Голямото бягство от Китай

Кенет Рогоф*

От началото на 2016 прогнозите за голямо обезценяване на китайския юан са надвиснали над глобалните пазари като Дамоклев меч. Това води до политическа дестабилизация. Малцина наблюдатели се съмняват, че Китай ще трябва да остави курса на юана да се движи свободно през следващото десетилетие. Въпросът е какви драми ще се случат по време на сблъсъка между политическите и икономическите императиви.

Би изглеждало странно страна натрупала 600 млрд. долара търговски излишък през 2015 да трябва да се притеснява за слабата си валута. Но комбинацията от фактори, в това число забавящият се икономически растеж и постепенното облекчаване на забраните за задгранични инвестиции, отприщи истински порой от капиталови потоци извън страната.

На частни лица сега е позволено да изнасят до 50 хил. долара годишно от страната. Ако само един на 20 китайски граждани се възползва от тази възможност, китайските резерви в чужда валута ще бъдат ликвидирани. В същото време китайските компании с огромни кешови наличности използват всички налични средства да изнесат парите си навън. Идеалният законен начин е да заемаш в юани и да връщаш в чужда валута.

Не толкова законният начин е да издаваш фалшиви или раздути фактури – основен начин за препиране на пари. Например китайските износители могат да пишат по-ниска продажна цена на американския вносител от получената като разликата тайно се депозира в долари в американска банкова сметка (а тази сума би могла да бъде използвана за покупка на Пикасо).

Именно по тази причина китайски фирми купуват толкова много американски и европейски компании, а препраните пари остават в „семейството”. Китайците не са измислили тази идея. След Втората световна война, когато разрушена Европа е поставена под строг валутен контрол, нелегалните капиталови потоци изтичащи от континента често съставляват 10% от стойността на търговията, че дори и повече. Като една от най-големите страни търговци е почти невъзможно за Китай да удържи контрола върху износа на капитали, когато стимулите за изтегляне са стана;и толкова големи.

Всъщност, въпреки гигантските търговски излишъци, Китайската народна банка беше принудена да се намеси силно в подкрепа на валутния курс, което до голяма степен е причина за намаляването на валутните резерви с 500 млрд. долара през 2015. При този пробит капиталов контрол китайското ковчеже с 3 трлн. долара не би било достатъчно за удържане на укреплението кой знае колко дълго. В действителност, колкото повече хора се тревожат, че валутният курс ще падне, толкова по-бързо искат да изнесат парите си от страната. От друга страна страхът е изключително важен фактор тласкащ китайските стокови пазари надолу.

Съществуват много пазарни спекулации, че китайците ще предприемат голямо по размер еднократно обезценяване, да кажем от порядъка на 10%, за да отслабят юана достатъчно за облекчаване на натиска върху валутния курс. Но освен да подхрани симпатиите към Доналд Тръмп, който вярва, че Китай е нечестен търговец, това може да се окаже много опасен избор на стратегия за едно правителство, на което финансовите пазари не вярват. Основният риск е, че голямо обезценяване ще бъде тълкувано като знак за забавяне на китайската икономика, по-голямо отколкото хората си представят, а в този случай парите ще продължат да изтичат.

Няма да има лесен начин за подобряване на комуникацията с пазарите, докато Китай се учи как получава достоверни икономически данни. Получи се голяма новина, когато беше обявено, че БВП на Китай през 2015 е 6,9%, по-малко от официалната цел от 7%. Тази разлика трябваше да бъде пренебрежима, но пазарите я възприеха като изключително важна, понеже инвеститорите повярваха, че нещата трябва да са много зле, след като правителството не е успяло да нагласи числата така, че да постигне своите цели.

Добър начин за властите да започнат би бил избирането на комисия от икономисти, която да даде по-реалистични и достоверни исторически данни за БНП, като по този начин постеле пътека за по-достоверни данни за БНП занапред. Вместо това, идеята на правителството за облекчаване на натиска върху валутния курс е да обвърже юана с кошница от 13 валути, а не само с американския долар. Това е добра идея на теория, но на практика, обвързването с кошница от валути може да породи хронични проблеми с прозрачността.

Нещо повече, обвързването с кошница от валути ще има повече проблеми от простото обвързване с долара. Вярно е, че еврото и йената паднаха спрямо долара през последните няколко години. Ако доларът отстъпи през 2016 обаче, обвързването с кошница от валути ще предполага по-силен курс юан-долар, което може да се окаже безполезно. Правителството също така трябва да покаже, че възнамерява да упражни по-силен натиск върху нелегалните капиталови потоци, но няма да му е лесно да върне обратно духа в бутилката.

Днес животът би бил много по-лесен, ако Китай по-бързо се беше придвижил към гъвкав валутен курс, когато времето беше подходящо, както някои от нас съветвахме преди повече от десетилетие. Може би властите ще успеят да успокоят нещата през 2016, но е по-вероятно юанът да продължи своя път надолу, повличайки глобалните пазари със себе си.

*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет и носител на наградата на Дойче банк за финансов икономикс за 2011 година. Бил е главен икономист на МВФ от 2001 до 2003 година.