Да овладеем мигрантската криза в Европа

Джордж Сорос*

Бежанската политика, възникнала в резултат на преговорите между ЕС и Турция миналия месец, стана факт на 4 април, когато 202-ма души търсещи убежище бяха върнати обратно в Гърция. Тази политика има четири основни недостатъка:

• беше договорена с Турция и наложена на ЕС от германския канцлер Ангела Меркел.
• недостатъчно финансирана е.
• не е доброволна, а установените квоти за прием, които много от държавите членки не приемат налагат бежанците да се установяват в страни, в които не искат да живеят.
• превърна Гърция де факто в буфер с недостатъчно места за голям брой търсещи убежище, вече стигнали до там.

Всеки един от тези недостатъци може да бъде коригиран. ЕК мълчаливо призна някои от тях на 6 април, при новата серия разговори за реформи в европейската система за осигуряване на убежище. Но предложенията на Комисията все още разчитат на задължителни квоти. Този подход никога няма да проработи. Първият вице-президент на ЕС Франс Тимерманс отправи покана за открит дебат.

Една всеобхватна бежанска политика за Европа, убеден съм, трябва да има ясно определени и точни годишни разчети за прием на 300 до 500 хиляди бежанци. Това е достатъчно много, за да се даде гаранция на бежанците, че евентуално могат да достигнат до желаната дестинация, но и достатъчно малко, за да ги приюти дори на днешния неблагоприятен политически климат.

Съществуват установени техники за доброволно свързване на търсещи и предлагащи в други сфери, каквото е свързването на учениците с училищата и болните с болниците. В случая с бежанците, онези определени да достигнат до точно определено място, ще трябва да почакат по-дълго от другите, които са приели определеното им място. Регистрираните търсещи убежище след това трябва да бъдат задължени да не се връщат в сегашното си място.

Това ще бъде много по-евтино и по-малко болезнено от настоящия хаос, в който мигрантите са основни жертви. Прескочилите линията ще загубят мястото си – и ще е достатъчен стимул да спазват правилата.

Този план ще се нуждае от най-малко 30 млрд. евро годишно финансиране. И включва осигуряване на Турция и на другите „фронтови” страни” на достатъчно финансова подкрепа, позволяваща на бежанците да живеят, да работят и да изпратят децата си на училище; създаване на общоевропейска агенция за бежанците и граничните сили; разрешаване на хуманитарния хаос в Гърция; и установяване на общи стандарти за целия ЕС, свързани с приема и интегрирането на бежанци.

Без никакво съмнение ЕС има капацитета да набере най-малко 30 млрд. евро годишно, което е по-малко от 0,25% от общия БВП на 28-те страни членки, който е повече от 16 трлн. евро, и е по-малко от 0,5% от общите разходи на националните им правителства. Липсва само политическа воля. Фискалните правила на ЕС ограничават повечето държави членки при надхвърлянето на дефицита и финансирането му чрез емитиране на дълг. Затова въпросът не е в набирането на средствата, а в сериозното му обсъждане.

Рано или късно ще се наложи да бъдат събрани нови допълнителни данъци за справяне с бежанската криза. Събирането година за година на недостигащите средства не върши работа. Напротив, „кризисното финансиране” ще позволи на ЕС да отговори по-ефективно на някои от най-опасните последици, като помогне за обръщането на икономическата, политическата и социалната динамика от ксенофобията и недоволството към конструктивен резултат, носещ полза както за бежанците, така и за отделните страни. В дългосрочен план това ще намали общите разходи на Европа за удържането на и справянето с бежанската криза.

Има съвсем ясна причина за използването на европейски средства за финансиране на справянето с кризата. Когато глобалните лихви са на или са близо до исторически ниски равнища, определено времето е подходящо за оползотворяване на ААА кредитният рейтинг на ЕС. Ако се направи това ще има допълнителни предимства за осигуряването на така необходимите икономически стимули. Предвидените средства ще са от голямо макроикономическо значение, особено ако бъдат похарчени бързо и ще упражнят мултиплициращ ефект. Една растяща икономика ще направи задачата по поемането на имигрантите много по-лесна, независимо дали са бежанци или икономически мигранти.

Въпросът е как да се възползваме от ААА кредитния рейтинг на ЕС без да провокираме опозиционни настроения, особено в Германия? Първо, трябва да разберем, че ЕС е кредитор с ААА рейтинг. По време на кризата в еврозоната, ЕС изгради финансови инструменти като Европейския финансов и стабилизационен механизъм и Европейския стабилизационен механизъм, способни бързо да осигуряват десетки милиарди евро при много изгодни условия.

Тези механизми, които запазват значителния капацитет за кредитиране, трябва да бъдат пренасочени към осигуряване на „кризисно” финансиране, нужно за справяне с мигрантската криза. Използването на съществуващите механизми, въпреки новите цели, би било много по-ефективно от създаването на нови. Ще се изисква само политическо решение, взето в кратки срокове.

Двата източника на пари – ЕФСМ (за членовете на еврозоната) и Бюджетната служба (за страните от ЕС извън еврозоната) – трябва да бъдат привлечени. И двата трябва да бъдат подкрепени напълно от бюджета на ЕС, което няма да изисква национални гаранции или одобрение от националните парламенти. Техният общ капацитет за кредитиране е 110 млрд. евро, число напълно съразмерно с годишните бюджетни приходи на ЕС.

Кредитните възможности в размер на 50 млрд. евро на Бюджетната служба са почти напълно неизползвани. ЕФСМ увеличи с още 46,8 млрд. евро заемите си за Португалия и Ирландия, но има значителен свободен капацитет. Заедно те имат над 60 млрд. евро капацитет и този капацитет нараства всяка година, заради това че заемите дадени на Португалия и Ирландия се връщат.

Също като при кризата с еврото, бежанската криза изисква бърз отговор. Но той се различава от кризата с еврото по това, че страните получателки – Йордания, Турция и Гърция – са на фронтовата линия, което изисква европейски гаранции. Те се нуждаят от финансиране и не би трябвало да бъдат задължавани да връщат парите, които получават. Вместо това ЕС и държавите членки трябва да намерят нови източници на данъчни приходи за връщане на „кризисното финансиране”.

Новите данъчни приходи могат да дойдат от най-различни източници, в това число от начисляване на общ за ЕС ДДС, което вече носи приходи; на допълнителни данъци върху петролните продукти, както предложи германският финансов министър Волфганг Шойбле; или на нови данъци върху пътуваният в ЕС и върху визовите разрешителни, което ще прехвърли част от тежестта върху неевропейски граждани.

Понеже ще отнеме доста време докато приключи процесът по налагането на новите данъци, държателите на дълг ще искат да се уверят, че техните кредити ще бъдат обслужвани и плащани. Затова ЕС трябва да гарантира, че ще събере новите данъци за необходимото време, дори конкретният източник да не е все още установен.

Остава въпросът как да се осигури необходимата политическа воля. ЕС е изграден върху демократични принципи. Убеден съм, че има мълчаливо мнозинство, което иска да съхрани Съюза, макар и да има недобре функциониращи институции понастоящем. Неговите политически лидери ще трябва да се вслушат в гласовете на това мнозинство.

Бежанската криза поставя Европа пред екзистенциална криза. Би било безотговорно да се допусне ЕС да се разпадне заради липса на финансиране за поставяне под контрол на кризата, затова липсата на достатъчно финансиране е основната пречка пред осъществяването на успешни програми във фронтовите държави. В исторически план правителствата са емитирали дълг в отговор на извънредни ситуации. Трябва ли ЕС да използва своя ААА кредитен рейтинг едва когато изпадне в смъртна опасност?

*Джордж Сорос е председател на Soros Fund Management и предсеадтел на Фондация „Отворено общество”. Той е пионер на индустрията на хедж-фондовете.