Какво би могло да се обърка в Америка?

Мартин Фелдстийн*

Макар икономиката на Съединените щати да е в добра форма – с на практика пълна заетост и инфлация близка до 2% - в един свят на несигурност си заслужава да се помисли какво би могло да се обърка в идните години. В края на краищата, ако икономиката на Съединените щати срещне сериозни неприятности, това би имало негативни последици за Европа, Япония и за много други страни.

Икономическите проблеми могат да произхождат от международните политически събития. Русия действа безразсъдно в Източна и Централна Европа. Китай предявява териториални претенции в Източно и Южнокитайско море, а политиките в Източна Азия разпалват регионална несигурност. Случващото се в Италия може да предизвика криза в еврзоната.

Но в рамките на самите Съединени щати най-големият риск би бил рязък спад в цените на активите, което би изцедило домакинства и фирми и би довело до срив на съвкупното търсене. Все пак не се предвижда това да се случи. Но условията стават все по-опасни понеже цените на активите растат още и още над историческите си норми.

Цените на ценните книжа, измерени като съотношение цена-доходност на S&P 500, днес са близо 60% над историческите си средни нива. Цената на 30-годишните съкровищни бонове е толкова висока, че предлага доходност от около едва 2,3%. При настоящите инфлационни очаквания доходността би трябвало да бъде около два пъти по-висока. Цените на търговските площи растат с 10% годишно през последните пет години.

Тези надути цени на активите отразяват изключително монетарните политики на количествени улеснения, които властват от почти десетилетие. В тази среда на ултраниски лихви, инвеститорите гонещи доходност надуват цените на ценните книжа и на останалите инвестиционни активи. Получилото се от това нарастване на богатството на домакинствата помогна за постигането на икономическо възстановяване. Но свръхнадценените активи подхранват една все по-рискова среда.

За да разберете колко е рисково, помислете върху това: Американските домакинства днес притежават 21 трлн. долара в акции, но един 35-процентов спад в цените на акциите от техните историчекси средни равнища, би им донесъл загуби  от повече от 7,5 трлн. долара. Пенсионните фондове и други инвеститори в акции биха понесли още повече загуби. Връщането на доходността по дългосрочните дългови книжа до историческите равнища би донесло загуби от около 30% за инвеститорите в 30-годишни облигации и пропорционално по-малки загуби за инвеститорите в краткосрочни облигации. Понеже инвестициите в търговски имоти са като цяло по-доходоносни, дори сравнително малък спад в цените би довело до огромни загуби за инвеститорите.

Спадът в богатството на домакинствата би намалило разходите и би причинило спад на БВП. Суровата истина е, че всеки спад от 100 долара на това богатство води до спад с 4 долара на харчовете на домакинствата. Връщането на цените на активите до историческите им равнища следователно би довело до спад с 400 млрд. долара на потребителските разходи, което е равно на около 2,5% от БВП, а това би стартирало процес на взаимно подсилване на спада на доходите и разходите, водещ  до много по-засилено кумулативно влияние върху БВП.

Понеже институционалните инвеститори реагират на международните разлики в цените на активите и на доходността по тях, силно намаление в цените на активите в Съединените щати би се отразило в подобен спад в цените на активите и в други развити страни. Този ценови спад би намалил доходите и разходите в другите страни, като влиянието ще се отрази глобално чрез намаляване на вноса и износа.

Трябва ясно да подчертая, че този процес на спад на цените на активите и в резултат на това свиване на икономическата активност е предположение, а не предвиждане. Възможно е цените на активите да намаляват постепенно, което би довело до забавяне, а не до срив на харчовете и на икономическата активност.

Но страхът от внезапното възникване на рязък спад в цените на активите е една от ключовите причини защо Федералният резерв на Съединените щати не е склонен да вдигне краткосрочните лихви по-рязко. Фед увеличи овърнайт лихвите с едва 0,25% през декември 2015 и е склонен да добави още едва 25 базисни пункта през декември 2016. Но това все още оставя лихвите по федералните дългове по-ниски от 1%. При инфлация близка до 2%, реалните лихви по федералните дългове биха останали негативни.

Пазарните участници чакат от Фед да прецени дали и кога да започне процесът на нормализация на лихвите. Историческият опит подсказва, че нормализацията би могла да повиши лихвите с около 2 процентни пункта ускорявайки корекцията в цените на дълговите книжа, акциите и търговските имоти. По тази причина Фед се опитва да охлади очакванията за бъдещите нива на лихвите, чрез предвижданията, че промените в демографията и тенденциите в производителността предполагат ниски лихви и в бъдеще.

Ако Фед постигне целта си, падането на цените на активите може би ще се забави. Но опасността от рязък спад на цените на активите, който да ускори икономическото забавяне не бива да бъде пренебрегвана.

*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвардския университет и почетен президент на Националното бюро за икономически изследвания. Председателствал е Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън от 1982 до 1984 година. През 2006 година е назначен в Консултативния съвет за външно разузнаване към президента Джордж Буш, а през 2009 е назначен в Консултативния съвет за икономическо възстановяване към президента Барак Обама. Понастоящем той е в борда на директорите на Съвета за външни отношения, на Тристранната комисия и на Г-30, неправителствена международна организация, която се занимава с търсенето на решения за глобалните икономически проблеми.