Ги Верховстат*
Точно както предварителните социологически проучвания за
референдума за „Брекзит” на Обединеното кралство, социологическите проучвания
за току що приключилите президентски избори в Съединените щати, се оказаха
погрешни. И точно както „Брекзит” немислимото се случи. Доналд Тръмп е
новоизбраният президент на Съединените щати, което демонстрира триумфа на
родословието над интернационализма. В състезанието между отвореното и
затвореното общество, последното е категоричен победител, а либералната
демокрация и бързо се превръща в съпротивително движение.
С Тръмп в Белия дом Съединените щати ще се вглъбят в себе
си. Можем със сигурност да кажем, че Трансатлантическото търговско и
инвестиционно партньорство (ТТИП) между
Съединените щати и ЕС вече е провалено. Но президентстването на Тръмп ще
навреди на Европа и по много други начини. Териториалната цялост на ЕС днес е под въпрос.
Тръмп даде ясно да се разбере, че неговите външнополитически
приоритети не включват европейската сигурност. Той не припозна стратегическата необходимост на НАТО и показваше заинтересованост от
трансатлантическите отношения
единствено когато говореше за неплатените сметки. Президентстването на Тръмп ще
доведе до един епичен геополитически разрив: за пръв път от 1941 Европа няма да
може да разчита на защитният чадър на Съединените щати. Сега тя е изоставена.
На Европа оставаше само да прави живота си по-лесен. През
последния век трансатлантическите отношения се придържаха към една особена,
неизразима динамика, като колкото по-активни бяха Съединените щати, толкова повече Европа задрямваше.
Когато американците се намесваха зад граница – както се случи в Ирак – Европа
отговаряше с демонстративни лекции за „имперската самонадеяност”. А когато
американците отказваха да се намесят или се намесваха късно, или неефективно –
както в Сирия и Либия – европейците искаха от Америка поемане на лидерството.
Тази ера днес приключи. Тръмп знае, че ЕС има пари,
технология и ноу-хау, за да бъде глобална сила равна на Съединените щати и не е
негов проблем, че на Европа й липсва политическа воля да разгърне пълния си
потенциал. Ние, европейците, от много отдавна сме приели, че е по-евтино и
сигурно да оставим на Съединените щати да решават нашите проблеми, дори тези в задния
ни двор. С избирането на Тръмп (а и предвид пъстротата на външнополитическото
наследство на Америка), ние сме длъжни да захвърлим тази вяра.
ЕС трябва да приеме изборът на Тръмп като сигнал за
събуждане и поемане на съдбините в собствените си ръце. Съществуващите
конфликти, като кървавата гражданска война в Сирия и анексирането на Крим от
Русия, както и намесата й в Източна Украйна, пряко засяга сигурността на
страните членки на ЕС, техните икономики и общества. Все още руснаците и
американците, вместо европейците, са много по ангажирани със съдбата на
Украйна, както и със съдбата на други гранични зони около Европа. ЕС е лишена
от възможността да упражнява контрол върху собствената си сигурност, върху
търговските си отношения и върху мигрантските потоци.
През 2014, един показателен разговор между помощник
държавният секретар на Съединените щати, отговарящ за европейските и
евразийските отношения, Виктория Нюланд и посланикът на Съединените щати в
Украйна Джефри Пайет, изтече в медиите и беше публикуван онлайн. Обсъждайки
отговорът на Съединените щати в Украйна – след като бившият украински
президент Виктор Янукович избяга в
Русия – Нюланд каза, „ЕС да го д*ха”. Това е отношение, което Европа преглътна.
Макар да беше доста неприятно да чуем подобно отношение изразено от официални
лица от администрацията на Обама, можем само да си представим с какво ще се
сблъскаме при Тръмп, който може би няма да ни удостои с внимание и да назначи
официален представител за „Европейските и евразийските отношения”.
Именно поради тези причини ЕС повече не може да чака да
изгради своя собствена Европейска отбранителна общност и да развие собствена стратегия за сигурност. Това трябва да започне с модернизиране и
разширяване на двустранните и регионалните отношения, не само сред и между
Балтийските и Скандинавските страни, но също така и между Белгия и Холандия, и
Германия и Франция. Всички тези крайно необходими отношения трябва да бъдат
обединени под шапката на единно европейско командване, с общо финансиране и споделена отбранително-снабдителна
система.
ЕС на всяка цена трябва да създаде свой капацитет за гарантиране
на собствената си сигурност. Всичко по-малко от това ще бъде недостатъчно за
защита на собствената му територия. Това е трудно, но жизненоважно решение,
което ЕС отлага доста отдавна. Сега, след като Тръмп беше избран, то повече не
може да бъде отлагано.
*Ги Верховстад, бивш белгийски министър-председател, е
президент на АЛДЕ в Европейския парламент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар