Монетарната главоблъсканица на Тръмп

Нуриел Рубини*

След като Доналд Тръмп победи Хилари Клинтън в президентските избори в Съединените щати, мигновеният негативен отговор на пазарите беше напълно очакван. Но на следващия ден, обратният пазарен завой надолу тръгна в посока нагоре.

Доходността по акциите и облигациите на Съединените щати се подобри след като Тръмп изнесе победната си реч, която изглежда даде сигнал, че той се придвижва към центъра, действие първоначално очаквано от инвеститорите да бъде извършено през лятото, след като той спечели номинацията на Републиканската партия и започна същинската си избирателна кампания. В речта си Тръмп обеща да бъде президент на всички американци, поздрави Клинтън за предишната й служба на обществото и тържествено обеща да изпълни мащабна политика за фискални стимули, фокусирана върху разходите за инфраструктура и данъчни съкращения за корпорациите и богатите.

Пазарите засега се отнасят с недоверие към Тръмп, но инвеститорите ще следят кой ще бъде назначен в администрацията му, какво ще е в основата на фискалната му политика и каква посока ще поеме в монетарната си политика.

Възможно е обаче те да наблюдават монетарната политика по-отблизо. По време на кампанията си Тръмп постави под съмнение независимостта на Федералния резерв на Съединените щати и засипа с критики председателката на Фед Джанет Йелън. Но Тръмп е магнат в недвижимите имоти, затова не можем да прибързваме със заключенията, че наистина е монетарен ястреб, а не гълъб в клетка. Кампанийната му реторика беше насочена пряко към основите на Републиканската партия, пълни с противници на Фед.

Тръмп би могъл да назначи ястреби  на двете вакантни места в Борда на Фед и със сигурност ще смени Йелън след изтичане на мандата й през 2016. Но е малко вероятно да я накара да напусне преди това, понеже пазарите биха наказали подобна насилствена акция върху независимостта на централната банка.

Дори ако Тръмп избере ястреб да замени Йелън, назначението му ще бъде на пръв сред равни във Федералната комисия за свободния пазар. Наследникът на Йелън  няма да може просто да наложи неговата или нейната позиция върху седемчленният Борд на Федералната комисия и върху петте президенти на банките от Резерва.

Макар Фед да беше заприличал на абсолютна монархия по времето на бившия председател Алън Грийнспан, той стана по-скоро конституционна монархия при неговия наследник Бен Бернанке. При Йелън резервът в най-добрия случай може да бъде определен като демократична република. Тази трансформация не може да бъде преобърната: всеки член на Федералната комисия има своя гледна точка по отношение на посоката, по която трябва да поеме монетарната политика и всеки един от тях е свободен да изрази несъгласие когато е необходимо.

Това означава, че един радикален ястреб назначен от Тръмп може да се окаже в малцинство и последователно да бъде бламиран от мекото мнозинство в Комисията. Разбира се Тръмп може и да може да промени състава на Борда на Фед след време, и да назначи нови управители след като приключат мандатите на Стенли Фишър, Лайъл Брейнард, Даниел Таруло и Джером Пауъл. Но ако той поеме по този път пазарите ще коригират действията на Фед. Ако слабият растеж продължи, а ниската инфлация не бъде компенсирана със съответното увеличение на лихвата, един ястребов Фед, който вдига лихвата при всички положения, ще се изправи пред  суровото наказание на пазара – а по същата логика и на Тръмп.

Нещо повече, преждевременната и непремерена ястебова реакция би засилила американския долар и рязко би увеличила търговския дефицит на Съединените щати, подкопавайки поставените от Тръмп цели за създаване на работни места и увеличаване на доходите на неговите сини якички, електораланата му база от работническата класа. Ако Тръмп го е грижа за тази база – или ако в края на краищата иска да избегне политически неприятности с тях – той трябва да назначи гълъби за управители на Фед, които ще предпочитат политиките на улеснените пари, отслабващи долара.

Иронията е, че назначенията на Барак Обама, като Брейнард и Таруло, всъщност са идеални за изпълнение на дневния ред на Тръмп.

Ако Тръмп все пак избере един по-радикален подход към монетарната политика, това ще има съмнителен ефект върху долара, дължащ се на ефекта от другите му предложения за пускане по течението. Охлабена фискална политика и затегната монетарна политика, каквито практикуваше в първия си мандат президентът Роналд Рейгън, биха засилили долара. Но ако Тръмп тласне Съединените щати по пътя на протекционизма, той ще докара свързани с това геополитически и икономически рискове, които биха отслабили долара и биха увеличили риска пред страната.

По същия начин фискалната политика на Тръмп също би могла да отслаби след време долара – след едно първоначално значително обезценяване – като значително по-високите дефицитни разходи биха били финансирани или с парични улеснения, или с емитиране на дългови книжа, което увеличава риска пред суверенния дълг. Нетното влияние на всички тези фактори върху долара ще зависят от това как ще се случи охлабването на фискалната политика и от това как ще се случи затягането на монетарната политика.

Предложеният от Тръмп микс от политики би имал също така съмнително – и скромно – влияние върху растежа, ако той назначи ястреб начело на Фед. Охлабената фискална политика би помогнала за кратко на икономическия растеж. Но по-затегнатата монетарна политика би отнела тези ползи. По същия начин, ако Тръмп наистина иска да преразпределя част от дохода от капитала към труда и от корпоративните печалби към заплатите (разбира се при едно голямо „ако”), политиките му биха повишили потреблението. Но неговите популистки, протекционистични политики биха подкопали бизнес доверието и по този начин капиталовите разходи, което намалява покупателната сила на потребителите чрез по-високата инфлация.

Пазарите на ценни книжа без съмнение ще предпочетат предложенията на Тръмп за охлабване на фискалната политика, за дерегулация на бизнеса и финансите и за орязване на данъците. Но инвеститорите ще бъдат бдителни за протекционизъм, за удара срещу Уолстрийт и гоненето на имигрантите, и за твърде агресивна монетарна политика от ястребите. Само времето – и пазарите – ще кажат дали Тръмп ще намери правилния баланс.

*Нуриел Рубини е професор в NYU’s Stern School of Business и председател на Roubini Global Economics. Бил е старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Бил Клинтън. Работил е за Международния валутен фонд, за Федералния резерв на САЩ и за Световната банка.