8 ноември, в 8:15 часа вечерта, правителството на индийския министър-председател Нарендра Моди заяви, че, като удари полунощ, всички банкноти с номинал 500 и 1000 рупии в обращение повече няма да бъдат приемани като легално разплащателно средство и трябва да бъдат заменени за новите банкноти от 500 и 2000 рупии. „Демонетаризационната” намеса на Моди засегна 85% от парите в обращение в Индия. Това беше безпрецедентно движение, не само за Индия, но и изобщо, и това е най-смелата политическа намеса на Моди досега.

Правителството на Моди има за цел „черните пари”, свързвани с избягването на данъци, корупцията и фалшификацията, както и с трафикантите на наркотици, контрабандистите и терористите, които са свързани с тези дейности. Класата на индийските данъкоплатци на заплата и дори бедните отначало приветстваха политиката ентусиазирано, гледайки на нея като на сладко отмъщение срещу данъчните измамници, които продължаваха да прибират своите престъпно придобити печалби. Те се забавляваха на вицовете за корумпирани администратори изгарящи сакове с пари или хвърлящи ги в индийските реки.

Но с всеки изминал ден първоначалното одобрение намаляваше. Общественото недоволство сега расте, понеже правителството се провали в задачата си да задоволи търсенето на новонапечатани банкноти. Търговията в Индия – където съотношението на парите в брой спрямо БВП е 10% - разчита силно на паричните преводи, а операциите на неформалната икономика и на малкия бизнес на практика са спрели, заради дългите опашки и ограниченията за теглене на пари в банките и недостига по банкоматите.

Краткосрочният ефект ще бъде равен на „анти-стимулираща” правителствена намеса, а последиците от продължаващата липса ще бъдат значителни. Нещо повече, с падането на цените на имотите ще спада и богатството на домакинствата. Въпреки че по-ниските цени на имотите ще направят новите домове по-достъпни, наличността на обитаваните имоти далеч ще надхвърли новите покупки в скоро време, затова негативните ефекти върху богатството ще надвишат ползите.

Предвид тези предварително изчислени разходи, е разумно да попитаме как ефективната демонетаризация се бори с данъчните измами и корупцията, и има ли по-малко струващ подход за демонетаризация.

В една статия  от 1976, озаглавена „Как да се справим с мафията”, американският икономист Джеймс Хенри повдига въпроса за ефективността, описвайки демонетаризацията като мярка за подкопаване на операциите на мафията. Но политтехнолозите не вземат на сериозно предложенията му. Предложенията на Хенри са били, според собствените му думи, „отхвърлени като административно непрактични, или като еднократно действие, което няма да има дългосрочен ефект върху криминалното поведение”.

В една нова книга, „Проклятието на кеша”, Кенет Рогоф защитава премахването на банкнотите с голяма деноминация, за да се справим с избягването на данъци и криминалната дейност. Рогоф представя пространни доказателства, че правейки скъпо трупането на пари в брой, можем да възпрем нелегалните дейности. Макар данъчните измамници да държат богатството си в непарични форми, каквито са земята, произведенията на изкуството и бижутата, парите в брой остават водещ начин за съхраняване на нечестно спечелени пари, заради ликвидността си. С други думи, въпросите  повдигнати от критиците на Моди за ролята на парите в брой като подхранващо черните каси средство, са неоснователни.

С други думи Рогоф предлага една различна стратегия за преодоляване на заплахата от „мръсните пари” – такава, която би била минимално разрушителна и определено по-ефективна, особено в дългосрочен план. Тази стратегия може да бъде нарушена от намесата на правителството на Моди в две фундаментални насоки. Първо, тя би била постъпателна, въведена през следващите няколко години. Второ, тя за постоянно би премахнала банкнотите с висока деноминация.

Макар тази постепенна стратегия да не може да накаже сегашните укриватели, понеже все някой би намерил креативен начин да рециклира техните парични наличности в промеждутъка, е по-вероятно да се подобри данъчната събираемост и да се намали значително корупцията, като банкнотите с голяма деноминация за постоянно се извадят от обращение. Сегашната политика на Индия за заместване на банкнотите от 1000 рупии с такива от 2000 рупии подкопава дългосрочната ефективност от тази политика.

Нещо повече, постепенният подход е практичен от административна гледна точка, понеже минимизира косвените щети за реалната икономика и гарантира, че има достатъчно време за разширяване на финансовите услуги и финансовата грамотност към по-големи части от Индия. През последните две години правителството на Моди даде впечатляващ тласък на финансовото приобщаване със своята програма, която улесни създаването на 220 млн. нови банкови сметки. Но много хора, които си отвориха сметки нямат необходимост от тях. Изследване на Световната банка от 2015 за употребата на банкови сметки и нивата на инертност в различни региони, разкри че едва 15% от възрастните индийци признават, че са използвали сметките си, за да правят или получават плащания. В тази среда, недостигът на пари в брой е икономически неизгодно.

Политическата намеса на Моди е смела, а икономическите принципи, които я мотивират, не заслужават упреците. Но постепенният подход, който включва изтегляне за постоянно на големите банкноти, би служил на каузата по-добре, дори ако не генерира същия „шок и ужас” като настоящата политика. Това ще стане по-видимо, когато се разкрие огромната цена за икономиката в следващите няколко месеца.

*Гита Гопинат е професор по икономика в Харвардския университет. Тя е външен експерт към Федералната резервна банка на Бостън, асоцииран изследовател към Националното бюро за икономически изследвания и младежки глобален лидер на Световния икономически форум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар