Андерс Фог Расмусен*
Европейският съюз е силно зависим от вносния петрол. На
всеки 100 литра консумация в рамките на ЕС, 90 са внесени. В същото време
вътрешното производство на петрол рязко спада – с повече от 50% през последното
десетилетие. Ако ЕС не промени тази тенденция и не увеличи производството си на
алтернативна енергия – включващо биогорива, възможност, която ЕС дълго време
пренебрегва – до 2030 около 95% от петрола й ще идва от външни източници,
според Международната агенция за енергия.
Настоящото състояние на нещата остава Ахилесова пета за ЕС,
понеже означава зависимост от внос от нестабилни, авторитарни режими. През 2014
държавите членки на ЕС похарчиха умопомрачителните 271 млрд. евро за вносен
суров петрол – повече от сбора на БВП на България, Унгария, Словакия и
Словения. Почти половината от тези пари заминават за Русия, Близкия изток и
Северна Африка.
Освен че ЕС е изложен на опасността от глобален разрив на
доставките, това помага на авторитарни правителства и дава прекомерна власт на
враждебни режими, което ограничава собствените ни възможности да дадем
ефективен, координиран отговор на заплахите и провокациите. Битката на ЕС да
създаде единна и съгласувана политическа и икономическа стратегия за справяне с
предизвикателствата на руската агресия в Украйна и адът в Близкия изток е
типичен пример.
Скорошното решение на Обединеното кралство да увеличи
разходите за отбрана разкрива нарастващото признание, че ще е необходим
по-голям военен капацитет за поддържането на европейската сигурност и
суверенитет. Но колкото по-дълго се запазва нейната зависимост от вносния
петрол, ЕС ще става далеч по-слаб от необходимото. Предложеният газопровод
„Северен поток 2” – който ще доставя повече газ от Русия за Германия – само
утежнява ситуацията.
Европейската енергийна сигурност е възможно да пострада още
в идващите месеци, а 2016 се очертава като поредната турбулентна година за
международната политика. Но годината може де окаже повратна за Енергийния съюз
на ЕС, изграден за да гарантира сигурно производство на подходяща, щадяща
климата енергия. За съжаление зависимостта на Европа от вносен петрол упорито
се избягва от дискусиите. Европейската комисия е длъжна да даде ясна посока на
държавите членки на ЕС за развитие на алтернативни източници на енергия.
Възобновяемата енергия от вятър и слънце определено може да
изиграе роля за намаляването на енергийната уязвимост на ЕС. Подобни източници
вече помогнаха за намаляване на зависимостта от въглища и газ за производство на електроенергия. Обаче,
когато става въпрос за енергийно производство от петрол – най-използваното
гориво за автомобили – е възможно да минат години преди вятърът или слънцето да
могат да бъдат приложими алтернативи.
ЕС трябва да последва редицата примери отвъд Атлантика,
където страните отдавна работят за намаляване на зависимостта си от вносния
петрол. Съединените щати например, създадоха стимули за инвестиции в
алтернативни горива. Всъщност Съединените щати са най-големият производител на
биоетанол в света, което – заедно с производството на шистов газ – помогна за
намаляване на вноса на петрол поне с 25%, а и за намаляване на емисиите на
въглероден двуокис и създаване на работни места.
Бразилия също е поучителен пример, като работи още от
петролната криза през 1970-те за намаляване на зависимостта си от вносна
енергия. Днес Бразилия е нетен износител на петрол и вторият по големина производител на
биоетанол в света, който замени повече от една-четвърт от бензина използван
някога в страната.
За нещастие, голяма част от политическите дискусии за
биогоривата в ЕС се доминира от остарелите аргументи свърващи производството на
биогорива с поскъпването на цените на храните. Храната не трябва да се използва
за автомобилно гориво, казват противниците. Днес обаче усъвършенстваните
биогорива не се базират на храни, а на отпадъците от индустрията, земеделието и
частните домакинства.
Според думите на Хосе Грациано да Силва, генерален директор
на Организацията по храни и земеделие на ООН, биогоривата „могат да се окажат
от важно значение за нарастване на хранителната сигурност”. Точно така, тяхното
развитие може да означава „повече горива, повече храна и по-голям просперитет
за всички”.
Технологията за производство на биогорива убива с един
куршум четири заека. Тя подобрява енергийната сигурност, рециклира отпадъците,
намалява емисиите от парникови газове и генерира работни места (често в селски
райони). Именно заради това заместването на вносния петрол с произведена от нас
енергия е едно от най-важните наследства, които днешните европейци могат да
оставят на утрешна Европа.
*Андерс Фог Расмусен е бивш министър-председател на Дания и
генерален секретар на НАТО. Основател и председател е на Rasmussen Global.
Няма коментари:
Публикуване на коментар