Бари Айхенгрийн*
Първите последици от „Брекзит” са налице и противно на
твърденията, те не са добри. През юли, веднага след референдума,
потребителското доверие се срина до най-ниските си нива от 1990 насам. Данните
за производството и строителството се втурнаха стремително надолу. Макар
данните за август да бяха по-добри, е твърде рано да се каже дали подобрението
не е просто „отчаяна надежда”.
В този обърнат с главата надолу постреферендумен свят, късче
добра новина е падането на курса на лирата на международния валутен пазар.
По-ниският курс ще направи британския износ по-конкурентен. Изправени пред
по-високи вносни цени, потребителите ще предпочетат да харчат парите си за
британски стоки. Това всъщност ще даде тласък на британската икономика.
Въпросът е колко голям е този тласък. Скептиците предупреждават, че Британия е тежко зависима
от износа на финансови услуги, които не са особено чувствителни към цените и че
обхвата на растежа на износа на стоки е ограничен от слабото глобално търсене.
Британия е била в подобна ситуация и това е въпросът, върху
който историята може да хвърли светлина. През 1931, когато Обединеното кралство
се отказва от златния стандарт, лирата стерлинг потъва с 30%. Както и днес,
тогава лирата е разчитала силно на износа на услуги - не само банкови услуги, но също така морска
търговия и застраховки. А външната среда е била доста по-неблагоприятна от
сегашната.
И все пак, въпреки насрещните ветрове, дефицитът в
търговията със стоки пада с една-четвърт между 1931 и 1932. През 1933 балансът
при услугите също е закрепен. В онзи момент икономиката вече е навлязла в пътя
на възстановяването.
Три обстоятелства правят това възможно. Първо,
свръхкапацитетът позволил на компаниите да увеличат производството. Второ,
Британия е имала възможност бързо да
сключи поредица от благоприятни търговски сделки, договорени със страните от
Британската общност на Конференцията в Отава през 1932.Трето, политическата
несигурност спада рязко, след като лейбъристкото правителство, масово
обвинявано за кризата от 1931, е сменено от доминиран от консерваторите кабинет, при широка обществена подкрепа.
Несъмнено нито едно от тези условия не съществува днес.
Свръхкапацитетът в сектора на търговията със стоки не е много голям. В днешната
по-сложна правна среда, би отнело години за договаряне на търговска сделка с ЕС
и после с останалите партньори. Политическата несигурност е голяма и няма
изгледи едни общи избори скоро да я преодолеят. Инвеститорите имат много
поводи да подходят според принципа „да
поживеем, пък да видим”. През 1949 Британия се озовава в същата позиция, при
търговски дефицит със Съединените щати, което намалява инвеститорското доверие.
През септември същата година лирата стерлинг отново е обезценена, както това
става 18 години по-рано, с 30%.
Понеже натискът за по-високи заплати е подтиснат,
британският износ става по-конкурентен. Търговският дефицит спрямо страните
търгуващи в долари, накарал Съединените щати и останалите страни ползващи
валутата им да изчистят международните си задължения, се свива рязко. Текущата
сметка по балансовите плащания се обръща от дефицит през 1949 в излишък през
1950, а БВП нараства значително.
И пак три неща правят това възможно. Първо, имало е стабилно
търсене в Съединените щати, което се е възстановило след рецесията от
1948-1949. Второ, избухването на Корейската война през 1950 създава търсене на
стоки за износ от всякакъв вид. Трето, със създаването на Европейския платежен
съюз Обединеното кралство и европейските му партньори се съгласяват да премахнат
контрола върху търговията помежду им.
Тук също настоящата ситуация не би била по-различна.
Растежът в Съединените щати е далеч от стабилен, а страните от ЕС дадоха ясно
да се разбере, че не са се разбързали да договарят търговска сделка с
Обединеното кралство.
Трети прецедент възниква през 1967 с обезценяването на
лирата стерлинг и отново след интервал от 18 години. Кризата с платежния баланс
от 1966-67 отразява тенденцията на ръст на британските заплати по-бърз от този
на производителността, от последвалите търговски дефицити и нежеланието за
финансиране на позиции, смятани от чуждестранните инвеститори за нестабилни.
При този случай обаче отнема две години за подобряване на външнотърговския
баланс. При вече ниски нива на безработица, допълнителното време е било
необходимо за прехвърлянето на ресурси от социалния сектор към сектора на
търговията със стоки.
В промеждутъка чуждестранните инвеститори все още не са
склонни да финансират британския дефицит. Виждайки затрудненията при
приспособяването, те се притесняват, че лирата ще се срине. Обединеното
кралство, неспособно да привлече краткосрочни капиталови потоци, е принудено да
заеме от МВФ.
Тази история показва, че валутните курсове са от значение за
конкурентоспособността и че обезценяването на лирата помага за увеличаването на
конкурентоспособността на британския износ. Но политиците не трябва да се
надяват толкова много. Външната среда е неблагоприятна. Ще отнеме време да се
прехвърлят ресурси към производството на търгуеми стоки. А един нов пакет от
търговски сделки не може да се сключи ей така набързо.
В същото време британските лидери трябва да се справят с
продължаващата политическа и социална несигурност. Те трябва да използват не
само монетарни политики, но също така и фискални инструменти, да подкрепят
разходите и да увеличат стимулите за инвестиции. Досега обаче те показват, че не разбират
спешността на решаването на проблемите.
*Бари Айхенгрийн е професор по икономика в Калифорнийския
университет, Бъркли; хоноруван професор по американска история и институции в
Кеймбриджкия университет; и бивш старши политически съветник на МВФ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар