Лаура Тайсън* и Сюзан Лунд**
Глобализацията навлиза в нова ера, очертана не само от свободното движение на стоки и капитали, но също така, и все повече, от
свободното движение на данни и информация.
Това разместване изглежда облагодетелства напредналите икономики, чиито
индустрии са на фронтовата линия в употребата на дигитални технологии и на
техните продукти и операции. Ще изостанат ли развиващите се страни от този
процес?
От десетилетия състезаващият се за световно нискоразходно
производство бизнес се оглеждаше за най-обещаващите места сред страните с ниски
доходи, за да се изкачи по стълбицата на развитието. Глобалната търговия със
стоки нарасна от 13,8% от световния БВП през 1985 (2 трлн. долара) до 26,6% от БВП
(16 трлн. долара) през 2007. Задвижван от търсенето и аутсорсинга в
напредналите икономики, възникващите пазари придобиваха все по-голям дял от
покачващата се търговия на стоки. През 2014 те сформираха повече от половината
от глобалните търговски потоци.
От началото на Голямата рецесия насам обаче, растежът в
глобалната търговия на стоки забуксува, главно заради анемичното търсене в
най-големите световни икономики и сриващите се цени на суровините. Но
по-дълбоките структурни промени също изиграха своята роля. Много компании
опростиха и съкратиха веригите си за доставки. За производството на стоки
автоматизацията означава, че мястото на производство и решението за аутсорсинг
повече не зависи от разходите за труд. Качеството на кадрите, инфраструктурата,
енергийните разходи и времето за достигане до пазара придобиха по-голяма тежест
при подобни решения. В близко бъдеще 3D
принтирането може още да намали необходимостта от превоз на стоки по море на
големи разстояния.
Ако глобалната търговия на стоки достигне върха си спрямо
глобалния БВП, ще стане по-трудно за бедните страни в Африка, Латинска Америка
и Азия да се развиват в настъпващата нова световна работилница. Но
глобализацията сама по себе си не е в отстъпление. Макар глобалната търговия да
забуксува, а презграничните финансови потоци да паднаха рязко от 2007 насам,
потоците дигитална информация се увеличиха значително: презграничният пренос на
данни нарасна 45 пъти през последното десетилетие, разпространявайки идеи,
интелектуално съдържание и иновации по целия свят.
Нови проучвания на McKinsey
Global Institute разкриват, че презграничните потоци на стоки,
услуги, финанси, хора и данни през този период са повишили световния БВП с
приблизително 10% - което е приблизително с още 7,8 трлн. долара през 2014. Потоците
от данни съставляват по приблизителна оценка 2,8 трлн. долара от тези
допълнителни приходи, упражняващи по-голямо влияние от глобалната търговия със
стоки – едно забележително разкритие, предвид факта, че световните търговски
мрежи се развиват от векове, докато презграничния пренос на данни се развива
едва от 15 години.
Дигитализацията руши всичко: същността на стоките се
променя; вселената на потенциалните продавачи и купувачи също; методът за
доставка, капиталите и мащабът изискват да се оперира глобално. Тя разширява
възможностите на повече фирми, отделни лица и страни да участват в глобалната
икономика. Тя също така дава на страни и фирми по целия свят възможността да
преначертаят своите относителни и конкурентни предимства. Например, макар Съединените
щати да изгубиха предимство в свят, в който ниските разходи за труд бяха от
първостепенна важност за глобалните производствени вериги, дигиталната
глобализация помогна пряко за укрепването на страната в областта на
технологиите и иновациите.
От своя страна тази промяна в дигиталната глобализация сякаш
работи срещу развиващите се страни, които имат огромен резерв от нископлатена
работна ръка, но лоша инфраструктура и образователна система. Напредналите
икономики преобладават в последния индекс за свързаност в света на MGI, който класира страните според входящите и
изходящите потоци от стоки, услуги, финанси, хора и данни спрямо размера им и
дела им във всеки тип глобален поток. Тези потоци са непропорционално
концентрирани в малък брой страни, в това число Съединените щати, Обединеното
кралство, Германия и Сингапур, с огромна пропаст зейнала между лидерите и
следващите ги. Китай е единствената възникваща икономика нареждаща се в топ 10
на индекса.
Все още дигиталните потоци предлагат на развиващите се
страни нови начини за свързване със световната икономика. Почти нулевите
странични разходи за дигитални комуникации и транзакции създават нови
възможности за управление на презграничния бизнес в огромни размери. Alibaba, Amazon, eBay, Flipkart и Rakuten превръщат милиони малки
предприятия по целия свят в „микро-многонационални” износители. Компании
базирани в развиващи се страни могат да преодолеят местните пазарни ограничения
и да се свържат с потребителите, доставчиците, финансите и подготвените кадри
по целия свят. 12% от глобалната търговия със стоки вече се осъществява по
е-търговски канали.
Нещо повече, никоя страна не е нужно да развива своя
Силициева долина, за да печели. Страните в периферията на мрежата от
глобални потоци от данни могат да печелят повече от тези в центъра. Дигиталните
връзки допринасят за ръста на производителността. Всъщност те могат да помогнат на развитите икономики да се приближат до предела на производителността чрез
отваряне на своите бизнеси за идеи, изследвания, технологии и добри управленски
практики, и чрез изграждане на нови канали за задоволяване на огромните
глобални пазари.
Но интернет не може да донесе каквито и да са подобрения на
ефективността и прозрачността без страните да изградят необходимата дигитална
инфраструктура, за да свърже огромната част от населението, която все още е
офлайн. Броят на интернет потребителите по света понастоящем достига 3,2 млрд.,
но в края на 2015 57% от населението на света, или четири милиарда души,
остават офлайн, а мнозина, които са онлайн все още използват обикновени
клетъчни телефони. В много развиващи се страни свързването е твърде бавно,
ненадеждно или скъпо, за да може да позволи на предприемачите и отделните хора
да се възползват от всички предимства на новите глобални бизнес и образователни
възможности.
Образователната система също ще трябва да запази
привлекателността си чрез засилване на езиковото обучение и дигиталните умения.
Макар 40% от световното население да е свързано с интернет, 20% все още не могат
да четат и пишат. Според друго скорошно проучване на MGI, съществува огромна междуполова пропаст
при достъпа до дигитални технологии по света, а тази липса на достъп препятства
развитието на жените в икономически и социален план. Изоставащите страни, не успяващи
да постигнат полово равенство, да инвестират в образование и да прокарат
по-широки управленски и регулаторни реформи, рискуват да изостанат още повече в
усвояването на значимите ползи от глобализацията.
Глобализацията в 21-ви век, движена от дигитализацията и
резките промени в конкурентните предимства, може да разруши местните индустрии,
компании и общности, и да доведе до
загуба на работни места, вместо да повишава производителността, да стимулира
общата заетост и да генерира ползи за цялата икономика. Правителствата трябва
да обмислят внимателно тези промени, които им дават възможност да играят нови
роли и нови средства за препитание. Досега едва няколко правителства са го
направили. Иронията е, че политическата съпротива срещу глобализацията е пропускане
на уникална възможност, понеже дигитализацията увеличава възможностите и
икономическите ползи, предлагани от глобализацията.
*Лаура Тайсън, бивш председател на Съвета на икономическите
съветници към президента на Съединените щати, е професор в Haas School of Business на Калифорнийския
университет, Бъркли, старши съветник в Rock Creek Group и член на Съвета за глобалния
дневен ред за половото равенство към Световния икономически форум.
**Сюзан Лунд е съосновател на McKinsey Global Institute.
Няма коментари:
Публикуване на коментар