Трябва да се изправим срещу популисткия бунт

Джоузеф Най*

В много западни демокрации, това е година на бунт срещу елитите. Успехът на кампанията за „Брекзит” в Британия, неочакваното овладяване на Републиканската партия в Съединените щати от Доналд Тръмп и успехът на популистките партии в Германия и други държави се определя от мнозина като възвестяване на края на една ера. Както отбелязва колумнистът от Файненшъл Таймс Филип Стивънс, „настоящият глобален ред – системата основана на либерални правила установена през 1945 и разпространила се след края на Студената война – е под безпрецедентна атака. Глобализацията е в отстъпление.”

Всъщност може би е прекалено рано за подобно мащабно обобщение.

Някои икономисти отдават настоящото надигане на популизма на „хипер-глобализацията” от 1990-те, като либерализацията на международните финансови потоци и създаването на Световната търговска организация (СТО)  - и особено след приемането на Китай в СТО през 2001 – привличат най-голямо внимание. Според едно изследване, китайският износ премахва почти един милион работни места в производството в Съединените щати от 1999 до 2011. Включвайки доставчиците и свързаните индустрии загубата достига 2,4 млн. работни места.

Както носителят на Нобел за икономика Ангъс Дийтън твърди, „шокиращото е, че някои от противниците на глобализацията забравят, че милиони хора излизат от бедността основно заради глобализацията”. Въпреки това той добавя, че икономистите имат моралната отговорност да спрат да пренебрегват фактите. А те са, че забавеният растеж и нарастващото неравенство добавят гориво към политическия пожар.

Но все пак ние трябва да сме внимателни при приписването единствено на популизма на икономическите нещастия. Полските гласоподаватели  избраха популистко правителство, въпреки че се радват на едни от най-високите нива на икономически  растеж в Европа, а Канада изглежда е имунизирана през 2016 от анти-елитарните настроения тормозещи нейният голям съсед.

При внимателно вглеждане в нарастващата подкрепа за популистките партии в Европа, политологът Роналд Ингълхарт от Мичиганския университет и Пипа Норис от Харвард, откриха че икономическата несигурност породена от промените в трудовия пазар в постиндустриалните общества е не по-малко обяснение от културните промени. С други думи, подкрепата за популизма е реакция на една преобладаваща част от населението на промените в ценностите, които заплашват техния статус. „Тихата революция от 1970-те изглежда е в основата на гневните и сърдити контра-революционни враждебни реакции днес”, заключават Ингълхарт и Норис.

В Съединените щати проучванията показват, че поддръжниците на Тръмп са предимно възрастни, слабообразовани и бели мъже. Младите хора, жените и малцинствата не са достатъчно представени като цяло. Повече от 40% от електората подкрепят Тръмп, но при ниската безработица на национално ниво, едва малка част от това може да бъде обяснена основно с неговата подкрепа в икономически затруднените области.

Обратно, в Америка също се наблюдава възраждане на популизма, не само на икономиката. Изследване на YouGov, възложено от “Икономист”, разкри силни расови настроения сред привържениците на Тръмп, който експлоатира проблема с „месторождението” (въпросителната около валидността на „акта за раждане” на Барак Обама, първият чернокож американски президент), трасирал пътя му към настоящата кампания. А опозицията на имиграцията, в това число идеята за изграждане на стена и принуждаването на Мексико да си плати за нея, бяха първа точка в неговата националистическа платформа.

И все пак скорошно проучване на Pew показва нарастващи про-емигрантски настроения в Съединените щати, като 51% от възрастните казват, че новодошлите укрепват страната, докато 41% вярват, че те са в тежест, което по-малко от 50-те процента в средата на 2010, когато ефектите от Голямата рецесия все още се усещаха. В Европа, за сравнение, огромните потоци от политически и икономически бежанци от Близкия изток и Африка имаха силен политически отзвук, като много експерти изразиха мнение, че се е случил по-скоро заради миграцията към Британия, отколкото заради бюрокрацията в Брюксел.

Антипатията към елитите може да е причинен както от икономическо, така и от културно недоволство. Ню Йорк таймс установи главния показател за областите на влияние на Тръмп: където живее бяло мнозинство от работническата класа, чието препитание бе силно засегнато в десетилетията, когато американската икономика унищожи производствения си капацитет. Но дори и да нямаше икономическа глобализация, културните и демографските промени щяха да провокират популизъм в някаква степен.

Но не е пресилено да се каже, че изборите през 2016 разкриват една изолационистка тенденция, която ще сложи край на глобализацията. Всъщност политическите елити подкрепящи глобализацията и свободната икономика ще трябва да започнат да се справят с икономическото неравенство и да помогнат за приспособяването на засегнатите от промените. Политиките стимулиращи растежа, каквито са инфраструктурните инвестиции, също  ще са важни.

В Европа е различно, заради засилващата се съпротива срещу имиграцията, но би било грешка да не се уповаваме на дългосрочните тенденции в американското обществено мнение, а на разгорещената реторика от тазгодишната президентска кампания. Макар перспективите за окончателно подписване на новите търговски споразумени да избледняват, информационната революция укрепи глобалните вериги за доставки и, за разлика от 1930-те (или дори от 1980-те), сега не се забелязва връщане към протекционизма.

В действителност икономиката на Съединените щати увеличи зависимостта си от международната търговия. Според данни на Световната банка (СБ), между 1995 и 2015 търговията със стоки като процент от общия БВП е нараснала с 4,8 процентни пункта. Нещо повече, в ерата на интернет делът на транснационалната дигитална икономика в БВП рязко нараства.

През 2014 Съединените щати са изнесли услуги базирани на информационните и комуникационни технологии на стойност 400 млрд. долара – почти половината от целия износ на услуги от Съединените щати. А изследване направено миналия месец от Чикагския съвет за външни отношения показва, че 65% от американците са съгласни, че глобализацията в голяма степен е полезна за  Съединените щати, а други 59% казват, че международната търговия е благотворна за страната, като подкрепата сред  младите е по-отчетлива.

И така, макар 2016 да е годината на популизма в политиката, това не означава, че „изолационизмът” е правилното описание за настоящите нагласи на Америка към света. Всъщност в много отношения – а именно по въпросите на имиграцията и търговията – реториката на Тръмп се оказва, че не е съзвучна с настроенията на повечето гласоподаватели.

*Джоузеф Най е бивш помощник секретар по отбраната на Съединените щати и председател на Националния съвет по разузнаване. Професор е в Харвардския университет и е член на Съвета на световния дневен ред за бъдещето на управлението към Световния икономически форум.