Надуващият се балон в Европа

Ханс-Вернер Син*

Най-последните политически действия на ЕЦБ предизвикаха шок сред много наблюдатели. Макар целта – предотвратяване на дефлация и стимулиране на растеж – да е ясна, политиките сами по себе си са да подготвят почвата за голяма нестабилност.

Въпросните политики включват установяването на лихвата по основните рефинансиращи операции на ЕЦБ на нулево ниво, увеличаване на месечните покупки на активи с 20 млрд. евро до 80 млрд. евро и намаляването на лихвата по банковите депозити държани в ЕЦБ още повече в негативната територия – до -0,40%. Нещо повече, ЕЦБ започна нова серия четворна дългосрочна рефинансова операция, която също е с негативна лихва. Банките получават до 0,4% лихва от ЕЦБ, при условие че заемат парите на частните бизнеси.

По същността си тези политики са последният от поредицата опити на ЕЦБ да предотврати спукването на огромния балон формиран в Южна Европа в началните години от въвеждането на еврото. Всичко започна с обявяването на намерението за въвеждане на еврото на срещата на върха на ЕС в Мадрид през 1995, което доведе до рязък спад на лихвите.

Инфлационният кредитен балон се разду в южноевропейските страни заради постоянно ниските лихви подкопавайки тяхната конкурентоспособност и тласкайки цените на активите и имотите до неустойчиво високи равнища. Когато балонът се спука ЕЦБ се опита да предотврати връщането на високите цени до равновесното им равнище като включи печатните преси и обеща неограничено покритие на инвеститорите. Последните мерки на ЕЦБ са само повече от същото.

Разбира се, когато финансовата криза избухна с пълна сила през 2008, следвайки срива на американската инвестиционна банка „Лемън Брадърс”, намесата на ЕЦБ бе оправдана. Но след като глобалната икономика започна да се възстановява в края на следващата година , действията на ЕЦБ ставаха все по-проблематични, понеже позволяваха на страните да отлагат структурните реформи и спънаха необходимата борба с инфлацията с южните страни от еврозоната – дори ги спряха напълно, както се случи в Португалия и Италия.

Южна Европа се поддаде на наркотика на евтиния кредит. Но когато частният кредит  пресъхна и симптомите за изтегляне започнаха да се появяват, ЕЦБ се погрижи да замени наркотика. Вместо да лекува зависимостта, тя сътвори зависими икономики неспособни да функционират без намеса.

Япония направи същата грешка когато нейният имотен балон се спука през 1990. За над две десетилетия Японската централна банка заля икономиката с пари при почти нулеви лихви. Японското правителство, от своя страна, следваше същата неотстъпчива политика на дефицитни разходи, като публичният дълг скочи от 67% от БВП тогава до 246% от БВП днес, заради съмнителната икономическа стратегия наречена „Абеномика”, следвана от правителството на министър-председателя Шиндзо Абе.

Нищо от това не помогна, понеже нито монетарните, нито фискалните политики са в състояние да заменят необходимите структурни реформи. Дори обратното, колкото повече кейнсиански и монетаристки лекарства се предлагат, толкова повече отслабва имунната реакция на пазарите и става по-слабо желанието на политиците да наложат болезнена детоксикация на икономиката и населението.

Но най-лошите ефекти от политиките на ЕЦБ може би предстоят, особено ако все още стабилните икономики в еврозоната също станат зависими от кредитите. Вече има някои притеснителни сигнали в тази посока. Имотните пазари в Австрия, Германия и Люксембург на практика експлодираха по време на кризата, в резултат на което банките започнаха да преследват потенциалните кредитополучатели с оферти за заеми с почти нулеви лихви, независимо от кредитните им досиета. В Австрия цените на имотите нараснаха с почти 50% от срива на „Лемън Брадърс” насам. В Люксембург те скочиха с почти една-трета.

Дори Германия, най-голямата европейска икономика, преживява огромен имотен бум от 2010 насам, като средните цени на градските имоти нараснаха с повече от една-трета – и с почти 50% в големите градове. Страната е в невиждан строителен бум от обединението насам. Агентите по недвижими имоти са останали почти без имоти за продажба.

Германският имотен бум би могъл да бъде обуздан с подходящо повишаване на лихвите. Но, имайки предвид  забележимия ангажимент на ЕЦБ в точно обратната посока, балонът само ще расте.  Ако той се спука, последиците за еврото могат да са ужасяващи. Новата евроскептична партия „Алтернатива за Германия” , която направи забележителен пробив в наскоро проведените регионални избори в страната, е убедена в това.

*Ханс-Вернер Син, професор по икономика и публични финанси в Мюнхенския университет, е президент на Института за икономически изследвания и участва в Съвета на германското икономическо министерство.