Икономическите последици от национализма

Мохамед Ел-Ериан*

Резултатът от неочаквания вот през юни в Обединеното кралство за напускане на ЕС е зорко следен. Хората по света – и особено в Европа искат да знаят как ще се развие „Брекзит”, не просто как ще бъде направляван неговия специфичен ефект, но също така и добиване на ясна представа какво е възможно да се случи, ако други наближаващи избори доведат на власт националисти.

Националистическият дневен ред определено бележи политическо завръщане. В Германия, където ще се проведат общи избори през 2017, подкрепата за крайнодясната „Алтернатива за Германия” е във възходяща траектория, ясно демонстрирана в силното представяне на партията в провелите се наскоро регионални избори. Във Франция лидерът на „Националния фронт” Марин льо Пен, се надява да върне на власт национализма още на следващите президентски избори.

Тази тенденция не е изключение само в Европа. В Съединените щати кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп обеща да наложи търговски тарифи върху Китай, да изгради стена на границата с Мексико и да попречи на мюсюлманите да влизат в страната.

Затова въпросът е какви ще са икономическите последици при вот за национализма? Съдейки по референдума за „Брекзит”, незабавните ефекти биха включвали смут на финансовите пазари и силен спад на потребителското и инвеститорското доверие. Но това може бързо да премине в икономическо и финансово успокоение. Истинският въпрос е какво следва.

Разбира се, успокоението, което настъпи в Британия е едва доловимо. Предреферендумните прогнози, че вотът за „Брекзит” би довел до сериозни икономически проблеми и финансова нестабилност е възможно да се сбъднат. Силата на ефектите ще зависи от това как Обединеното кралство и неговите европейски партньори ще договорят своята сложна раздяла, особено що се отнася до свободната търговия и финансовата паспортизация.

Но засега колебанията остават умерени. Това може да се дължи отчасти на новото правителство на министър-председателя Тереза Мей, което умишлено възприе постепенен подход за процеса на „Брекзит”. Мей също така даде да се разбере, че тя и членовете на нейния кабинет няма да съобщават периодично напредъка на преговорите.

Английската централна банка (АЦБ) също помогна като вля ликвидност в икономиката почти незабавно. Нещо повече, АЦБ вдъхна силна увереност на пазарните участници, че се ангажира с поддържането на финансовата стабилност и избягването на безредие, което паникьосаните пазари могат да причинят.

Бдителността на АЦБ, заедно с факта, че икономическите и финансови договори с Европа все пак трябва да бъдат променени, убеди компаниите и домакинствата да отложат плановете си за промяна на своето поведение. Сега те изчакват да видят дали Обединеното кралство ще договори „мек” или „твърд” „Брекзит” преди да предприемат някакви действия.

Британският успех при възстановяването на спокойствието на фона на дълбоката несигурност за нейното икономическо и финансово бъдеще показва как, заедно с подходящия подход, политическите играчи могат да управляват сътресенията и изненадите. Ако британските лидери се втурнат да разрушават старата търговска система и останалите икономически и финансови договорености, преди да се изгради жизнеспособна и цялостна алтернатива, ситуацията би могла да стане далеч по-критична. Други, амбицирани да придвижат напред някакъв обърнат към миналото дневен ред – били те националистки европейски партии искащи прекъсване на международната свързаност или президентски кандидати в Съединените щати предлагащи тарифи, които биха предизвикали ответна реакция от търговските партньори – също трябва да бъдат взети под внимание.

Разбира се, при сегашните обстоятелства има ограничения пред благотворните ефекти от стабилното британско лидерство. Когато най-накрая бъдат обявени подробностите за разделянето на Британия от ЕС, компаниите и домакинствата ще се задействат, особено ако търговските, икономическите и финансовите връзки на страната с ЕС се видоизменят значително. Това задействане, което изглажда почти неизбежно, ще навреди на икономическия растеж и ще пришпори финансовата несигурност.

Но тук също така може да помогне един проверен и предпазлив подход. Британското правителство трябва да направи всичко по силите си да държи най-чувствителната част от преговорите със своите европейски партньори в тайна. Когато дойде време за обявяване на промени, то трябва да го направи в контекста на по-разширена програма от жизнеспособни вътрешни реформи, които имат за цел силен, приобщаващ растеж и подобрена финансова стабилност.

Никак не е лесно да се държи правилният курс на самолета при смяна на двигателите. А именно това е предизвикателството, пред което правителството на Мей е изправено. Сега то се подготвя за тази свръхделикатна маневра чрез идентифициране и подреждане на компонентите на новия двигател и планиране на бързото им сглобяване. Едва тогава то ще има възможност да демонтира двигателя на европейската търговия без да рискува да попадне в силна турбуленция или пък да катастрофира болезнено.

Но дори при наличието на внимателно подготвен план, правителството на Мей ще трябва да покаже голяма гъвкавост и пъргавина, далеч по-голяма от изискваната от нейните предшественици, за да може да се справи с прехода без промяна на курса по пътя на растежа и стабилността. Същото е валидно за всеки друг национален политик или партия, които идват на власт. Въпросът е дали който и да е от тях е подготвен за подобен род сложни предизвикателства.

*Мохамед Ел-Ериан е главен икономически съветник на Алианц груп и член на нейната Международна изпълнителна комисия. Председател е на Съвета за глобално развитие към президента на Съединените щати Барак Обама. Преди това е бил изпълнителен директор и главен инвестиционен съветник на PIMCO. Определен е за един от 100-те глобални мислители на 2009, 2010, 2011 и 2012 на списание „Форин полиси”.