Новото ненормално в глобалната икономика

Нуриел Рубини*

От началото на годината световната икономика бе подложена на нова атака от тревожни колебания на финансовите пазари, белязани от рязко падащи цени на ценните книжа и на други рискови активи. Причина за това са различни фактори: притеснения за твърдото приземяване на китайската икономика, тревожност, че растежът в Съединените щати е несигурен по време, когато Фед започна да увеличава основните лихви, страховете от ескалация на саудитско-иранския конфликт и сигналите – най-вече заради рязко падащите цени на петрола и суровините – за многото слабости в глобалното търсене.

Има и още. Спадът в цените на петрола – в едно с пазарната неликвидност, увеличението на задлъжнялостта на американските енергийни фирми и на енергийните фирми и клатещите се правителства в страните износителки на петрол – поражда страхове от сериозни кредитни събития (фалити) и системни кризи на кредитните пазари. А съществуват и очевидно нестихващи тревоги за Европа, заради излизането на Британия от ЕС (Брексит), което е все по-вероятно, както и за популистките партии отдясно и ляво, които печелят все повече доверие из целия континент.

Тези рискове нараснаха заради някои мрачни средносрочни тенденции предвиждащи посредствен растеж навсякъде. Всъщност световната икономика през 2016 ще продължи да се характеризира като „новото ненормално”, ако гледаме производителността, икономическите политики, инфлацията и движението на ключови цени на активи и на финансовите пазари.

Затова въпросът е какво точно прави днешната глобална икономика ненормална?

Първо, потенциалният растеж в развитите и възникващите страни спадна заради тежестта на големите частни и публични дългове, заради бързото амортизиране (включващо по-високи нива на спестяване и по-ниските инвестиции) и заради разнообразни съмнения за възвращаемостта на капиталовите разходи. Нещо повече, много технологични иновации не бяха въвлечени в повишаването на ръста на производителността, скоростта на структурните реформи остана ниска, а проточилата се циклична стагнация подкопа основите на производствените умения и тези на човешкия капитал.

Второ, същинският растеж е анемичен и под своите потенциални възможности заради болезнения процес на намаляване на дълговата тежест случващ се под повърхността, първо в Съединените щати, после в Европа, а сега в силно задлъжнелите възникващи пазари.

Трето, икономическите политики – особено монетарните такива – ставаха все по-неконвенционални. Всъщност, разликите между монетарните и фискални политики ставаха все по-размити. Преди десет години кой беше чувал за термините „политика на нулеви лихви”, количествени улеснения, кредитни улеснения, дръзко ръководство, отрицателни лихви по депозитите на банките или от намеса за предотвратяване на зараза? Никой, понеже те не съществуваха.

Но днес тези неконвенционални инструменти на монетарната политика са норма в повечето напреднали икономики, че дори в някои възникващи пазари. А скорошните действия и сигнали на Европейската централна банка и Японската централна банка засилиха опасенията, че са на път да се проведат още неконвенционални политики.

Някои се съмняват, че тези неконвенционални монетарни политики – и съпътстващото ги раздуване на счетоводните баланси на централните банки – са начин за девалвация на конвертируемите валути. Резултатът, казват те, може да бъде галопираща инфлация (че дори хиперинфлация), рязък скок на дългосрочните лихви, срив на стойността на американския долар, скок в цената на златото и други суровини и заместването на обезценяването на конвертируемите валути с криптовалути като биткойна.

Вместо това – и това е четвъртото уточнение – инфлацията все още е твърде ниска и пада в напредналите икономики, въпреки неконвенционалните политики на централните банки и раздуващите се счетоводни отчети. Предизвикателството пред централните банки е да се опитат да повишат инфлацията, ако не и да избегнат навлизане в дефлация. В същото време дългосрочните лихви продължиха да падат през последните години, стойността на долара се качи, цените на златото и суровините паднаха рязко, а биткойна беше най-слабо представящата се валута на 2014-2015.

Причината ултраниската инфлация да си остава проблем е, че традиционната причинно-следствена връзка между паричното предлагане и цените беше прекъсната. Една от причините за това е, че банките обвързаха допълнителното парично предлагане с изискване за свръх резерви, вместо да ги дават на кредит (казано с езика на икономиката парите спряха да се въртят).

Нещо повече, нивата на безработицата останаха високи, което означава ниска покупателна сила на работниците. Застоят на производствените пазари в много страни все още е твърде голям, както и огромната разлика между настоящата и очакваната производителност и ценовата политика на фирмите (проблемът със свръхкапацитета изострен заради свръхинвестирането в Китай).

А сега, последвано от големия спад в цените на имотите в страните претърпели бум и след това рухване, цените на петрола, енергията и други суровини се сринаха. Ще наречем това петата аномалия – резултат от забавянето в Китай, наводняването с енергоресурси и индустриални метали (заради успешните проучвания и свръхинвестирането в нов производствен капацитет) и силния долар, което доведе до намаляване на цените на суровините.

Скорошния пазарен смут предизвика свиване на глобалния балон на активите надут от количествените улеснения, макар разширяването на неконвенционалните монетарни политики да го подхранваше доста отдавна. Реалната икономика в много напреднали и възникващи икономики е сериозно болна, и все пак, съвсем наскоро, финансовите пазари достигнаха висините, подкрепени от допълнителните улеснения на централните банки. Въпросът е още колко Уол стрийт и улицата ще се разминават.

Истината е, че това разминаване е едно от проявленията на ненормалността от последните години. Другото е, че финансовите пазари не реагираха кой знае колко, поне засега, нито на нарастващите геополитически рискове, в това число разбира се тези произлизащи от Близкия изток и европейската криза на идентичността, нито на надигащото се напрежение в Азия, нито на нарастващите рискове от една по-агресивна Русия. И така, колко дълго това състояние на нещата – при което пазарите не просто пренебрегват реалната икономика, но също така и омаловажават политическите рискове – може да удържи?

Добре дошли във времето на „Новото ненормално” за растежа, инфлацията, монетарните политики и цените на активите, и се чувствайте като у дома си. Както изглежда ще се задържим дълго тук.

*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.