Да поставим Путин на мястото му

Ги Верховстад*

Най-малко шест кризи тестват стабилността на Европа: регионалният хаос причинен предимно от войната в Сирия, потенциалното Британско излизане от Европейския съюз, притока на бежанци в мащаб невиждан от Втората световна война, нерешените финансови предизвикателства, руската експанзия и завръщането на национализма в политиката.

Руският президент Владимир Путин умишлено влоши поне четири от тези кризи. В допълнение на своята авантюра в Украйна той вкара обструкционизъм в европейската политика чрез подкрепата си за популистките и евроскептични партии, изостри конфликта в Близкия изток чрез военната си намеса в Сирия и като последица утежни бежанската криза. ЕС трябва да се събуди за заплахата, която Путин представлява и да започне да се противопоставя на агресията му.

Национализмът ширещ се в Европа, всъщност в голямата си част беше разпален чрез руското финансиране за крайно-десните политически партии, чиито възход попречи на Европа да изкове единен отговор на бежанската криза. В Обединеното кралство про-путиновата партия на независимостта на Обединеното кралство следваше министър-председателят Дейвид Камерън по петите, затова правителството отказа да се ангажира с поемането на справедлив британски дял от бежанците. По същия начин Швеция затвори своите граници, в отговор на рязкото покачване на електоралното доверие в крайно-десните Шведски демократи. Тези криви сметки започнаха да се правят из целия континент.

В същото време Путин подкопа усилията на международната общност за договаряне на политическо решение на конфликта в Сирия, в корена на проблема с бежанската криза. Руската подкрепа за нападението на сирийското правителство срещу Алепо попречи на мирния процес, който зависи от сътрудничеството между глобалните играчи, регионалните сили и умерените опозиционни сили, бомбардирани от Путин.

На 15 февруари най-малко 50 души, в това число жени и деца, бяха убити в ракетна атака срещу училища и болници в Северна Сирия, според ООН. Френското правителство нарече атаката „военно престъпление” – и с пълно право. Русия отрече да е замесена, но на мястото бяха открити фрагменти от руски ракетни системи. Групата „Лекари без граница” потвърди, че само Русия или сирийското правителство могат да бъдат отговорни за атаката.

Нещо повече, битките в околностите на Алепо принудиха 50 хил. души да напуснат района, според Международния комитет на червения кръст. Мнозина от тези отчаяни сирийци – предимно такива, които не са напуснали досега – ще се насочат към Турция, а след това към Европа.

Русия пуска бомби, макар че Путин заяви подкрепата си за спиране на огъня. Несъмнено не може да се вярва на думите му, както показва случващото се в Украйна. При положение, че Съединените щати са обхванати от лудостта на кандидат-президентската си кампания, европейските лидери  се оказаха сами с руската мечка драскаща по вратата им. Време е за незабавни действия.

Първо, европейските правителства на всяка цена трябва да сложат край на руското финансиране за политически партии в Европа. Ако е необходимо ЦРУ трябва да бъде помолено  за подкрепа при разкриването на начините за финансиране. Усилията трябва да бъдат продължени докато изливащите се руски пари към европейските партии не бъдат окончателно спрени.

Второ, ЕС трябва да се подготви за налагане на още икономически санкции срещу Русия. Резолюция 2245 на Съвета за сигурност на ООН, която е подготовка за изработване на пътна карта за сирийския мирен процес, задължава всички играчи, в това число и Русия, да спрат с безразборните атаки срещу цивилни. Ако Русия откаже да изпълни своите ангажименти, трябва да бъдат задействани тези санкции.

Трето, ЕС трябва да работи с Турция и други регионални сили за установяване на зони за сигурност по Турско-сирийската граница, където бежанците от Алепо и от други места са настанени. Макар това да носи някакви рискове, няма друга алтернатива.

Накрая, Европа трябва да престане да улеснява Путин и да изготви общ подход към притока на бежанци. Като част от един извънреден отговор, трябва да бъдат установени европейски гранични сили и бреговата охрана, които да помогнат на Гърция при опазване на собствените й граници, както и при спасяването на човешки животи и канализиране на новопристигащите.

В същото време европейското финансиране трябва да бъде използвано за подобряване на условията в бежанските лагери в Турция, Йордания и другаде и да осигури на живеещите там най-малкото надежда за това, че ще могат да посрещнат най-належащите си нужди. И да, европейските лидери трябва да постигнат съгласие за справедливо поделяне на тези нужди като позволят на бежанците да кандидатстват за убежище в ЕС директно от страните, в които понастоящем пребивават.

Джордж Сорос беше прав, казвайки наскоро, че най-голямата дългосрочна заплаха за стабилността на ЕС е Русия. Но той греши, предполагайки че ЕС ще се огъне под тежестта на множеството кризи, пред които е изправена. Време е Европа да се защити, да впрегне икономическата си мощ и да я използва, за да постави Путин на мястото му.

*Ги Верховстад, бивш белгийски министър-председател, е президент на АЛДЕ в Европейския парламент.