Мисли глобално, действай глобално

Георги Киряков

Глобализацията няма алтернатива! Не заради силата на мултинационалните компании. Нито заради влиянието на няколко фамилии, които според всички теории на конспирацията, управляват света от столетия. Дори не и заради глобалните интереси на Съединените щати. Да не говорим за анти/алтерглобалистите, които също разбраха, след  многогодишна съпротива, че глобалните процеси трябва да са необратими. Глобализацията няма алтернатива заради естествения импулс на човека да преследва щастието си във всяка среда на обитание, във всяко време и под всякаква форма. Но както всяко другo нещо в човешката ситуация и глобализацията има своите ограничения и недостатъци, които могат и ще бъдат преодолени.

Глобализацията е естествен процес на свързване между хората. Тя определя в известен смисъл и границите на нашето съществуване на тази планета. Всяка писмена следа, която сме оставили след себе си, е свидетелство за безусловен рефлекс за овладяване, контрол и разширяване на ареалите за съществуване и оцеляване. Но най-съществената характеристика, определяща ни като глобални и глобализиращи същества е желанието ни за обмен – на материални и духовни ценности, необходими за продължаване и утвърждаване на съществуването ни.

Глобализацията е икономически оправдана и желана. Човекът е социално същество и животът с другите е в основата на възхода, утвърждаването и просперитета на всяка човешка цивилизация. Това означава само едно, че въображението ни, ни отвежда отвъд натрупването за индивидуално или родово оцеляване, и ни довежда до желанието за обмен и споделяне на постигнатото, с естествено възникнали в процеса на развитие разменни средства и единици. Да разменяш излишъка от собствения си труд – бил той физически или интелектуален – означава да се приближиш до креативната страна на човешката си природа, да искаш и да даваш повече, отколкото би могъл да изконсумираш и би ти стигнало, за да оцелееш.

Глобализацията обаче е политически ограничавана и застрашавана. Колкото и да е трудно да се разбере, а още по-малко да се приеме, единственото препятствие пред необратимостта на процеса на глобализация е политиката и политическото действие. А парадоксът е, че в основата на това действие също стои човекът. Именно това е обратната, разрушителната страна на човешката природа, която в желанието си за експанзия, породена от страха от другия, и за себеутвърждаване и себеналагане, ни тласка към брутално унищожение на всяко креативно достижение, на всеки подтик за обмен.

Глобализацията трябва да бъде защитавана, контролирана, развивана и задълбочавана. Не заради личните или корпоративни интереси, а заради глобалната необходимост от разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и култури. Благодарение на глобализацията светът се превърна в глобално село, а на много от глобалните проблеми се намери разумно решение или е на път да се постигне такова. Част от задълбочаващия се процес на глобализация е и дигитализацията на света, и свободата на придвижване, и мобилността на труд и капитал, и разпространението на технологии, и взаимното признаване и влияние на култури.

Глобализацията днес е подложена на ожесточена критика и сериозни атаки от всякакъв характер. Макар Международният валутен фонд да определя през 2000 година четирите основни аспекта на глобализацията – търговия и сътрудничество, капитал и инвестиции, миграция и движение на хора, разпространение на знания и технологии – доста държави и правителства оспорват необходимостта от тях за обществата си, налагайки антипазарен и недемократичен дневен ред, в който политическите съображения и конюнктура са над закона и пренебрегват суверена като върховен носител на властта. Този нов, но по същество стар, ред не води до просперитет, не дава перспектива за развитие, не преследва обществено благоденствие и не допринася за подобряване на стандарта на живот. Той задоволява пагубните фантазии на криещи зад демократичните институции латентни автократи, несъзнателно подкопаващи основите на Западната цивилизация.

Глобализацията е несъвместима с манталитета и разбиранията за държава на българския политически и икономически елит. В България преходът към Западната цивилизованост не се случи по ред причини, а това доведе до разпад на обществената тъкан, до общо усещане за безперспективност, до отчаяние за бъдещето и до няколко емиграционни вълни – не на изток и североизток, разбира се. Неуспехът на цяла поредица правителства от 1989 година насам да изведат страната на пътя на просперитета, на спазването на демократичните принципи, на постигане на свободна пазарна конкуренция, заради морален регрес и придържане към неоориенталски принципи на управление, прогнило от корупция, не зачитащо гражданската воля, подчинило основните канали за комуникация с обществото и унищожило всяко желание за предприемачество у хората, доведе до пълен институционален блокаж и до хазартно заиграване с тоталитаризма и несвободата.

В България единствените добавящи стойност участници в икономическото взаимодействие са онези фирми и граждани, които нямат особено голям досег със средата за правене на бизнес и с държавните институции, иначе задължени по закон да подпомагат, но реално спъващи всяка инициатива. Или онези фирми и граждани, участващи в глобалния обмен на идеи, технологии, капитали и труд. За съжаление политиката у нас тотално е подчинила икономиката на своите интереси, а това е довело и ще води до поредица социални, икономически и политически кризи.

България не участва пълноценно в процеса на глобализация, а страхът от чуждото и чужденеца, все още е преобладаваща емоция сред немалка част от културните, политическите, икономическите и интелектуалните елити. България я няма нито в световните вериги за доставки, нито на картата на технологичните нововъведения, нито на пазарите на труд и капитал в необходимите мащаби, за да може да се впише като пълноценен и равнопоставен играч. Мисленето на елита ни е локално, затова и действията му са локални, а всички отвъд това са „началниците горе”.