Време е за намаляване на гръцкия дълг

Мохамед Ел-Ериан*

За пореден път Гърция е в повратен момент. Със своите силно свити кешови наличности, изглежда страната няма да е способна да плати наближаващите дългови плащания през следващите няколко месеца. А се задава нов кръг продължителни и изпълнени със спорове дискусии с нейните кредитори, които в най-добрия случай ще доведат до поредното краткосрочно решение. Но май отлагането е за съжаление единствената възможност на преговарящите. Макар и да е грешният подход.

Когато една страна е изправена пред тежки проблеми с плащанията, тя има пет основни опции на разположение. На първо място страната може да намали монетарните си резерви и богатство, натрупани в по-добри времена и, второ, да вземе външен заем, за да посрещне задълженията си по падежите. Трето, тя може едновременно с това или по-късно да предприеме вътрешни мерки за бюджетна дисциплина (като увеличаване на данъците или орязване на разходите), които освобождават ресурси за посрещане на дългови плащания.

Четвърто, една страна с недостатъчно кешови наличности може също така да възприеме стратегии за стимулиране на икономическия растеж, като така генерира ръст на приходите, които след това да бъдат използвани за плащанията. А ако нищо от това не сработи тя може да се възползва от петата опция: да позволи на пазарните сили да извършат разчистване на планината от дългове независимо дали чрез много големи ценови движения (в това число и на валутния курс) или чрез обявяване на фалит.

Повечето икономисти са съгласни по отношение на идеалния микс и последователността на изпълнение на опциите. Т. нар. „красиво разплащане” изисква комбинация от вътрешни реформи, финансиране и благоразумна употреба на ценовия механизъм на пазара.

Но това, което изглежда добре на теория е доказано трудно да се осъществи на практика. За някои неща политиците са по-склонни да продължат да увеличават зависимостта на страните си от финансиране, макар това да увеличава риска от хаотично пазарно приспособяване, след което се налага да прокарат трудни структурни реформи и фискални ограничения. Поради тази причина много страни търпят болезнена дезинтеграция, която затруднява възможностите за избягване на спад на производителността, увеличава безработицата и, в най-лошите случаи, подкопава потенциала за растеж.

Във всеки случай, ако една страна вече е силно задлъжняла, тя ще осъзнае, че не е достатъчно нито финансирането, нито някакво реалистично приспособяване – икономистите наричат това проклятие „дългова котва”. При тези обстоятелства да се разчита на фискална дисциплина за освобождаване на вътрешни ресурси за обслужване на дълга е задушаващо за икономическия растеж. А прорастежните реформи за стимулиране на търсенето не могат да донесат бързи резултати за компенсиране на удара.

Външните кредитори от своя страна не са склонни да осигурят нужното финансиране на страната, за да може да се върне на терена, като тези осигурили финансиране по-рано често не са склонни да поемат загуби. Това оставя само една реална възможност: хаотично пазарно приспособяване.

Понеже подобно приспособяване не е толкова привлекателно за кредиторите, колкото за длъжниците, двете страни се впускат в отнемащи време кръгове от преговори от типа „отпускай и изисквай”, с надеждата че ще се появи изненадващо решение. Разбира се такова не се появява. Точно обратното, за времето, което губят, дългът расте още повече, което не само отслабва краткосрочните възможности на длъжниците, но също така ограничава притока на нови капитали и инвестиции, от критична важност за бъдещия растеж.

Това в сърцевината си е историята на Гърция. Като се избягват решителните действия за разрешаването на дълговото бреме, страната и нейните кредитори допринесоха за стигането до ситуация неудобна за всички. Европейските партньори на Гърция нямат какво да предложат за милиардите евро заети на страната. МВФ и ЕЦБ, всяка една поотделно възприела подхода на „отпускане и изискване”, поставят доверието към самите себе си в риск.

Но най-големите губещи са гръцките граждани, които страдат от една от най-тежките програми за намаляване на разходите в историята, но все още не могат да видят светлината в края на тунела. Между другото съотношението дълг-БВП днес е значително по-високо, от това което беше в началото на налагането на тежките ограничения. А младежката и продължителната безработица остават изключително високи обезпокоително дълго време.

Слабият растеж в Гърция през последните осем години се откроява ярко на фона на представянето на останалите членове на еврозоната, които са изправени пред парализиращ платежен натиск. Не по-малко пострадалите от Гърция Ирландия и Португалия се върнаха към положителния растеж. Дори Кипър се представя по-добре, избягвайки икономическия срив и възвръщайки си растежа през последните две години, докато Гърция отново изпадна в рецесия.

Представянето на гръцката икономика също изглежда слабо в сравнение с това на Исландия, една страна, която, при липсата на външна подкрепа, получена от Гърция, устоя на ужасното пазарно приспособяване. Макар тя да бе изправена пред много подобно икономическо свиване за няколко години, растежът се възстанови скоростно и сега далеч изпреварва този на Гърция.

Гърция и нейните кредитори (понастоящем главно държави кредиторки и многонационални институции) все още спорят за това как да решат задаващият се кешов проблем на страната, вместо да изгладят различията си и да се поучат от грешките на предишните си подходи. Колкото по-дълго те отричат действителността, толкова по-големи ще бъдат щетите – и толкова повече ще струва да бъдат поправени.

Отлагането и протакането е политически по-лесно, от постигането на пълноценно и трайно решение. Но това рядко работи. Гърция може да преодолее икономическите си трудности, само ако промени подхода си. По-конкретно Гърция и кредиторите й трябва да постигнат съгласие по взаимноприемлива програма за намаляване на дълга, което ще подпомогне вътрешните реформи, нужни за повторното запалване на гръцките двигатели на растежа и поставяне на вътрешните й задължения в съответствие с възможностите й. Подобен подход, който между другото е предпочитан от МВФ, би увеличил перспективите за бъдещия растеж в Гърция значително.

Ако чистата икономическа логика някак си не успее да осигури достатъчно мотивация за европейските партньори на Гърция да подкрепят намаляването на дълга, със сигурност това може да бъде сторено от първостепенната роля на Гърция в историческата за Европа бежанска криза. След осемте дълги години е време да дадем на Гърция нужната й помощ под формата на подходящо, съобразено с растежа намаляване на дълга.

*Мохамед Ел-Ериан е главен икономически съветник на Алианц груп и член на нейната Международна изпълнителна комисия. Председател е на Съвета за глобално развитие към президента на Съединените щати Барак Обама. Преди това е бил изпълнителен директор и главен инвестиционен съветник на PIMCO. Определен е за един от 100-те глобални мислители на 2009, 2010, 2011 и 2012 на списание „Форин полиси”.