Джордж Сорос*
Лидерите на Съединените щати и Европейския съюз ще направят
ужасна грешка, ако си помислят, че Русия на президента Владимир Путин е
потенциален съюзник в битката срещу Ислямска държава. Обстоятелствата ги
опровергават. Настоящата цел на Путин е да подпомогне разпадането на ЕС, а
най-добрият начин да го стори е да наводни ЕС със сирийски бежанци.
Руските самолети бомбардират цивилното население в Южна
Сирия принуждавайки го да бяга към Йордания и Ливан. Там понастоящем има 20
хил. сирийски бежанци настанени в лагери в пустинята и чакащи приемане в
Йордания. По-малък брой чакат да влязат в Ливан. И двете групи ще нараснат.
Русия започна и пълномащабна въздушна атака срещу цивилни в
Северна Сирия. Това беше последвано от наземна атака от армията на сирийския
президент Башар ал-Асад срещу Алепо, град в който са живели 2 млн. души.
Въздушните бомбени атаки накараха 70 хил. цивилни да потърсят убежище в Турция,
но наземната офанзива може да откъсне от родината им много повече.
Бягащите семейства може и да не спрат до Турция. Германският
канцлер Ангела Меркел посети Анкара на 9 февруари, за да договори в последния
момент споразумение с турското правителство да убеди вече пристигналите в
Турция бежанци да останат там. Тя предложи да прехвърля 200-300 хил. сирийски
бежанци годишно направо в Европа, при условия че Турция възпрепятства
прехвърлянето им в Гърция и да ги приема обратно, ако го направят.
Путин е талантлив тактик, но не и стратегически мислител.
Няма никаква причина да се съмняваме, че той се намеси в Сирия, за да влоши
европейската бежанска криза. Всъщност, намесата му беше стратегическа грешка,
тъй като го вкара в конфликт с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, което
навреди на интересите и на двамата.
Но видял възможност да ускори разпада на ЕС, Путин я грабна.
Той завоалира действията си като заговори за сътрудничество срещу общия враг –
ИД. Неговата стратегия е същата като в Украйна, подписвайки Минските
споразумения, без намерение да ги изпълни.
Трудно е да се проумее защо лидерите на Съединените щати и
ЕС се връзват на думите на Путин, а не гледат поведението му. Единственото
обяснение, което имам е, че демократичните политици искат да успокоят общественото
мнение в своите страни като рисуват една по-благоприятна картина от реалната.
Истината е, че путинова Русия и ЕС се надпреварват с времето. Въпросът е кой ще
се пречупи първи.
Режимът на Путин ще фалира през 2017, когато ще е голямата
част от падежите по неговите чуждестранни задължения, а страната може да
изпадне в политически хаос преди това. Популярността на Путин, оставаща висока,
се опира на обществен договор изискващ от правителството да се грижи за
финансовата стабилност и бавно, но неотклонно да повишава стандарта на живот.
Западните санкции, в едно с резкия спад на цената на петрола, ще принуди режима
да преразгледа и двете си задачи.
Бюджетният дефицит на Русия ще достигне 7% от
БВП, а на правителството ще се наложи да го намали до 3%, за да предотврати
излизането от контрол на инфлацията. Руските социални програми са пред
привършване на парите и трябва да бъдат слети с правителствените
инфраструктурни фондове, за да се напълнят отново.Тези и други развития ще имат
отрицателен ефект върху стандарта на живот и върху общественото мнение преди
парламентарните избори през есента.
Най-ефективният начин, по който режимът на Путин може да
избегне срив е като провокира по-бърз разпад на ЕС. Един пръскащ се по шевовете
ЕС няма да е способен да удържи санкциите наложени на Русия, последвали нахлуването
й в Украйна. Дори обратното, Путин ще спечели значителни икономически ползи от
разделена Европа и ще се възползва от търговските си връзки и от отношенията си
с антиевропейските партии, които внимателно култивира.
Както ясно се вижда ЕС е предразположен към разпад. От
избухването на финансовата криза през 2008 и последващите спасителни пакети за
Гърция, ЕС се научи как да се измъква от кризите. Но днес той е изправен пред
пет или шест кризи едновременно, което може да се окаже твърде много. Както Меркел
правилно отбеляза, мигрантската криза има потенциала да разруши ЕС.
Когато една държава или съюз от държави е в смъртна
опасност, е по-добре за неговите лидери да се изправят смело пред суровата
действителност, а не да я отхвърлят. Надпреварата за оцеляване поставя ЕС срещу
путинова Русия. ИД е заплаха и за двете, но тя не трябва да бъде надценявана.
Увеличаващите се атаки от джихадистки терористи, макар и ужасяващи, не трябва да
се сравняват със заплахата произтичаща от Русия.
ИД (и Ал Кайда преди нея) успя да намери Ахилесовата пета за
Западната цивилизация – страхът от смъртта – и се научи как да я използва. Със
събуждането на латентната ислямофобия на Запад и с втълпяването на общества и
правителства да се отнасят към мюсюлманите с подозрение, те се надяват да
убедят младите мюсюлмани, че няма алтернатива на тероризма. ако тази стратегия
бъде проумяна, може да се намери проста противоотрова. Да откажеш да се държиш
така, както твоят враг иска да те накара да се държиш.
Но ще бъде трудно да се справим със заплахата идваща от
путинова Русия. А провалът да я разпознаем като такава ще направи задачата още
по-трудна.
*Джордж Сорос е председател на Soros Fund Management и председател на Фондация „Отворено
общество”. Той е пионер на индустрията на хедж-фондовете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар