Тъмните времена на Сирия

Хавиер Солана*

Конфликтът в Сирия става все по-сложен с всеки изминал ден, а перспективите за страната само се влошават. Всекидневните ужаси, които обсадените жители на Алепо изпитват, бележат нов връх, след като споразумението, договорено от Съединените щати и Русия, за прекратяване на огъня бе прекратено, разпаднало се точно в същото време, в което световните лидери се бяха събрали заедно за Генералната асамблея на ООН.

Когато сирийският конфликт най-накрая приключи, три от характеризиращите го неща ще усложнят много усилията за възстановяването. За незапознатите, всяка от страните в този конфликт пренебрегва международните конвенции за правата на човека и нарушава основополагащи хуманитарни норми. Да блокираш хуманитарна помощ, да атакуваш цивилни и бомбардираш градове със специален международен статут за защита, са чисто военни стратегии.

Само от април насам сирийските болници бяха подложени на дузина атаки, а до някои от най-пострадалите селища не достигаше помощ. Много болници в Алепо трябваше да затворят след като бяха бомбардирани по време на обсадата.

Тези действия могат да бъдат определени като военни престъпления и за съжаление не са нищо ново. Само през 2015 медицински пунктове в Сирия принадлежащи на „Лекари без граници” претърпяха 94 атаки, при които бяха убити 23-ма работници на организацията, а други 58 бяха ранени. Миналият май Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, призоваваща всички страни замесени в сирийския конфликт да уважават международното хуманитарно право. Днес, членовете на Съвета за сигурност се обвиняват един друг за нарушаването на собствената им резолюция.

Второто действие, което би могло да възпрепятства всяко мирно усилие, е да се изработи цялостна картина за играчите в конфликта, като всеки от тях трябва да бъде привлечен за съгласуването й. Макар тази картина да се промени значително от началото на войната до сега, нивото на раздробяване в рамките на отделните групи от всяка една от страните, все повече се засилва напоследък. Сега джихадистката групировка Jabhat al-Nusra смени името си и вече се нарича Jabhat Fatah al-Sham, и съобщи, че се разграничава от Ал Кайда, което я позиционира по-добре спрямо съюзниците и другите бунтовнически фракции, също отрекли се от Ал Кайда.

Но въпреки че това сближаване споява военно воюващите групировки, то също така размива границите между бунтовниците и радикалните ислямисти. Това се случи, въпреки че бунтовническите групировки не толкова тясно свързани с al-Nusra, станаха по-слаби, което позволи на режима в Сирия да настоява, че той не се бори да потуши бунта, а води война срещу тероризма. Това също така позволи, по време на Генералната асамблея на ООН, сирийският външен министър Уалид ал-Моалем да обвини водената от Съединените щати коалиция в Сирия в съучастие на терористичните организации, в това число и на Ислямска държава.

Само допреди няколко месеца дискусиите за мирния процес бяха съсредоточени върху въпроса дали Асад трябва да си тръгне незабавно или да остане на чело на преходно правителство, докато сега въпросът е дали бившата групировка al-Nusra е надежден партньор.

Но и сред защитниците на Асад има разногласия. Освен руската армия, сирийските, иракските, иранските и афганистанските групировки също се бият на страната на режима, и всеки един от тези играчи си има собствени интереси.

Някои от тези групови интереси във войната са ни добре известни: Асад иска да остане на власт; Русия иска да  демонстрира своя статус на велика сила, способна да се противопостави на Съединените щати; а Иран иска да увеличи влиянието си в региона и да си осигури достъп до средиземно море. Когато битките спрат, тези позиции само ще се укрепят.

Третото препятствие по пътя към мира в Сирия е влошените отношения между Съединените щати и Русия. След толкова много нарушени споразумения за прекратяване на огъня, двете страни си нямат никакво доверие. И както отбеляза Дмитри Тренин от Carnegie Moscow Center, последният провал на споразумението би имал далеч по-плашещи последици от дипломатическите безизходици в миналото.

На този етап Съединените щати и Русия са прекъснали не само двустранните преговори, взаимните ядрени споразумения също са застрашени. След като Съединените щати обвиниха Русия за извършването на военни престъпления в Сирия, Русия заяви, че ще прекрати споразумението за унищожаване на излишъците от плутоний, ако Съединените щати не изпълнят определени условия, измежду които компенсиране на Русия за загубите претърпени заради западните санкции наложени след анексията на Крим през март 2014 от Русия.

От своя страна Съединените щати са в несигурна позиция сега, когато бунтовническите групировки се прегрупираха и прякото им сътрудничество с Русия е на лице. На президента Барак Обама му остава още малко време в Овалния кабинет, което прави всяка голяма външнополитическа инициатива на неговата администрация почти невъзможна. Ако битката за Алепо се ожесточи, както всъщност се случва, това няма да е заради избора на негов наследник.

След повече от десет години конфликт в Сирия отдръпването без да е намерено решение не е опция. Макар новата карта на играчите да усложнява нещата, няма съмнение, че в мирната сделка трябва да участват всички. В противен случай всяко споразумение ще се окаже краткотрайно. По същия начин, за да бъде възстановено сирийското гражданско общество за дълъг период от време, всички воюващи страни ще трябва да поемат отговорност за престъпленията си.

Въпросът за отговорността ще бъде едно от най-трудните предизвикателства в усилията да се постигне продължителен мир. За тази цел към процеса ще трябва да привлечем лидери от и извън Сирия. Макар че американските президентски избори са важни, е повече от ясно, че мирът не може да бъде постигнат нито само от Съединените щати, нито само от Русия.

Европейските лидери трябва да пристъпят към възобновяване на преговорите. ЕС погрешно са застанали на страничната линия при тези разговори, при това доста отдавна, въпреки важността на Сирия за собствената им сигурност и собствените им интереси, и въпреки отговорността им към сирийските граждани. ЕС трябва да направи всякакви дипломатически и хуманитарни усилия, за да събере заедно всички участващи страни и да сложи край на насилието колкото е възможно по-скоро. Едва тогава възстановяването на Сирия може да започне.

*Хавиер Солана е бивш Върховен представител на Европейския съюз за общата външната политика и сигурността, бивш Генерален секретар на НАТО и бивш външен министър на Испания. Понастоящем е президент на ESADE Център за глобална икономика и геополитика, виден член на Brookings Institution, и член на Съвета за глобалния дневен ред за Европа към Световния икономически форум.