Джанин Уедъл*
Кризата на общественото доверие в институциите на
гражданското общество – в това число правителства, законодателни органи,
съдилища и медии – е основен фактор за възхода на Доналд Тръмп и хора като него
по целия свят. И колкото повече се задълбочава кризата, толкова повече подобни
лидери ще продължават да се харесват на гласуващите, равнодушни към изборните
резултати.
Тази криза не е нова. В едно изследване от 2007, поръчано
от форума на ООН, показва един „всепроникващ” образ: през последните четири
десетилетия, почти всички т.нар. развити, индустриализирани демокрации
претърпяха спад на общественото доверие в правителствата. През 1990 дори
страни познати отдавна със стабилното обществено доверие, каквито са Швеция и
Норвегия, отбелязаха спад.
В Съединените щати
последното проучване на Галъп за „доверието в институциите” показа
двуцифрено увеличение на спада в доверието от 1970 насам (или по-нови налични
измерватели) за 12 от 17 институции, в това число банки, Конгреса,
президентството, училища, преса, църкви. При останалите институции доверието
нараства леко в четири и значително само в една: военните.
Като социален антрополог, който е изследвал Източна Европа в
последните години на комунизма, видях със собствените си очи какво се случва с
общество лишено от обществено доверие. Хората гледаха на формалните институции с
дълбок скептицизъм и се оттегляха в социални ниши: неформални, тясно преплетени
приятелски кръгове, семейство и доверени познати, на които разчитаха за
информация, новини и други важни неща. Младите хора не виждаха много причини да
инвестират в бъдещето си, а техните родители бяха склонни към самоубийство и
злоупотреба с различни субстанции до плашещи нива.
Днес има сигнали за подобни тревожни тенденции в Съединените
щати, Европа и на други места. Според мащабно изследване на икономистите Ан
Кейс и Ангъс Дийтън от миналата година, нивото на моралността на тези на средна
възраст, по-ниско образовани бели мъже в Съединените щати се вдига, което някои
наблюдатели нарекоха вълната на „неизбежната гибел”.
В същото време американските милениуми (родените между 1982
и 2004) отлагат брака и покупката на кола или къща, като много от
интервюираните лица казват, че отлагането ще бъде за постоянно. Живеещите
с родителите си са на нива невиждани от
1940, а мнозина преживяват ден за ден, което не им носи нито ползи, нито
сигурност за работното място.
В резултат на това, все по-голям дял от хора се определят
като аутсайдери. Врати, някога отворени за тях сега се затвориха, а вярата в
обществените институции, които представят интересите им, значително бе
подкопана. Много поглеждат към анти-статуквото движения и лица, като Тръмп, за
спасение.
Тази тенденция е видима и в анти-елитарния, анти-системен
гняв, който избухна в цяла Европа и се отрази на референдума за „Брекзит” на
Обединеното кралство. Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия” продължава
възхода си. Крайнодесният „Национален фронт” на Марин льо Пен се представя
силно в кампанията за президент на Франция. И на австрийските избори от тази
година, където за пръв път от Втората световна война насам кандидат, който не е
от политическата класа, достигна до балотаж.
В Съединените щати, където президентска кампания 2016 е към
края си, много гласоподаватели са категорични – не без основание – че системата
е „Измамническа”. Но демокрацията и недоверието могат да бъдат съчетани по един
опасен начин, понеже хората сблъскващи се със сложни политически и икономически
проблеми, не винаги насочват гнева си в подходящата посока.
Дълбоките икономически и технологични промени в последните
десетилетия – заедно с приватизацията, дерегулацията, дигитализацията и
финансовизацията – допълнително овластиха елитите и им позволиха да засилят
употребата на политическото си влияние чрез тинк-танкове и филантропия; чрез
сенчестото лобиране, една практика подкопаваща основите на стандартните
процедури; чрез медиите; чрез финансирането на кампании; и чрез възлагане на
„обществени поръчки” в услуга на интересите им. Тази „нова корупция”, макар на
практика да е легална, е в действителност непрозрачна – а това силно разяжда
общественото доверие.
Това, заедно с увеличаващото се подоходно неравенство,
помага да си обясним как гласоподавателите могат да се подлъжат по кандидат като Тръмп,
особено когато живеят, както и мнозина други го правят, в своя собствена
информационна вселена. Алгоритмите на Фейсбук и Туитър укрепват груповите
интереси и скриват противоположните гледни точки – а понякога и фактите.
Дигиталната ера създаде такова идеологическо тесногръдие, което, и в това е
иронията, не е по-различно от поощряваното по време на комунизма.
Резултатът е плашещо сходен за всеки изучавал историята на
Източна Европа. Също като руския президент Владимир Путин, Тръмп обуздава
безсилието и гнева, експлоатира носталгичните копнежи и национализма и сочи
изкупителни жертви в лицето на уязвими хора като имигрантите. Както в
Русия, където гейовете и други малцинства са официално заклеймени,
разочарованите в Америка са окуражавани
да тормозят и демонизират вече маргинализирани групи.
Доверието е живителният сок на процъфтяващото общество и
по-голямата част от Запада се нуждае от спешна трансформация. Но неговата
политическа система ще си остане силно подкрепяна докато окопалите се елити се
чувстват достатъчно уверени в опитите си да пренебрегват нуждите на
изпадналите в отчаяние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар