Глобалната стабилност в ерата на Тръмп

Карл Билд*

Гневните американски избиратели, почувствали се незначителни в очите на вашингтонския истаблишмънт, дадоха гласа си. Смаяният свят сега трябва да си обясни какво означава изборът на Доналд Тръмп за 45-ти президент на Съединените щати за глобалната стабилност  в идващите години.

Светът има известно време да помисли за пълните последствия от победата на Тръмп, понеже той няма да поеме длъжността до 20 януари 2017, а след това ще са му необходими няколко месеца, за да окомплектова администрацията си с мъже и жени, които реално ще формулират и изковават нейните политики.

Вече знаем едно нещо и то е, че авторитарните владетели по света могат да си отдъхнат. Те повече нямам да чуват резки думи откъм Съединените щати що се отнася до презрението на режимите им към демокрацията, свободата и човешките права. Целта на Америка да направи света сигурен за демокрацията сега ще бъде заместен от политиката „Първо Америка”, промяна на външната политика на Съединените щати, която вече се прие с радостни възгласи из коридорите на властта в Русия и Китай.

Също така знаем, че победата на Тръмп излага на опасност световната търговия. Тръмп обеща да изхвърли в канала Транстихоокеанското партньорство подписано от 12 страни, да наложи наказателни тарифи върху китайския внос и едностранно да предоговори Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA). Това е последното нещо, от което светът се нуждае точно сега, имайки предвид, че търговията – а и самата икономика – вече е пострадала значително.

Тръмп обеща да засили военната мощ и да укрепи националната сигурност на Съединените щати, агресивно да преследва Ислямска държава и да се справи с джихадистката  заплаха по света. Но елиминирането на Ислямска държава и стигането до реална стабилизация на Леванта ще изисква много повече от това, което той предлага. И докато той навярно се готви да ревизира своите лековати коментари за ядрените оръжия, ние не можем да пренебрегнем възможността светът да навлезе в нов период на ядрено превъоръжаване и нестабилност.

Тръмп каза, че ще предоговори иранската ядрена сделка и се закле да се откаже от ангажиментите на Съединените щати по намаляване на въглродните емисии съгласно Парижкото споразумение за климата.  Това са две от най-важните дипломатически постижения на международната общност от последните години. Можем само да предполагаме какви ще са последиците от отстъплението на Съединените щати по тях. Във всеки случай глобалната стабилност ще бъде разклатена.

Външнополитическата стратегия на Тръмп се основава на постоянната непредсказуемост. Но макар потайностите на международните отношения често да са били част от политиката на Съединените щати (просто попитайте Кисинджър), предсказуемостта е в основата на американската система от съюзничества, отношения и приятелства, които се култивират от десетилетия насам. Навреждането на имиджа на Америка като добронамерен играч на световната сцена ще подготви същата тази сцена за разширяваща се нестабилност.

Когато Тръмп поеме управлението ще трябва бързо да започне да успокоява приятелите на Америка и съюзниците й по света. В противен случай те може да започнат да се оглеждат за алтернативни връзки с противниците на Съединените щати или други непредвидими играчи.

Европейският съюз ще играе централна роля в предстоящата драма, понеже отдавна е първостепенен американски партньор в разрешаването на глобалните проблеми и обратното. Тръмп обаче приветства решението на Обединеното кралство да напусне ЕС и така единствените му приятели в Европа останаха личности като лидерът на Партията на независимостта на Обединеното кралство Найджъл Фараж, който води кампанията за „Брекзит” и дори агитира за Тръмп в Съединените щати. Независимо дали възнамерява да го направи или не, Тръмп ще даде на популисти и националисти като Фараж тласък в следващите месеци и години.

Тръмп може би ще разбере твърде късно, че разделена Европа е много по-нестабилна Европа и че съществуват много противници на Съединените щати, които с готовност ще се възползват от европейската липса на единство. Русия от своя страна без съмнение ще се опита да подкопае основите на ЕС и да промени правилата на играта в Европа. Руският президент Владимир Путин може понастоящем да гледа на Тръмп като на нов партньор в ревизионисткия си проект, но също така може сериозно да надцени възможностите си.

Светът ще трябва да даде на Тръмп време да смени центъра на своята  движена от гнева кампания към отговорно управление, което е единственият начин за Съединените щати да упражняват глобално влияние. Той ще трябва да направи своя избор на държавен секретар, секретар по отбраната и съветник по националната сигурност колкото се може по-бързо, а светът ще трябва да следи назначенията му внимателно.

Тръмп може все пак да направи добър избор. Но предвид тона на кампанията му, доверието в Съединените щати поне що се отнася до чуждестранните му партньори, е в отлив. С победата на Тръмп светът със сигурност навлезе в период на нарастваща  непредсказуемост и нестабилност. Глобалните предизвикателства са многопосочни, а международният ред , такъв какъвто е от края на Втората световна война, е в смътна опасност. Дори при най-добри обстоятелства изборът на Тръмп без съмнение засилва тези притеснителни тенденции.

*Карл Билд е външен министър на Швеция от 2006 до октомври 2014 година и министър-председател от 1991 до 1994, когато и договаря присъединяването на страната към ЕС. Бележит дипломат, който служи като специален пратеник на ЕС в бивша Югославия, като Върховен представител в Босна и Херцеговина, като специален пратеник на ООН на Балканите и е съпредседател на Дейтънската мирна конференция. Член е на Съвета за глобалния дневен ред към Световния икономически форум в Европа.