Образованието и невидимите деца

Гордън Браун*

В своя роман от 1952 „Невидимият човек”, покойният Ралф Елисън описва по невероятен начин чернокожите американци като безмълвни, изстрадали и напълно незабележими сред мнозинството бяло население. През 2016 има нова – и глобална – невидима класа: 260-те милиона момчета и момичета, на които днес им е отказан достъп до основно образование.

Днешните невидими жертви са децата бежанци приютени в палатки, бараки и коптори, които никога няма да се зарадват на първия си ден в училище. Те са сред милионите 9-12 годишни деца  осъдени на детски труд и сред  милионите млади момичета обречени на детски брак, на които е отказано образование, просто заради пола им. Осигуряването на  по-добро бъдеще на тези деца е битка за човешките права на нашето време.

Отпадналите от училище деца са изгубени заради нежеланието да инвестираме в образование. Има също така обаче още 600 млн. момчета и момичета, които посещават училище, но са необразовани. В страните с ниски и средни доходи половината от учениците в начален курс не придобиват елементарна грамотност и умения за смятане.

Общо взето, 900 млн. от 1,44-те  млрд. деца достигат до зрелост необразовани или нискообразовани. Според едно изследване, което предстои да излезе, на Международната комисия за финансиране на глобалните образователни възможности (Образователната комисия), председателствана от мен, на членовете на това изоставено мнозинство им липсват уменията нужни им да постигнат успех в нашия бързо променящ се глобален трудов пазар.

Във взаимосвързания свят на бъдещето децата ще се нуждаят от обучение в информационните технологии и умения за работа с компютър, ако искат да си намерят печеливша работа. Обаче в страните с ниски доходи, където технологиите са най-необходими за подобряване на образователните услуги и приобщаващия растеж, едва 10% от децата посещават училище с достъп до интернет.

За да бъде затворена тази образователна пропаст, подходът „това е просто бизнес” е недостатъчен. Истината е, че до 2030 – годината, в която Програмата за устойчиво развитие на ООН обещава да постигне целта за всеобщо основно образование – 1,5 млрд. възрастни нямя да имат по-високо образование от началното. Още по-лошо, половината от младите хора по света  все още ще навлизат в редиците на  трудоспособните без особена квалификация и вероятно ще претърпят продължителен период  на безработица.

От години международната общност провежда срещи на върха с обещанието да удвои усилията си в образованието. Но отново и отново не успява да изпълни обещанията си, като по този начин лишава следващото поколение от най-ценния дар, който може да даде. През 2002 13% от задграничната помощ за развитие отива за детско образование. Днес числото е 10%, а в страните с ниски доходи тя възлиза на не повече 17 долара средно на дете.

Отнасяйки се несправедливо към децата по света, ние пилеем най-ценния неограничен ресурс, който имаме. Нещо повече, ние трябва да подготвим сцената за съвременния сценарий за страшния съд, понеже едно цяло поколение необразовани, отчуждени млади хора ще се присъединят към екстремистки и терористични организации.

За щастие не е тайна как да бъдат подобрени образователните резултати: най-добрите училища наемат посветени на професията и компетентни учители и администратори, и преподават знания съобразени с бъдещите нужди на децата. Нещо повече, интернет позволява на най-бедните деца в най-отдалечените зони достъп до най-добрите библиотеки и учители в света. В една контролирана и отговорна система ние можем да обвържем бъдещите инвестиции с постигнатите резултати и да превърнем всяка класна стая в образователен център за всяко дете.

Що се отнася до тази цел, Образователната комисия – включваща лидери от правителствените, академичните, бизнес и икономическите среди – съвсем наскоро публикува пътна карта и предложи глобален бюджет за осигуряване на висококачествено основно и средно образование. Данните ни сочат, че ако развиващите се страни се ангажират с прокарването на реформи, с които да постигат резултатите на успешните страни, като Виетнам например, те могат да осигурят образование за всички до 2030.

За да  успее нашата програма, глобалните инвестиции в образование трябва да нараснат постепенно от 1,2 трлн. долара днес, до 3 трлн. долара през 2030. А страните с ниски и средни доходи трябва да модернизират образователния си сектор като увеличат вътрешните си инвестиции до 5,8% от бюджетните разходи, с 1,8% повече от настоящите.

Ако страните искат да се ангажират с това, те не бива да се провалят при предоставянето на универсално образование заради липса на пари. За да обезпечи тези пари, Образователната комисия предлага подробен план за реформи на настоящата глобална рамка за финансиране на образованието и ще свърже международните банки за развитие в подкрепа на образованието и освобождаването на нови ресурси.

Образованието е най-ефективната инвестиция, която можем да направим, затова икономическите аргументи за увеличаване на финансирането няма как да са по-ясни. Целта на Образователната комисия е да направи от сегашните и утрешните деца „учещо поколение”. Ако постигнем целта си, очакваме БВП на глава от населението в страните с ниски доходи да бъде 70% по-висок през 2050 от сегашния.

Ако обаче светът тръгне по пътя на бездействието и парализата, предвиждаме че това ще струва на глобалния БВП 1,8 трлн. долара до 2050. Тежестта на тези разходи ще падне върху страните с ниски доходи, където 25% от населението все още ще  живее в извънредна бедност. Такива са количествените измерения на пренебрегването  на невидимото поколение млади хора. Останалите вреди, във вид на пропуснати възможности и опустошени и пропилени животи, е невъзможно да бъдат изчислени, но биха били тревожно големи.

*Гордън Браун, бивш министър-председател и министър на финансите на Великобритания, е специален представител на ООН за глобалното образование и председател на Международната комисия за финансиране на глобалните образователни възможности.