Северна Корея трябва да бъде взета насериозно

Карл Билд*

Живеем в опасни и несигурни времена. Съединените щати са в разгара на странни и силно поляризирани президентски избори. Отношенията им с една все по-ревизионистки настроена Русия по същество търпят „пренастройване” с обратен знак, като руският ревизионизъм налага натиск върху една Европа вече завладяна от несигурността, пробудена след вота за напускане на ЕС от страна на Обединеното кралство. В същото време Близкият изток имплодира, след като войните в Сирия и Йемен разпалиха мащабна бежанска криза.

Световните лидери са толкова притиснати, че мнозина от тях нямат време да обърнат внимание на нарастващото напрежение в другия край на Евразийската континентална плоча: разделения Корейски полуостров. И докато кризата в Сирия може би е най-неотложният за решаване конфликт, който следващият американски президент трябва да разреши, развитията в Северна Корея могат да се окажат трудни за обуздаване.

Откакто Северна Корея взриви първата си ядрена бомба преди десетилетие, активността й на този фронт е на приливи и отливи. Но режимът съвсем наскоро направи крачка напред в тези си усилия: с два ядрени теста през тази година, като миналия месец беше взривена най-голямата ядрена бомба в страната. Бяха проведени и тестове на ракети с голям радиус на действие, което предполага, че Северна Корея бавно, но сигурно върви към сдобиване с ядрено оръжие.

Както обикновено отговорът на международната общност се съсредоточи върху санкциите. Всъщност Съветът за  сигурност на ООН води дебати за нова резолюция в отговор на тестовете от миналия месец. Каквото и да е съдържанието на резолюцията обаче, е много вероятно санкциите да бъдат сурови. Въпросът е дали ще са достатъчно сурови.

Икономиката на Северна Корея не е точно в стабилната позиция да понесе много по-голям натиск. През 1950-те икономиката на Севера беше в по-добро състояние от тази на Юга. Днес тя е 40-80 пъти по-малка (в зависимост от това, кой прави изчисленията).

Правителството в Северна Корея бавно губи контрол върху икономиката, позволявайки да се развиват сенчести дейности, а перспективите пред страната остават мрачни. За хората там неуспехът на режима в Северна Корея да се погрижи за почти 25-милионното население е колкото трагичен, толкова и драматичен.

Дори и елитът на страната трябва да е усетил ефекта от санкциите, заради нарасналия брой високопоставени опозиционери през изминалата година. Разбира се, политическото напрежение също може би е допринесло за това развитие. В Южна Корея някои фактори дори предположиха възможността за срив на севернокорейския режим, макар други да бяха убедени, че запазването на жестоките репресии ще продължи да бъде гарант за някаква сигурност.

Режимът в Северна Корея има един важен източник на подкрепа: Китай. Макар Китай да се съгласи на сурови санкции, прилагането им беше хлабаво, а лидерите на страната демонстрираха отчетлива неохота за по-нататъшно натягане на гайките на клиентите си. За разлика от Южна Корея, която би приветствала срив на режима в Пхенян, Китай се страхува от политическите и икономически последици.

Остава обаче фактът, че севернокорейският режим представлява сериозна заплаха за стабилността в региона и не само – която не може да бъде смекчена без участието на Китай. Макар мнението и на двамата кандидати за президент на Съединените щати, Хилари Клинтън и Доналд Тръмп, да е, че военната опция трябва да остане на масата – пряка военна намеса на Съединените щати винаги ще бъде отхвърляна. Китайските отношения със Северна Корея без съмнение имат отношение към това решение.

В такъв случай, за да получим ефективен отговор за севернокорейската ядрена заплаха, следващият американски президент ще трябва да гарантира сътрудничеството на Китай.  Но е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни, най-малко заради скорошното решение на Америка за разгръщане на противоракетната си система THAAD в Южна Корея.

Официално системата THAAD е за защита на Южна Корея от заплахите на Северна Корея. За Съединените щати първостепенна цел е да минимизира риска от решение на Южна Корея да се сдобие с ядрено оръжие за битка със Севера.

За Китай обаче високотехнологичната радарна система поражда тревоги, понеже обхватът и достига китайската територия. Китай се страхува, че тя може да е свързана с по-напреднала ракетна система разположена или в Япония, или наблизо на военни кораби, което представлява потенциална заплаха за китайските стратегически ракетни сили. Това са напълно оправдани тревоги.

Съединените щати трябва да намерят начин да обяснят на Китай същността на системата и да очертаят мерки, които да преодолеят страховете им. Един от възможните подходи, предложен от Юн Йонг-хван, бивш външен министър на Южна Корея, би бил да се обвърже изрично присъствието на системата THAAD със севернокорейската ядрена програма. Ако последната бъде прекратена, ракетите ще бъдат премахнати.

Най-важната цел на разговорите трябва да бъде осигуряването на китайското сътрудничество за развитието на всеобхватен мирен договор, подписан от всички регионални сили, който да нормализира отношенията със Северна Корея в замяна на съгласие да предаде ядрените си оръжия и да предприеме политически реформи. Но миналото поведение на севернокорейският режим предполага, че, дори с Китай на борда, шансовете за подобно „красиво” обръщане са близки до нула.

Именно поради тази причина разговорите трябва да се насочат и към намиране на решение при евентуално внезапно сриване на режима в Северна Корея – една възможност, макар и не предстояща, която не трябва да бъде изключвана. При подобен сценарий, план – разработен предварително при съгласие между Съединените щати, Китай, Южна Корея и Япония – който включва граничен контрол, бежанци, достъп до пристанища и военни операции, би трябвало да има.

Без включването на Китай, усилията за обуздаване на севернокорейските ядрени амбиции ще претърпят провал. В този случай, нестабилното лидерство на страната рано или късно ще се сдобие с ядрени оръжия с голям радиус на действие – резултат, който трябва да бъде предотвратен на всяка цена. Последното нещо, от което един опасен и несигурен свят има нужда е повече опасност и несигурност.

*Карл Билд е външен министър на Швеция от 2006 до октомври 2014 година и министър-председател от 1991 до 1994, когато и договаря присъединяването на страната към ЕС. Бележит дипломат, който служи като специален пратеник на ЕС в бивша Югославия, като Върховен представител в Босна и Херцеговина, като специален пратеник на ООН на Балканите и е съпредседател на Дейтънската мирна конференция. Член е на Съвета за глобалния дневен ред към Световния икономически форум в Европа.